Как намираме Кръста и как го губим

За какво най-често се молим на Бога? Обикновено се молим Бог да ни освободи от нашия кръст. Ние по всякакъв начин искаме да се избавим от него. А добре би било да се научим да обичаме Бога и Неговия кръст.

Кръстните трудове наричаме с унилата дума изкушение. Докато те всъщност са необходимо упражнение за нашето благочестие и святост.

Тези упражнения ни се възлагат като най-проста задача: да обикнем родителите си, да обикнем децата си. За по-съвършените задачата е по-сложна – да обикнат страната или работата си. Целта е преди смъртта си да се научим да обичаме своите ближни. Или „върхът” на всичко – да обичаме враговете си.

И най-сетне добре би било да се научим да обичаме Бога и Неговия Кръст.

Ние не умеем и не желаем да обичаме. Затова Господ ни заставя да не погубваме душите си и ни поставя в обстоятелства, които изискват от нас да направим избор.

Например, човек не е привързан към детето си; но детето се разболява и изведнъж той разбира, колко му е скъпо то. А преди това е крещял по него или, не дай Боже, го е бил. Но заради болестта открива любовта в себе си.

Или пък самият човек се разболява. Заболява тежко и за дълго. Вече не го вълнуват мислите за пари и забавления и става ясно: само едно нещо му е необходимо – любов. И той започва да разбира, че няма нищо по-ценно от семейството и близките и че е било глупаво това, че половината си живот е гледал в телевизора, вместо да се наслаждава на общуването с тези, които обича. Вместо да живее своя собствен живот, той ежедневно е изпадал във вцепенение пред екрана и се е потапял във филмовите видения и блянове. Но нали на всеки от нас предстои да умира, всяка глътка въздух ще ни е ценна и скъпа като злато. Да се запитаме, защо се опитваме да се спасим? За да седнем отново пред телевизора ли?

Смисълът на нашето съществуване е да се подготвим за живот с Бога. Такива, каквито сме ние, не сме подходящи за Бога – ние сме лениви и лукави. За такива като нас и Христос е твърде съвършен и взискателен.

Ние се молим Бог да ни избави от изкушенията, за да не боледуваме, да си живеем спокойно, да не ни липсва нищо; искаме всичко да става според нашата воля. Но тогава как ще се научим да обичаме, ако душите ни спят?

Как да дойде при нас Бог, ако сме затворили всички врати на ума и сърцето си, за да избегнем външни влияния? Няма начин. Единици са хората, за които светските радости съдействат за добро, като например свети цар Давид или Мелхиседек, който едновременно е и цар, и свещеник. Но те са изключения. Известно е, че на пълен стомах молитвата не върви. За съжаление, не издържаме на изкушенията, обещаващи ни спокойствие и охолство. Това всъщност са много по-тежки изкушения, отколкото изпитанията чрез бедност и болести. По-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото ситият и празният да се научи да обича.

Господ ни изпраща изкушенията – тези уроци на любовта, не защото Му харесва да ни мъчи. Той идва в нашия свят не за да ни се подиграва, а за да помогне на душите ни да се изцелят от болести като алчност, блуд, пиянство, самовлюбеност.

Освобождаването от претенциите на тежката плът, отхвърлянето на злобата и лъжата е трудно. Понякога змията линее и с мъка сваля старата кожа. Понякога, веднъж в живота линее и орелът. Той мъчително губи перата си, клюна, ноктите, случва се дори да загине. Но ако оцелее, той се обновява. В един от псалмите, които четем по време на богослужение така и се казва: „…подновява се като на орел твоята младост” (Пс. 102:5).

Именно разпъването на нашите страсти е нашият кръст Христов, който сме приели при кръщението си. За съжаление, повечето от нас са кръстени в детска възраст, когато никой не ни е питал, искаме ли кръст или не. Вместо нас е решено, че искаме. И дават вместо нас обети и клетви във вярност на Бога. Без да ни попитат, ни дават и нашия кръст.

Роднините ни дават кръста още в детството, като си мислят: това правим, за да не боледува детето и всичко да му е наред. И ние растем и също си мислим, че кръстът ни е даден, за да не боледуваме и за да имаме пари. Но изведнъж разбираме истината за живота.

А истината за живота е в това, че този свят, видимият и невидимият, е създаден за наше щастие. Единствено заради щастието да бъдем заедно с Бога съществуват храмовете, службите, свещениците, архиереите. Само заради това. И заради нищо друго. А върху църквите се издигат златни кръстове, за да ни напомнят, че щастието не се дава даром. Че трябва да платим за него – заплащаме със своята злоба, която трябва да изхвърлим. За да имаме щастие, трябва да заплатим и с лъжата, от която също трябва да се отървем. А толкова мъчно се откъсва цялата тази мръсотия. Но с нея е трудно да се живее на земята, а на небето – е съвсем невъзможно. И което за змията е чаталът, върху който тя оставя кожата си, така за нас е кръстът, на който трябва да приковем нашите грехове.

Днес честваме Кръстовден. В исторически план ние възпоменаваме онзи ден, в който царица Елена намира светия Кръст и го издига над Йерусалим. Днес светият Кръст не е там. Във вид на малки частици той е разпръснат по всички християнски страни. Преди Октомврийската революция (1917 г.) голяма част от него се е съхранявала в Москва. Но в съветско време тази светиня изчезва. Затова за нас този празник служи като напомняне не само за намирането на Кръста, но и за неговото загубване.

Ние губим кръста, който ни е даден в детството без нашето осъзнаване за това; освен ако кръстниците и родителите не са изградили в нас съзнателна любов към Кръста.

Ние го губим и като народ, освен ако не сме се научили от Църквата да обичаме Кръста.

Когато загубва светия Кръст, Йерусалим се превръща в руини. И дано помненето и любовта към Кръста да не допуснат нашите души да се превърнат в също такива развалини. Затова трябва да копнеем да бъдем щастливи с Бога, да се стараем да се борим с нашите грехове и така да очистваме в сърцата си място за любов. | www.pravmir.ru

 

Превод: Евгения Николчева

 

 

Близки теми: