Майка Гавриила за постенето
Книгата „Майка Гавриила. Аскетика на любовта“ (изд. „Омофор“) претърпява четиринайсет издания в Гърция, превеждана е на английски, френски, сръбски и арабски.
Завладяващата житейска история и автентичният духовен опит на гръцката монахиня Майка Гавриила докоснаха сърцата и на българските читатели. Тиражът на първото издание на книгата на български, което излезе само преди няколко месеца (през декември 2015 г.), вече е изчерпан. Затова от 21 март на книжния пазар излиза втори тираж на книгата на български!
Представяме ви откъс от книгата, посветен на темата за православния пост…
(Г. Менеопулу, Атина, 1970-1980 г.)
Г.: Майко, какво можеш да ни кажеш за постенето?
М.Г.: Постът е едно от главните ни оръжия срещу лукавия. Ще повторя нещо, което ми каза отец Лазар. През 1962 година отидох в Съединените щати. Пребивавах там доста време и пътувах до много щати. Писмата на отец Лазар (заб.:† отец Лазар Мур) ми бяха от голяма помощ. Той беше моят духовен водител и аз съм му най-благодарна за ценните писма, които ми пишеше от време на време, където и да отидех. Той казваше: „Ходи, където ти се ходи, прави, каквото ти се прави, стига да спазваш поста“.
Г.: Защо така, майко?
М.Г.: Защото ни една стрела на лукавия не може да те достигне, когато постиш. Никога.
Г.: Имаш предвид всяка сряда и петък?
М.Г.: Не само това; всеки ден и всяко време от годината, които са за постене.
Г.: Какво ядеше тогава?
М.Г.: Беше постът през първите две седмици на август (Богородичният пост), а там поддържат хубава трапеза с какви ли не изтънчени ястия… Но за мене доматен сок и малко варени плодове бяха предостатъчно – всеки ден по време на постите. Тогава ставах свидетел на много от Божиите чудеса!
Когато ме молеха за свидетелство на православната вяра или за опита ми с Бога и след това изслушвах какво съм казала, на касети, се учудвах, като че ли думите не бяха мои. Аз съм дълбоко благодарна на отец Лазар за този негов съвет…
Г.: Майко, както каза току-що, като постим, ние сме защитени срещу стрелите на лукавия. Дали това става, защото душата е оставена свободна за духовно захранване?
М.Г.: Преди всичко, постенето прави така, че да забравиш тялото си – онова „какво ще ядем, какво ще пием?“.
Така, когато не обръщаш внимание на тялото, обръщаш внимание на духа. А духът е благословен от Бога. Той получава и приема благодатта Божия. Тогава можеш да водиш живот в съгласие с Христос, както всички искаме да живеем. Постът спомага за това. Свети Василий Велики е казал, че основата за духовния напредък е прилагането на умереност във всичко. А и от предците ни е останала поговорката „Дебел търбух не храни фин ум“…
Г.: Това правило е за монаси. Ами хората, които живеят в света?
М.Г.: Не, това правило не е само за монаси и монахини. Преди живеех в света, с професионалните си дейности, физиотерапевтичната практика и тъй нататък.
Г.: Да, но какво става, ако човек е женен и има семейство? Що се отнася до постенето, може да се намери някакво решение. А въздържанието? Каква е правилната мярка?
М.Г.: Може да се прилага умереност в храненето, веселбите и брачните удоволствия. Стига и двамата съпрузи да са съгласни, че техният начин на живот няма да бъде изцяло „по светски“, а ще споделят и живот по Бога… Познавам много двойки, които са създали челяд и водят благочестив живот. Една млада жена или млад мъж, който обича Бога, трябва най-напред да се запита: „Истински християнин ли е човекът, за когото ще се женя?“.
Г.: Какво ако е или ако не е?
М.Г.: При това положение няма причина да се задомяват. Но дори и така, знам няколко случая, в които набожната съпруга, след дълги години молитва, доживя мъжът ѝ да иде на църква и да приеме свето Причастие – за пръв път от тридесет-четиридесет години. Представете си колко време…
Г.: Какво огромно търпение!
М.Г.: Молитвата винаги получава отговор, когато е за духовна промяна и напредък…
Превод: Константин Петров
