Как да запазим мира в душата си по време на пандемия
Почти година светът живее в условията на пандемия. Страх ни е да се заразим, спорим до прегракване заради фалшиви новини, обиждаме се на близките ни, когато не ни чуват.
Но как да запазим мира и любовта в душата си?
За това разсъждава в проповедта си Месогейският митрополит Николай.
Непредсказуем, опасен и несправедлив
Нека се опитаме да опишем вируса, който днес хвърля в трепет цялото човечество. Той има множество прояви – засега ще спомена само някои.
Първата и най-главна особеност на този вирус е неговата смъртоносност. Въпреки че смъртността не е голяма, тя съществува. Вирусът може да причини смърт на човека. Това констатира и лекарското съсловие, това сме принудени да констатираме и ние, защото умират наши близки, приятели и познати.
Втората особеност на вируса е неговата заразност. Той се разпространява много бързо, често хората дори не разбират къде и кога са могли да се заразят, а болестта вече прогресира. Именно тази особеност прави вируса твърде опасен, защото действието му става разрушително за човека, чието здраве е подложено на заплаха. При това и здравната система е много претоварена.
Третата особеност на вируса е неговата непредсказуемост. Невъзможно е да се предвиди как във всеки един конкретен случай ще протече болестта: ще бъде ли безсимптомна или ще трябва да вземаме лекарства, да влизаме в болница, а може би дори и в реанимация. Ще може ли човек да оздравее без изкуствена вентилация на белите дробове или дори и това няма да помогне и го очаква смърт.
Вирусът е непредсказуем поради това, че не можем да предвидим неговото действие и развитие в организма на всеки конкретен човек, и това го прави особено коварен. И така, COVID-19 лесно се предава и е смъртно опасен поради пълната си непредсказуемост.
Вирусът има още една особеност. Той е несправедлив. Човек, който сам не разбира това и се чувства прекрасно, става безсимптомен носител и предава вируса на друг, който боледува тежко и дори умира.
Още една особеност на вируса е неговата способност да мутира. Мутирайки, той си променя формата. Наскоро в медиите се вдигна много шум по повод сериозната мутация, открита във Великобритания – и засега не се знае какви ще бъдат последиците. Тоест вирусът няма постоянна, неизменна форма, няма строго очертани параметри, знаейки които бихме могли да го победим.
Затова цялата медицинска наука, цялата медицинска общност сега е мобилизирана, за да спечели победа над този коварен, заразен, смъртоносен, несправедлив, измамен и постоянно мутиращ вирус, приличащ на корона (оттук и името му — коронавирус), главен враг на нашето време.
Очевидно е също, че този вирус е много силен – той с такава мощ се разпространи по света, че всички страни са принудени да се борят с него, всяка поотделно и всички заедно, – впрочем, безрезултатно, защото всички се оказаха неподготвени за това заболяване. Когато си мислим, че вече сме по следите му, той веднага си променя формата, усилвайки паниката и страха в целия свят.
Страх, гняв и безкрайни спорове
Последиците от всичко това, които наблюдаваме сега в живота на обществото, са различни. Преди всичко това е страх, паника, вълнение и безпокойство.
Страшно е, защото никой не знае кога и как вирусът ще се окаже в твоя организъм. Затова ние се страхуваме от приятелите си, страхуваме се от близките си, защото те могат да ни заразят, страхуваме се от самите себе си, защото можем да станем носители и разпространители на вируса; страхуваме се за своето здраве, защото не знаем как ще протече болестта. Живеем с този страх, който е също толкова заразен, колкото и самият вирус. А понеже днес разполагаме с маса начини да получаваме мигновено информация от медиите, оказваме се просто бомбардирани от този страх, който е завладял цялото общество и се опитва да овладее и душата ни.
Още една последица на вируса е гневът. Гневът се ражда от начина, по който възприемаме новините, които могат да бъдат както истински, така и лъжливи. Хората престават да вярват един на друг. Един казва едно, друг – точно обратното. Случва се някакво събитие, медиите го поднасят по определен начин, а наплашените и без това хора изпадат в паника, защото сега вече никой не се доверява нито на правителството, нито на чиновниците, нито на лекарите. Човек започва да критикува всичко и всички, и ето че страхът се смесва с гняв. Негодуваме от това, че ни мамят, а от непроверимата информация е наистина трудно да се защитим. Създава се впечатлението, че ни принуждават да вярваме в това, което не предизвиква доверие. И това създава още по-голяма паника.
И така, първо имаме страх и неувереност. Второ, масово разпространение на лъжлива или непроверена информация, често пъти в псевдонаучна опаковка. Вслушайте се във всекидневните разговори – в тях постоянно се чуват научни термини, за които обикновеният човек няма никакво понятие.
Имаме достъп до море от информация, което ни залива от мониторите, екраните на смартфоните и от социалните мрежи. Истинско бомбардиране с информация, която ние не можем да проверим, нямаме такава възможност… И в крайна сметка – ако нещо ни прави силно впечатление, готови сме да го приемем веднага като достоверно. А подобни “символи на вярата” водят до още по-голям страх, който ражда гняв и жестокост.
Така че основният резултат от цялата тази история е нашият днешен живот. Какъв е той сега? Навсякъде – спорове, разногласия, противопоставяне, дори в рамките на едно семейство. Един вярва на едно, друг на друго, и ето че възниква истинска борба на идеологии, та нали хората искат да знаят какво става и къде е истината. Това засяга и въпроса с ваксинацията: хората спорят по пресипване за това имат ли ваксините негативни последици, доколко са безопасни и надеждни, каква ваксина да изберат и така нататък.
В резултат на всичко това умът ни се изпълва с най-различни помисли, разрушаващи мирното състояние на духа. Но именно към душевен мир се стремим ние, християните – и тук съвсем не става въпрос за самоуспокоение и безгрижност, а за придобиване на Божествения мир, който непременно трябва да царува в нашето сърце, защото само така то може да приеме Божествената благодат.
Но паниката и страхът пораждат в душата ни тъкмо обратното. Започваме да блуждаем и да се загубваме. Светът около нас изглежда толкова мрачен, че не е ясно в каква посока да се движим, накъде да вървим, от кого да искаме съвет. Плашейки се, ние губим пътя. “И нямаме сега ни княз, ни пророк, ни вожд”, – точно като по времето на пророк Даниил (Дан. 3:38). Няма никой, който да може да спаси човечеството от тази напаст. И атмосферата на отчаянието, в която живеем сега, създава голям смут и объркване.
И тъй, в началото – страх и неувереност, след това гняв и жестокост, и като резултат – оскъдняване на любовта и междоусобици.
Ръждата, разяждаща душата
Вирус. А какво собствено означава тази дума? Вирус на гръцки е ιός. В речниците са дадени различни нейни значения. Първото от тях е “отрова”. Ето защо на гръцки тази дума често се използва за обозначаване на змийска отрова. Второто значение е “ръжда” или “котлен камък” (в българския синодален превод – “бигор”, бел. прев.). Също така “фактор на заразяване”. А през последните десетилетия думата “вирус” се използва за програми, разрушаващи компютърната система. Така че вирусите разрушават не само организма, но и съвременните технологии.
Тази дума присъства и в гръцкия превод на Светото Писание. Тя се среща и в Стария, и в Новия Завет. Старият Завет я използва в псалмите. Помните ли – “под устата им е аспидна отрова”, “яростта (т.е. отровата) им е подобна на змийска” и т.н.? Аспид означава змия, а аспидна отрова е змийска отрова, отровата на дявола. При ухапване от змия в нашия организъм попада отровата от главата ѝ. Думата “отрова” се среща и в Посланието на ап. Иаков, и в Послание до Римляни – по отношение на злите думи, излизащи от устата ни и раняващи нашия ближен.
Със значение “ръжда” тази дума се среща в пророчеството на пророк Йезекил, живял по времето на Вавилонския плен през царуването на Навуходоносор. Това било през VI в. пр. Хр., самият плен продължил 47 години, а в същото време в Юдея живял и пророчествал пророк Йеремия. Текстовете на пророк Даниил, посветени на тримата момци в огнената пещ, са също от онова време.
Пророк Йезекил придобил особена благодат. Неговата книга започва с изобличаване на греховете, а в последните глави се появява една велика надежда. Пророчеството на Йезекил се чете у нас на Велика Събота – помните ли полето, пълно с кости, които се обличат с плът и оживяват? А в глава 24 народът, предал Бога, е сравнен с котел, покрит отвътре с котлен камък или ръжда, която не може да се премахне. Това е ръждата на безразличието, отчуждението от волята Божия. “Горко на котела, в който има бигор и от който бигорът му не се махва!” (Иез. 24:6). Та нали Бог може просто да унищожи негодния котел, разяден от ръжда, ιός, вирус! Това много прилича на днешната ситуация, в която живее нашето общество.
Вирусът порази котела на нашия живот, в който царува безразличие както към Бога, така и към ближния, – а често пъти дори не и безразличие, а явна агресия. Ние не просто не вярваме на Бога – ние все повече се отдалечаваме от Него, все по-силно се противим на Неговата воля. Така че нашето общество в най-добрия случай е безразлично, а в най-лошия — богохулно. И “най-добрият” случай съвсем не е най-добър в действителност.
Разрушителният ιός, поразил стените на котела, рано или късно ще го унищожи. И тази “ръжда” може да прониква във всички слоеве на обществото, в това число и в живота на църковните хора, в живота на всеки един от нас. Всеки може да стане “ръждив” дотолкова, че да стане абсолютно безразличен към Бога.
И ето че вече Рождество Христово за такъв човек няма никакво отношение към Христос – това е просто уютен семеен празник с вкусна храна, весела семейна трапеза, елха и гирлянди. Вирусът поразява душата до такава степен, че в нея няма нито движение, нито дух. Ето защо отците на Църквата толкова често говорят за ръжда, разяждаща душата.
Текстът е превод от руски език, със съкращения. Цялата проповед, преведена от гръцки език, можете да прочетете ТУК.
Източник: pravmir.ru
Превод: Андрей Романов
