Нарцистичният ад на неразумния богаташ

И каза им притча, като рече: на един богат човек нивата се бе много обродила; и той размишляваше в себе си и казваше: какво да направя? няма де да събера плодовете си. И рече: това ще сторя: ще съборя житниците си и ще съградя по-големи, и ще събера там всичките си храни и благата си, и ще кажа на душата си: душо, имаш много блага, приготвени за много години: почивай, яж, пий, весели се. Но Бог му рече: безумнико, нощес ще ти поискат душата; а това, що си приготвил, кому ще остане? Тъй бива с тогова, който събира имане за себе си, а не богатее в Бога. (Лука 12: 16-21)

...на един богат човек нивата се бе много обродила…

Един богат човек станал още по-богат. Както обикновено, богатите стават по-богати, а бедните по-бедни; и тогава е ставало така. Този богаташ размишлявал в себе си и се питал: „Какво да направя?! Нямам къде да събера плодовете си!“. Тук е първата грешка. Какво ще рече, че няма къде да побереш благата си? Чии са тези блага? Св. Йоан Златоуст казва, че всички тези блага, излишните блага (и св. Василий го казва с други думи), не са мои, а принадлежат на тези, които имат нужда от тях. За какво са ми нужни всички тези неща? Те са ми нужни повече за украсяване на моя нарцисизъм, за да се съзерцавам в огледалото и да изглеждам по-велик в собствените си очи… за това са ми нужни, за нищо друго. Гол съм от всичко друго и това е единственото, което имам. Това излишество, това излишно богатство, това е, което единствено притежавам!

Първата грешка е именно въпросът „Какво ще правя с това?“. Този въпрос е напълно излишен, ако в себе си имаш мисълта за Бога, за конкретния човек, за другите хора. Тогава е напълно ясно какво ще правиш с излишеството, ако то наистина е излишно и ненужно. Христос не ти казва ако искаш да си съвършен, продай всичко и дойди Ме последвай! Христос не ти го казва, а ти казва задръж многото, дай малкото! Да дадеш онова, което ти е излишно. Той можеше да ти каже (както в една друга притча), ако искаш да си съвършен, продай всичко: и новото, и старото, дойди и Ме последвай, и ще имаш съкровище на небето. В случая Той не казва това; то е тежко…

И рече: това ще сторя: ще съборя житниците си и ще съградя по-големи, и ще събера там всичките си храни и благата си…

Ето я втората грешка – ще направя по-големи житници, за да седна отгоре им, тържествувайки от това, че притежавам цялото това богатство. Черпя радостта в живота си от факта, че всичко това е мое. Този човек не открива радост за живота си от връзката с Бога и след това в отношенията си с другите хора, а от материалните блага, които има. И колкото повече иска да се чувства велик, толкова повече пари и вещи трябва да има. Тук става въпрос за нарцисизъм. Така стигаме до пълната суета, до нищото, тук е нихилизмът.

...и ще кажа на душата си: душо, имаш много блага, приготвени за много години: Почивай, яж, пий, весели се.

Първите думи са верни. Животът му наистина е преизпълнен с материални блага. Но в следващите думи е грешката – настъпващите години не са твои, те не ти принадлежат… Почивай, яж, пий, весели се… Вижте до какво помрачение може да стигне човек, сякаш е сам във вселената, сякаш е бог за себе си! Способен е да достигне до едно самообожестяваване, да мисли, че държи света в ръцете си, докато всъщност е едно нищо… мравка, която вече е стъпкана… Но вижте тази мравка какво казва: душо, имаш много блага, приготвени за много години: почивай, яж, пий, весели се! Онзи, Който дава – почивката, дългите години, мира, щастието – обаче е Друг, и Той му казва в онази нощ: „Безумнико, тази нощ ще ти поискат душата. И тогава онова, което си приготвил, за кого ще остане?“ С това Бог всъщност му казва: „Аз държа всичко в ръцете Си, Мое е и това, което си мислиш, че ти имаш и го вземаш от Мене. И не само го вземаш от Мене, а седиш върху него и си мислиш, че ти си бог.“ . Тази нощ ще ти поискат душата… Кой ще я поиска? Някои. Кои са тези някои? Това са всички онези, на които той е отказал благодеяние. Всички онези, които страдат заради него. Помисляли ли сте някога, че има хора, които страдат заради нас? Заради това, че се грижим за нарцистичната част в себе си, грижим се за отражението си в огледалото, за да почувстваме една пълнота… в действителност псевдопълнота, за която ни се струва, че е предмостие към вечността, но всъщност е голямата илюзия.

И тъй, притежаваш множество блага, но тази нощ ще ти поискат душата. Искат я. Търсят душата ти. Кои? Демоните ли? Възможно е – с подобен живот даваш душата си право в ръцете на дявола. А този човек би живял дълги години щастлив, ако мислеше по различен начин. Тоест как? Ако от душа му идваше да каже: „Боже мой, тази година имам много блага и складовете ми не ги побират, колко години ще живея… животът ми е в ръцете Ти! След като ми даваш този живот, аз искам да го използвам по начин, който Ти харесва! Ето, имам излишни пари и вещи. Не би ли искал да ги дам някъде, така, както ти даряваш Своите блага на всички хора?“. Така започва съработничеството между Бога и човека. С това започва и освещението на човека, и тогава Бог преумножава благата му. В случая на неразумния богаташ обаче всичко свършва дотук, това е краят.

Познавам хора, както бедни, така и много богати, които постоянно дават и джобът им никога не е оставал празен именно защото дават постоянно. Те са разпоредници на богатството на Църквата, на богатството на Бога. Ние сме разпоредници на богатството, на всичко онова, което са Божии блага (не само парите, а и мъдростта, науката, здравето…), но можем ли винаги да ги имаме? Колко е лесно човек да загуби всичко! Доколкото се разпореждаме с тези блага по Божиите закони, по чуден начин ние не ги губим, а ги умножаваме и животът ни става по-хубав и смислен.

Сещам се, че преди време се запознах с богат търговец на коли, който се обърна към вярата по чудодеен начин. Това се е случило в деня на обявяването на св. Арсений Кападокийски за светец в манастира „Св. Йоан Богослов“ в Суроти. По някакво чудно стечение на обстоятелствата този човек се оказал там. До този ден мъжът бе живял живот, за който ми казваше: „Спях с пистолет до главата. Това какви пари давах при игра на карти и какви ги вършех, направо не мога да ти разправям, отче!“. Не се е оженил, за да може да се радва на живота така, както той го разбирал. Вече в зряла възраст, той обаче се оказал в манастирския храм „Свети Арсений“. Това е станало на 26 март 1987 г., помня, защото това е датата на моето ръкоположение. За този ден той ми разказа: „Гледайки отдалеч, видях да изкарват светите мощи и си казах: „Какво правят всички тези хора? Какви кокали изкарват и им се покланят?“. Той все пак решил да се доближи до светите мощи, това била чудодейна намеса от Бога, и щом понечил да целуне мощите, бил разтърсен толкова силно, че му бе трудно да опише с думи какво е почувствал в онзи момент. Избухнал в плач и животът му се променил за секунда. „Почувствах Бога в онзи миг, не мога да ти го обясня!“, ми казваше той. И така, животът му от този момент се разделил на две. Станал Божий човек и днес ми казва: „Вечер чета Повечерието, паля кандилото, в живота ми няма вече следа нито от пистолет, нито от хазарт… Вместо това всяка сутрин отивам на зеленчуковия пазар и купеното го отнасям на бедни семейства. В енориите ми казват къде има хора, които страдат, имигранти, които имат нужда от помощ. Оставям им продуктите пред къщите и съм най-щастливият човек на Земята! Сега целта ми е да обърна във вярата колкото се може повече от онези клетници, с които дружа… Намерих моето щастие и моята радост!“.

Той наистина беше щастлив човек. Единствената тъга, която имаше, беше, че „не познах този живот по-рано!“. Той се бе променил на дело, а не само на думи – дълбоко и истински. Понякога си мислим, че претърпяваме някаква промяна, но не навлизаме дълбоко в душата си, в същината на нещата, и не откриваме великата радост от промяната, която носи животът в Бога. Той обаче е намерил тази радост. „Какво щастие е само сутрин да се събудя и да знам, че мога да направя нещо за тези семейства! Месеци, дори години от предишния ми живот не могат да се сравнят с един мой ден по начина, по който го живея сега – толкова чист, хубав, изпълнен с толкова живо чувство за Бога… И нито ми трябва пистолет, нито има някой да ме заплашва… Щастлив съм, защото съм в Божиите ръце!“ Ето един богаташ, който от неразумен е станал разумен. Това е велика тайна – принасям на Бога това, което ми е дал, знам, че моето съществуване и всички блага, които имам, са Божии дарове. И болките, и нещастията, които претърпяваме, и дори усещането, че сме оставени от Бога – и те са Божии дарове, но е трудно да го разберем. Към тези дарове трябва да се отнесем по подобаващ начин, за да познаем Самия Бог. В противен случай нито Бога познаваме, нито успяваме да се радваме на този живот.

…а това, що си приготвил, кому ще остане?

С тези думи Бог всъщност казва на богаташа: „Ти никого не си възлюбил. Дори благата си няма на кого да оставиш!“ Можеш да кажеш: „Оставям ги на детето си!“ Но дори такава радост нямал този човек, толкова безумен бил. Радост не чувствал, а тревога, че когато умре, всичко ще отиде на вятъра. „Това, което си приготвил, на кого ще остане?“ Отговор на въпроса всъщност не последвал. Богаташът не дава отговор. А дори в последния момент можеше да каже: „Боже мой, сега, като казваш това, се осъзнавам и разбирам каква грешка съм направил! И така, ще Ти кажа на кого ще остане. Ще ги дам там, и там, и там.“. И в онзи час той би чул глас от Бога: „Чуй! Давам ти още петнайсет години живот!“. Както казал на онзи цар Езекия в Стария Завет, който бил болен и умирал, но казал: „Боже, прося милост, за да се покая!“ И Бог му дал още петнайсет години живот. И богаташът би казал в последния миг това, ако беше разбрал за какво става дума. Вместо това той загива в своя нарцисизъм, в своето затваряне. Знаем, че това е адът – ако адът е нещо, той е именно това. Сещате се за онази история с авва Макарий, който отишъл в пустинята, видял черепа на един езически жрец, побутнал го с жезъла си, и чрез дара на прозорливост, който притежавал, го попитал:

– Кой си ти?
– Аз съм езически жрец и умрях преди години – бил отговорът.
– И сега къде се намираш?
– В едно мрачно място и не виждам никой друг. Когато се молите за нас, единият вижда малко лицето на другия, и това е утеха.

Адът е място, в което никой никого не вижда. Затова и в притчата се казва това страшно нещо: „Тъй бива с тогова, който събира имане за себе си, а не богатее в Бога.“ Как да обясним това? Той събира съкровища за себе си, а не се обогатява в Бога. Как богатеем в Бога? По начина, по който Самият Бог съществува, а Той съществува като общност, Той е общение на личности. И така, ние се обогатяваме в общението, във връзката. Богатеем, когато се откриваме, когато всеки от нас прави място и става обиталище за другия – за колкото се може повече хора, но поне за един, за двама или трима.

Вие, които сте тук в този момент, сте тук, защото чувствате, че Бог става за вас това, което искате, от което се нуждаете, а то може да е различно за всеки. Той става това, което обичате, това, което най-много от всичко копнеете, всичко, което усещате като най-свято. В гръцкия език, и то само в гръцкия, съществува този израз – τρώγεται – става (за ядене). Тази възможност на Бога да се принася храна за човека, която е отразена в думите: „Яжте, това е Моето тяло…“, е повеля и за човека да е открит към другия по Божия образ, за да е годен за Небесното царство. Колко велики неща са това, толкова велики, че по тях ще бъдем съдени един ден. Когато човечеството някога ги открие колективно, светът ще се промени за една нощ.

Нека хвърлим поглед към отминалия 20-ти век. Столетие с милиони, десетки милиони жертви. По какъв начин станахме храна за ближния? Не станахме, защото не пожелахме да дадем себе си за другите. Представете си Хитлер да беше казал: „Излизам вън, за да защитавам слабите, и така да променям света!“ И вместо всички тези същества от желязо, които изпрати срещу човечеството, щеше да има работници, които да служат на бедните и измъчените… Представете си да беше направил това. Тогава Германия щеше да стане велико царство, нали? Щяхте да видите тогава такава Тройка^*, че всички да си кажем нека продължава още този рай! Да погледнем към стореното от Сталин – повече от 20 милиона мъртви, безследно изчезнали… Защо? За да царуват малцина върху останките на онези, които са унищожили.

И така, на кого остава всичко това? Бог идва и казва: „Безумнико, всичко си загубил. Ето, тази нощ ще ти искат душата… всички онези, които си онеправдал до смърт.“ И това , което си приготвил, за кого ще остане? Всичко ще се разпръсне, нищо няма да остане, когато не служиш на Бога. А ако служиш на дявола, накрая той и теб ще стъпче. При него няма единство. В началото ще те подмами да му служиш, да работиш в негова полза колкото му е нужно, а накрая… и теб ще изяде.

*Под понятието „Тройка“ се има предвид Международния валутен фонд, Европейската централна банка и Европейския съюз – бел. прев.

Превод: Константин Константинов

Коментари

коментара