Любовта – венец на християнския живот



Може да харесате още...

10 Отговори

  1. архим. доц. д-р Павел Стефанов Георгиев каза:

    Синайска мъдрост:

    Однажды сатана явился и сказал ему: «Зачем стараешься? Поверь мне, ты не спасешься». И он ответил: «Не говори со мной. Даже если я не спасусь, я буду стоять над твоей головой, ибо ты в аду будешь ниже всех».

    http://www.pravoslavie.ru/put/33728.htm

  2. Харектерното за народите и човеците, които са изживели някакъв катаклизъм е да говорят за мир, любов и истина и справедливост. Ние обаче въпреки бурната ни модерност сякаш не искаме да говорим за тези християнски и всъщност общочовешки понятия на извисената душа. Ние искаме да бъдем велики и да се обединим етнотериториално, като земята се счита за производствена икономическа единица, а не за обетована земя, дарена ни от Бога заради верността ни към Него. Цялата логика на всичко, което става в днешна България е подчинена на това да бъдем велики и силни, като се гордеем, че сме българи и така нашата световно известна простотия бива напомпана с грандомания, най-вече на историческа основа. Същевременно за важните неща като любов и истина ние търсим предписание от чужди авторитети, както и за опита в християнския живот, който би трябвало след 1100 години християнство да познаваме перфектно. Не искаме да видим вселенската любов и грижа за ближния в нашето битие и БПЦ също си трае за това.

  3. Христос е казал „По делата им ще ги познаете!“, а не по текстовете, изказванията, преводите и декларациите, правени от позицията на лукава грамотност, която сме разпознали в много от постъпките на Византия. Защото Европа иска да стане Римска империя с гръцка култура, т.е. Византия като в бъдеще се очаква една единна Църква след компромис между руския партиарх и римския папа. Нима не познаваме любовта в делата на нашите хора през ХХв.? В отказа им да напуснат България през комунизма заради любовта към Родината? Делото казва – стотици хиляди български жертви за национално обединение, водени от любов към ближния. Жертви на комунизма, водени в делата от любов към истината и Бога, жертви в себереализацията, водени от любов към децата, жертви в социалноикономически аспект, водени от любов към знанието и културата. Какво знае за тези жертви Теофан Затворник през ХІХ век, та Главев ми го превежда?
    http://www.bg-history.info/4805/Za-istoricheskata-i-humanitarna-logika-v-Bulgariia.html

  4. Дон Кихоте,
    Послушай българска мъдрост:
    „Най-добрият начин да изкушиш някого в следването на лукавия е да му внушиш, че е най-велик, че само той е разбрал истината, че на практика обективните сравнения с чужди и родни капацитети не са нужни, че може с „национална“ конспирация да стане фактор, че никой друг освен него не е чел правилно Библията и не познава историческия интегрален опит на християнството, че може само чрез мистично посвещение в Партия или Църква да стане авторитет, че може със селски аршин да мери световната култура, че може с връзки и ходатайства да получи полагащото му се от Бога, че няма човек, който да се заинтересува от него като личност и специалист, че няма сила, която да оспори Църквата в нейните дела, помисли и бездействие, че на Божия съд няма да се търси сметка от учителите, професорите и владиците, че престижните стоки на лукса могат да заменят човешките качества и Божии дарби, които БПЦ не респектира и така всъщност не респектира Божията воля и т.н.“

  5. Андрей Романов каза:

    Отдавна е време да се обърне вниманието на преводачите, че руската дума „затворник“ съвсем не означава това, което означава на български. Правилно е да се казва св. Теофан Усамотени, това ще е точният превод.

    Спазването на устави и канони съвсем не е гаранция за придобиване на любов. В противен случай всички свещеници и монаси щяха да са любвеобилни хора. Напротив, има благи хора по рождение, които са си просто такива, изпълнени с доброта – всеки от нас познава поне един-двама такива.

  6. Климент Йорданов Буренков каза:

    [quote name=“andrey“]Правилно е да се казва св. Теофан Усамотени, това ще е точният превод.[/quote]

    Съгласен съм с Андрей, че понятието „затворник“ звучи смущаващо и неясно за българското нерелигиозно ухо, но и „усамотен“ не дава кой знае каква ясност на православното аскетично затворничество. Не би ли било по-добре да се даде обяснение под черта и да се ограмотят недуховните православни християни, вместо да употребяваме нови изрази, отварящи още по-широк хоризонт на личното ни въображение? [b]Има мнозина усамотени отшелници, но те не са аскетични затворници. [/b]Този вид аскеза не е чужд и на римо-католическия свят. Остава малко повече загриженост от страна на преводачите и църковните писатели, които да популяризират това рядко явление в християнската аскетика.

  7. Михаил Славков каза:

    [quote]Съгласен съм с Андрей, че понятието „затворник“ звучи смущаващо и неясно за българското нерелигиозно ухо, но и „усамотен“ не дава кой знае каква ясност на православното аскетично затворничество. Не би ли било по-добре да се даде обяснение под черта и да се ограмотят недуховните православни християни, вместо да употребяваме нови изрази, отварящи още по-широк хоризонт на личното ни въображение.[/quote]

    Аз пък не съм съгласен с Андрей, а и смятам, че обяснение под черта, само ще допълни объркването на нашего брата. Трябва първо да признаем, че това объркване не се дължи на преводачска неточност, а на пълното отсъствие на духовно познание. Аз лично съм бил от дружината на напълно отсъстващите, и когато правех първите си стъпки във вярата и църквата , в главата ми беше безнадеждна бъркотия. Нужно е време за да се стигне до някакво ниво, което да е различно от нула. Когато се достигне това ниво, тогава вече дословен, дори точен смислов превод не е нужен. Там само губим време.

  8. Михаил Славков каза:

    Теофан Затворник си е Теофан Затворник, защото е избрал да се подвизава затворнически. Безсребрениците в Църквата как да наречем след като среброто вече не е в ежедневно потребление за размяна, макар и ценен метал. А на мъчениците трябва ли да сменим титлата, защото на някои, мъка или смъртно мъчение за Христа ще им прозвучи не съвсем на място? А не можем ли например да наречем Св. Константин-Кирил Философ, Азбукосъздател? В историята на Църквата той остава много повече като просветител и равноапостол в сравнение със скромното време прекарано като преподавател по философия във Цариград.

    Всъщност чисто и просто искам да кажа, че няма смисъл да променяме и принизяваме нарицания и понятия за да ги направим по-смилаеми за несмилаещите. Просто трябва да държим Вярата и да я изповядваме смело. Затворника си е затворник и в християнската семантика това дори може да служи като препратка към степента на подвизанието и опазването на вярата. Плюс това светеца е руснак и Руската църква му е дала

  9. архим. доц. д-р Павел Стефанов Георгиев каза:

    Това са глупости. Тръгнем ли да се акомодираме към неграмотните и безбожниците, няма да стигнем до никъде. Напротив, те трябва да се учат и да се приспособяват към Православието.

    Записвах беседи в радиото и чух как инженерът се изсмя, когато чу думата „подвизавам се“. След това ме попита дали не мога да поправя този термин. Аз му отговорих, че тези, които очакват всяка неделя предаването ми, знаят и разбират този термин. Тези, които не го знаят, не слушат редаването, а спят до обяд.

    ……..

    Неделя православна –
    http://archiman.livejournal.com/

  10. Михаил Славков каза:

    хм…Дон Кихоте, не знаех, че водиш радио предаване?! Поздравления! Съгласен съм с теб, но ако ми позволиш забележка ще кажа, че когато говорим по въпроси за Вярата, трябва да се въздържаме от резки категоризации, като например думата глупости. Особено когато говорим с хора извън Църквата и даже когато чуем най-невероятната глупост. Хората се засягат и стават още по-опърничави. Аз сигурно ще се засегна ако някой ми отговори така, дори по въпрос, по който зна, че не съм компетентен.