Не се страхувай да се радваш!
Архимандрит Андрей (Конанос)
От колко години си вече в Църквата? И какво правиш толкова години? Развиваш ли се? Виждаш ли промени в себе си? Съзряваш ли? Или може би продължаваш да се тревожиш, да се дразниш, да се караш с околните и си оставаш външен човек, зад когото се крият безредието и лъжата? Толкова години с Христос, а стигнал ли до истински морал и простота? Станал ли си истински човек?
Ще запазиш ли душата си заедно с благодатта Христова? Всичко това е храна за размисъл. Христос ще ти помогне да видиш всичко по друг начин. Христовият ум ще те насочи, ще напълни ежедневния ти живот с духовна светлина, ще те научи да обичаш и да бъдеш обичан, близък по дух, човечен, свят.
Живей!
Живот без смисъл и без цел. Така всеки ден оценяваш изживените дни. Измъчваш се, уморяваш се, скучаеш, състаряваш се преди време. Стига си си внушавал това! Има решение, има изход! Изпълни с красота своя живот, своето общуване, своя дом, своята работа! Промени се!
Търси онова, което не те удовлетворява, и го подобрявай. Без да отстъпваш, без да се предаваш и без да мърмориш. Обикновено живееш не своя живот, а живота, който са ти наложили другите: родителите, обществото, политиците, педагозите, свещениците. Безсъзнателно се съгласяваш с полученото възпитание, без сам ти да си помръднал пръста си, живеейки без усилия, без жертва. И в сърцето ти идва дълбока скръб. А всичко това е, защото си забравил, че саможертвата е едно, а самопотъпкването – съвсем друго.
А решението е: живей с дълбинните стремежи на твоята душа и твоето сърце. Ти си призован за това и ти е даден талантът да го въплътиш.
Христос дойде на земята, за да оживотвори, да възкреси нашите сърца и нашите надежди и очаквания, а не за да ни умъртви. Той дойде, за да умъртви нашата лъжа, но не и радостта на нашия живот. С гласа на Христа, който звучи в теб, твоят живот се украсява, успокоява и ти става по-радостно да живееш.
Ако се измъчваш, намери онова, към което се стремиш, и го осъществявай! Всичко това: самопознанието, искреността, смелостта, промените, покаянието – не става без болка. Но ти вече няма да се върнеш към жалкото минало, а, напротив, ще заживееш в прекрасното бъдеще.
Често живеем не нашия живот. Затова се и измъчваме, и тормозим себе си.
Една девойка стана фризьорка и беше щастлива. Това беше тъкмо онова, за което тя мечтаеше. А другата се учи за лекар, но се измъчва, защото й липсва желание. Тя е пристъпила неправилно към избрания път.
А ти не се страхувай да се радваш. Достатъчно е да правиш всичко с благодарност към Бога. Не се страхувай да благоденстваш. Затова и живееш, затова и твориш – за да се радваш! Внеси Божията слава и красота в твоя дом, общуване, работа: върши всичко бодро, живей истински. Търси пътя на поправянето и промяната. Във всеки случай не пропилявай времето си напразно, а живей възторжено, радостно, с благодарност, прославяйки Бога!
Ето че приехме в себе си – причастихме се – живата Кръв Христова. Нека така да се оживотвори и собствената ни кръв, и сърцето ни, и целият ни живот! Това желая и на теб, и на целия свят. Защото Христос възкресе и ни направи достойни за по-добър живот, който трябва да изживеем радостно и въодушевено.
Силата е в молитвата
– Молиш ли се?
– Да, моля се.
– А по-точно? На Бога ли се молиш или се молиш за своите нужди?
Не бързай да казваш, че се молиш на «Бога». Защото молитвата не е като обичайните ни дела. «Моля се – казваш, – докосвам се до Бога» – до Онзи, Който е мир и любов. Виж признаците на истинската молитва: ти се променяш към по-добро, ти си щастлив, лицето ти сияе, ти разполагаш всички към себе си, ти си изпълнен с блаженство.
И ако все пак казваш, че се молиш, помисли защо детето ти не вижда промени в твоята душа, въпреки че се смяташ за духовен човек и ходиш на църква. Спомни си каква беше силата на молитвата на нашия Господ. Когато Христос се молеше за нас на река Иордан, Небесата се отвориха, на Тавор – просия Божествена светлина, на Елеонската планина – римските воини паднаха на земята. Ето каква беше молитвата Му.
Такава молитва подобава и на нас. Тя ни изтръгва от шума на всекидневната суета и ни обкръжава с тишина и спокойствие. Когато истински пребъдваш в молитва, ти забравяш всичко: деня, часа, мястото, времето, храната, нуждите. Ти живееш на друго място. Както свети Нектарий, който се «разтварял» в безметежността на молитвата, подобна на тишината на гладкото езеро.
Молитвата е пътешествие към неведомо място, пътешествие през морета и океани.
Моля се да стана такъв като Него, но не за да натоваря Бога с моето собствено бреме на страдания и тревоги. Моля се да ме промениш, Христе мой, но не за да Те «променям» в съответствие със своите нужди.
Необходимото условие за молитвата: просто да поместиш ума си в сърцето си. Да успокоиш ума и да пребъдваш в сърдечната тишина. Тя е вратата за натам, където няма проблеми.
Но има една причина, поради която аз не понасям тишината на молитвата. Моят ум е зает с непрестанния поток от мисли, моят живот е суета, обсебен от благата на този свят.
Някои, когато се молят, забравят своите проблеми! Разтварят се в благодатта на божественото докосване. Тревогата си отива. Душата се изпълва с надежда, любов и сигурност.
А когато охладняваш в молитвата, онеправдаваш самия себе си, лишаваш се от нещо значително и фундаментално. Оставаш захвърлен и безпомощен.
Всеки ден се моли по малко. А ако не можеш да разговаряш с Бога, разговаряй, да речем, с жена си, или с мъжа си, или с децата си. Започни от малко, старай се да смекчиш, да направиш по-чувствителна своята душа към твоите «видими» ближни, към твоя брат во Христе. Благодарение на това малко нещо в твоя живот Господ ще ти даде молитвена разположеност. Това е началото. И тогава ставаш упоен от молитвата, започваш да я вършиш и вече не може да те отвлече никаква житейска суета.
Лесно ми е да разсъждавам за молитвата, но ми е трудно да я върша. Думите са винаги по-смели от делата. Простете.
Източник: Православие.ru
