Конференция „Църква, идеология, трансхуманизъм“ – втори ден
Сутрeшната сесия на втория ден от конференцията „Църква, идеология, трансхуманизъм“ започна с доклада на д-р Свилен Спасов, в който той посочи основно икономическата обусловеност на трансхуманизма, поради която той е обречен да доминира в развитието на човешката цивилизация през 21 век. Също така изказа смелата научна хипотеза, че всъщност трансхуманизмът има за своя крайна скрита цел предотвратяване на Божия спасителен план чрез унищожение на обекта на спасение, а именно човека като психосоматична ипостас. Всички онези процеси на транс/хуманност, които се наблюдават на практика имат за крайна цел именно това. Трансхуманизмът не е идеология в чист вид, каквито са либерализмът или марксизмът, той не ляв, нито десен, а представлява своеобразен синкретизъм между идеология, етична система, чиста технология и футуризъм, прокламиращи сливането на технологията с човека, т.н. singularity, при което човекът ще бъде подобрен (enhanced), или ще бъде създаден нов човешки вид – Homo Cyberneticus. Задачата на православното богословие е не само да изяснява и обяснява, но и да дава пророческа визия, за да подготви онези, които вярват в Бога, за предстоящи събития и явления.
В своя доклад доц. д-р Наталия Христова проследи зараждането и развитието на трансхуманизма в средите на американската киберкултура от 60 – 80-те години на XX век до наши дни. Анализира появата и утвърждаването на неологизма „трансхуманизъм” в текстовете на непосредствените предходници на движението – първия председател на ЮНЕСКО, биолог и евгеник Джулиън Хъксли, и френския философ, палеонтолог и йезуит Пиер Тейар дьо Шарден, като обърна внимание на ролята на наследството на кибернетиката в генезиса на трансхуманизма. Д-р Христова представи и различните трансхуманистични формации, а заключителната част на нейния доклад бе фокусирана върху някои трансхмунистки проекти, отнасящи се до бъдещето на децата и образованието, като този на френския предприемач Лоран Александър, който настоява, че образованието на бъдещето ще започва още преди раждането, преди зачеването дори, тъй като ще се опира на една абсолютно легализирана евгеника, гарантираща селектирането на най-интелигентните ембриони и производството на свръхнадарени деца.
„Трансхуманизмът трудно може да се възприеме като някакъв кохерентен идеологически проект, а по-скоро представлява един всеяден сторителинг, една икономика на обещанията, която, по подобие на съвременния капитализъм, се захранва от хетерогенни и противоречиви проспективни визии, стратегии и тактики, и инструментализира за свои цели всякакъв тип дискурси, включително и критиките, отправяни към него. От друга страна трябва да подчертаем, че зад трансхуманистичните проекти стоят изключително мощни икономически сили, които се радват и на немалка политическа подкрепа, както и че в настоящата ситуация са налични редица тенденции и трансформации, които бележат развитието на този процес. Върховният прометеевски стремеж на изследователите и мислителите, свързани с трансхуманизма, е човекът да бъде освободен от всичките му присъщи естествени ограничения, като чрез прилагане на техно-научни достижения се подсигури неограниченото физическо, когнитивно, морално и емоционално усъвършенстване на човешкото същество.“
Доц. д-р Наталия Христова
Конференцията продължи с презентацията на д-р о. Стоян Бербатов, в която той изложи своите мисли по отношение същността на политическата теология и нейната обвързаност с конвенцията за правата на човека. Отец Стоян ясно посочи, че идеолозите на политическото православно богословие всъщност не поставят своите корени в светоотеческите текстове и Свещеното Предание, но изказват модерни презумпции, които често са в противоречие с основните богословски аспекти на Православието.
В следобедната сесия конференцията продължи с доклада на доц. д.н. Стоян Ставру, в който бяха посочени определени правни абсурди по отношение на биоетични казуси, свързани с асистираната репродукция и инструментализирането на житейски събития (зачеване, раждане) до семейни проекти, които могат да бъдат променяни и коригирани в желана посока, като по този начин в бъдеще се отваря врата към пазарната евгеника в качеството ѝ на част от трансхуманистичния проект. В изложението си доц. д.н. Стоян Ставру представи част от етическите въпроси, поставени във връзка с проект на Наредба за дейности по асистирана репродукция, за който беше открита процедура за обществено обсъждане на 23.05.2022 г. Основно бе разгледана разпоредбата на чл. 130, ал. 3 от Закона за здравето (ЗЗ), според която асистираната репродукция се осъществява съгласно медицински стандарт, приет с наредба на министъра на здравеопазването. Законовата делегация на чл. 130, ал. 3 ЗЗ има ограничен предметен обхват, който се отнася единствено до въвеждането на именно медицински стандарт за извършване на дейностите по асистирана репродукция.
Прот. д-р Добромир Димитров фокусира своя анализ върху антропоцентричната идеология като основание за евтаназията и отговорът на Църквата чрез богословските критерии за „добър живот“ и „добра смърт”. Той сподели своя практически опит от работата с хора, преживели самоубийството на свои близки и наблегна на факта, че именно любовта към ближния е това, което трябва да ни води в нашите мотиви против евтаназията. Именно любовта към Бога и ближния е онзи крайъгълен камък, върху който трябва да се стъпва при разглеждането на този биоетичен казус. Връзката му с темата за трансхуманизма се състои в това, че в бъдеще въпросът за това кой да живее и кой да умре може да се инструментализира и изпразни от своята онтологична същност.
„Смъртта е разделение на душата и тялото, тялото изтлява, а душата се съединява със своето възкръснало тяло при Второто пришествие – в това вярваме ние. Всеки опит да се дефинират прецизно границите на живота и той да се разглежда в смисъла на човешката воля, го лишава от всяко припознаване на неговата святост. От перспективата на вярата смъртта е добра не поради липсата на болка. Понякога болката е неизбежна, но християнинът трябва да бъде храбър, да се надява на Господа и да е сигурен в Неговата любов. Все пак в любовта страх няма, казва св. Йоан Богослов. Болестта може да ни лиши от много неща, които сме приемали наготово, когато сме били здрави, в болестта може да имаме тежки изкушения, които да ни отделят от Бога и от ближния, но в края на живота ни няма много място за суета и самодоволство. Св. Йоан Златоуст пита: лоша ли беше смъртта на св. Йоан Кръстител, защото главата му беше отсечена, или смъртта на св. Стефан, защото беше убит с камъни. Или смъртта на многото мъченици, чийто живот завърши с ужасни страдания. И отговорът на светителя е, че никой от тях не е погинал от лоша смърт. Той настоява, че лоша смърт е тази, която се случва с непокаян грах. Или с липса на мир в нечия душа.“
Прот. д-р Добромир Димитров
Сесията продължи с доклада на проф. Николаос Лудовикос, който анализира философските и теологични концепции, развити от Гроциус и Хобс, като подчерта, че те са основополагащи за политическата доктрина на Просвещението, което от своя страна повлиява и на съвременните богословски концепции по отношение на човешката природа и същност.
„Тук имаме работа с нещо, което се е развивало дълго време в контекста на един фундаментален сблъсък. Той също има своите причини и можем да тръгнем още по-назад – катастрофичното балансиране, или катастрофичното противопоставяне, което води до модернизацията и обяснява този израз, мисля, че е това, което се е случило между тези двама мислители. Ще спомена, че и двамата, разбира се, в определен смисъл, са опоненти на схоластиката. По какво се различават тогава? При Гроций естественият закон (и съответно нравственият закон, в определен смисъл) е регулативен, тоест, той предполага едно почти математическо разбиране – интелектуално, разбира се и почти трансцедентно, свързано с възможността да имаме закон, който е регулативен и абсолютно валиден за всички, без обаче той да се извежда от религията. Гроций смята, че съществува единен автономен регулативен закон и че той може да бъде съблюдаван от всички; че можем да поддържаме човешкото общество по определен начин, свързан с “битието на нещата”, защото този закон произтича от битието, от природата на реалните неща. Той е записан в битието и следователно – в човешката природа. При Хобс тази природа е индивидуална и не е повече общо регулативна. Това дълбоко противоречие е в основата и на съвременния хуманизъм и на пост-модерния трансхуманизъм.
Намираме се пред духовния край на човечеството, пред изчезването на това, което наричаме „човек“. Първият, който изрече това, беше Мишел Фуко. Но силата на Бога е неизмерима, Той не може да създаде нещо, на чиято вътрешна природа е присъщо злото. Много е важно да останем свързани един с друг и да споделяме. Заедно да бъдем творци на смисъл.“
Протопр. Николаос Лудовикос
В заключителната сесия участниците се съгласиха, че поставените въпроси и представените доклади представят трансхуманизма като доминираща бъдеща идеология или утопия, която има за своя потенция и предпоставките, икономически и идеологически, за подмяната на човека като създадена от Бога психосоматична ипостас, и замяната му с нов вид човек, управляван и контролиран, икономически изгоден и вечно живеещ. Затова и тези констатации усилват изследователската тревожност на богословието, която не трябва да преминава с параноя, но да доведе до предлагането на контрапункт, какъвто може да бъде един богоцентричен хуманизъм с неговите прерогативи и принципи. Всички участници се съгласиха също, че все пак Божията воля е неотменна, и ако на човека му предстои да премине през това изпитание, то Бог ще даде сила и изходен път на своя народ, а именно – Църквата Христова.
