Как да преодолеем вътрешните и външните врагове?
В Евангелието има текст, който описва как Христос изцелил един човек, който бил болен от трийсет и осем години и чакал чудото на изцелението, което се случвало в къпалня Витезда.
В един момент Ангел влязъл в къпалнята и раздвижил водата, а първият от болните, който пристъпил в нея след раздвижването на водата, бил изцелен. Човекът дълго време не можел да влезе в къпалнята, защото други хора го изпреварвали. Но ето Самият Христос го изцелил. Той посочил на този човек, че основната причина за болестта му е грехът, тоест духовната разслабление, и затова му повелил да не греши повече (вж. Йоан 5:1-15).
Тежка е телесната болест, тежко е телесното разслабление, от което Христос изцелил този човек, но много по-опасно е духовното разслабление. Работата е там, че всеки се опитва да се излекува от телесното разслабление, от физическата болест, но духовното разслабление дава на човека душевно и плътско удоволствие. Затов малцина искат да се отърват от нея, напротив, правят всичко, за да я оправдаят и продължат да боледуват от тази духовна болест.
Какво представлява духовното разслабление? Това е задоволяване на една или друга страст, наслаждение от греха. Повечето хора изпитват удоволствие не само от плътските си страсти, но и от гнева, осъждането, сребролюбието, надменността, тщеславието, пиянството и дори от скуката. В света има много индустрии, които работят именно за увеличаване на възможностите за получаване на удоволствие.
Църквата недвусмислено призовава всички да се борят с греха и страстите. Светът, в който живеем, разпалва желанието да се взема всичко от живота, включително и от греховните удоволствия. Ето защо през двухилядолетната история на християнството са възникнали много философски и религиозни системи, които по различни начини оправдават духовното разслабление.
Тъй като светата Православна църква постоянно настоява, че грехът е беззаконие (вж. 1 Иоан. 3:4), то срещу него се води явна или скрита борба. Още през ХХ в. в бившия Съветски съюз е имало преследване на всякакви религии. Но то било неуспешно. Напротив, чрез подвига на хиляди мъченици и изповедници Православната църква възрасна и се укрепи.
Затова лукавият чрез зли хора измислил нов проект за унищожаване на Църквата. Днес религията не се преследва, тоест никой не забранява на никого да ходи на църква, но всичко се прави така, че да няма там Христос, да няма там Божията благодат и най-важното – да няма никаква борба с греха, всички хора да са постоянно в духовно разслабление и да могат да оправдаят всеки грях, дори и най-безсрамния. Най-лесният начин да се постигне това е чрез узаконяване и разпространяване на разколи и ереси, които отдавна са се примирили с греха.
За съжаление, изглежда, че вече сме наближили времето, когато според Свещеното Писание се прави всичко, за да се прелъстят дори избраните, т.е. хората със значителен духовен авторитет (вж. Мат. 24:24). Дори днес чуваме, че в някои градове и села има свещеници, които се присъединяват към разколниците. Някои го правят от страх да не бъдат насилствено лишени от служение и от енорията си; други, които в миналото са приели много компромиси със съвестта си, го правят умишлено, опитвайки се да привлекат колкото се може повече привърженици.
Как трябва да постъпим всички ние в такава трудна ситуация? В съвременната война, която всички преживяваме, много зависи от противовъздушната отбрана. Колкото по-съвършена е тя, толкова по-често опитът да ни победят става безплоден. По същия начин на полето на невидимата духовна война трябва да изградим своята духовна противогреховна отбрана, която преди всичко съдържа усилена молитва. Онези, които са служили в Противовъздушната отбрана, знаят колко внимателно войниците денонощно следят мониторите, за да не пропуснат ракета, изстреляна към нас. По същия начин и ние трябва да следим за това нито една греховна мисъл да не проникне в сърцето ни и да не разпали страстите ни. А ако има пробив в духовната ни ПВО, трябва незабавно да възстановим чистотата на душата и тялото си чрез изповед и причастие със Светите Христови Тайни.
И така, скъпи братя и сестри, тъй като всички сме в духовна война, не трябва да се поддаваме на духовно разслабление, не трябва да задоволяваме страстите си. Колкото повече победи спечелим в борбата с нашите вътрешни, невидими врагове, с нашите страсти, толкова по-лесно ще ни бъде да победим външните си врагове – всички онези, които яростно мразят нашата света Православна църква. Дори няма да ни се налага да се борим с тях, защото под действието на всемогъщата Божия благодат те сами ще изчезнат като роса на слънцето. Амин.
Беседата се публикува с малки съкращения.
Превод: Виталий Чеботар
Източник: pravlife.org
