Милостта
Св. Гавриил (Кикодзе), епископ на Имерети, е светец от XIX в. на Грузинската православна църква. Той щедро раздавал милостиня на вдовици, сираци, на всеки нуждаещ се. Обличал голите и давал последна утеха на просяците, проявявал милост към Неговите „най-малки братя“. Св. Гавриил се родил на 15 ноември 1825 г. в селцето Бачви, в община Озургети на област Гурия. Преставил се в Господа на 25 януари 1896 г.
Кой не е изпитвал онова неописуемо сладко вътрешно доволство, което чувства сърцето ни, когато поне веднъж в живота си успеем с Божията помощ да помогнем на ближен да победи скръбта, да придобие увереност, да изпита радост? Милосърдието, най-общо казано, е присъщо на човешката природа. Но от християните се изисква милост от по-особен вид и качество.
Евангелието ни учи: „И тъй, бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден“ (Лука 6:36). Бог е най-висшата Милост и Любов, следователно, ако искате да поправите и подобрите своята природа, отхвърлете гнева и завистта от сърцето си и придобийте такава любов, че самата ви същност да се превърне в причина да проявявате състрадание и милост към другите. Така че, ако срещнете гладен, не се насищайте, докато не го нахраните; ако видите човек без дрехи, трябва да изпитате съжаление и срам, че сте облечени така пищно, докато този човек няма нищо, с което да прикрие голотата си. Милостта на Небесния Отец е безкористна, следователно, подражавайки Му, вие трябва да се опитате да направите вашата милост подобна на Неговата, неомърсена от пресметливост – проявявайте милост, не за да бъдете похвалени или да получите същото в замяна, а единствено от любов, според искрения повик на сърцето.
Нашият Небесен Отец е носител на най-висшия разум и мъдрост, затова Неговата милост се проявява различно – според това какво за кого е най-полезно. Следвайки този пример, ти, християнино, трябва да се стараеш по всякакъв начин да проявяваш милост и да правиш добро с разум и мъдрост. Делата на милостта трябва да са от полза и за двете страни – както за теб, така и за този, на когото помагаш. За теб, защото, ако даваш от чисто сърце, ще свикнеш да бъдеш добродетелен. А за този, на когото помагаш, има полза само ако, според твоето разумно съображение, му дадеш точно това, от което се нуждае в момента. Някои хора са милосърдни и имат достатъчно материални възможности да окажат помощ, но поради неопитност не знаят как да го направят с максимална полза, поради което милостта, която проявяват, се оказва напразна, а понякога дори по-лошо – тя носи неприятности и беди.
Милосърдието е да окажеш помощ на твоя страдащ ближен, който има малко, и това е най-угодно на Бога. Милостта е плодът, който свидетелства, че човек притежава и тези добродетели: вяра, надежда и любов. Нашата милост е угодна на Спасителя, но ние трябва да се опитаме да запазим делата си скрити.
Помощта за бедните и страдащите е равна на това да служиш на самия Христос. Християнското милосърдие е чувството, което струи от сърцето на добрия човек – пробудено и укрепено от вярата. Ако сърцето на човека не е закоравяло, ако той не е погинал морално, тогава при вида на страдащите и лишените, той неволно сам започва да скърби; душата му също страда и той се опитва да облекчи нещастието на своя ближен. Християнинът трябва да бъде милостив към всички, независимо каква религия изповядват или колко са му близки. Трябва да има едно единствено разграничение – първо помогни на този, който има по-голяма нужда.
Проявявайте милост безкористно, с щедро сърце, с добро чувство, с любов към ближния и с вяра. Много християни нашироко дават милостиня, но в същото време имат нужда целият свят да знае за това, да бъдат хвалени за делата си и да разказват за тях във вестниците. Но такава милост обича сама себе си, своя християнски характер.
Когато правите добро дело, когато предлагате помощ или милост, не мислете, че Господ ще ви благодари и ще ви отплати това добро със същото. Наистина, Господ простира Своята милост над всички за добрите им дела, но ако правиш добро и помагаш на другите с цел да се възползваш от това, а не от любов към Бога и ближния, то знай, че действията ти не са нищо повече от сделка.
Из книгата на св. Гавриил Имеретински: „Църквата учи на любов и единство“
Източник: Оrthochristian.com
