Образът на Иисус Христос
Днес мисълта ми е следната: да изпиша образа на Иисус Христос в умовете и сърцата ви.
„О, неразумни галатяни! Кой ви омая, та вече се не покорявате на истината, вие, пред очите на които Иисус Христос бе изобразен така, като да бе разпнат помежду ви? Това само искам да науча от вас: чрез дела по закона ли получихте Духа, или чрез послушание на вярата?”1 С тези думи апостол Павел напомня за намерението си да изпише образа на Христос в умовете и сърцата на галатяните2. Естествено бих искал да съм там, когато вдъхновеният апостол Павел е говорел за Христос. В посланието си той не повтаря онова, което е казал, но разбираме, че е запалил небесен огън в сърцата на галатяните, така че галатската църква става един от най-важните камъни в съграждането на цялата християнска Църква.
Сега аз също бих искал, преди смъртта си, да изрисувам в сърцата и умовете на моите млади братя и сестри образа на Христос така, както Бог ми е дал това. Знаете израза на псалмопевеца: „Твоето слово е твърде горещо”3. В ежедневието ме виждате като развалина, а ми се налага да използвам думи от Писанието, които са като нагорещен метал. Не без страх ви казвам какво бих искал да направя, мислейки си за Бог Отец, Който според думите на Самия Иисус Христос, ни призовава към Своя Син. Както Сам Христос казва: „Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил; и Аз ще го възкреся в последния ден”4. И така, в онези граници, в които Господ Бог, нашият Отец, е изрисувал и в мене образа на Христос, дръзвам да ви говоря сега.
Както винаги, за мен е непреодолима трудност да говоря за Бога, защото това е безбрежен океан. По неволя се налага да се спрем само върху някои моменти от светия живот, който ни дава Светият Дух в Христовата Църква. И ето, сега съм под властта на словото, което Църквата изрича за Христос: „Иже в шестый день же и час на кресте пригвождей в раи дерзновенный Адамов грех”5. Така рисуват думите на Църквата „Човека Иисус Христос”6, Който възлиза на Голгота.
Един от скъпите на сърцето ни светии, епископ Игнатий Брянчанинов, подчертава следния забележителен момент: когато Господ вървял по пътя Си към Голгота, Той имал пред очите Си само Отца. Когато се молел за „чашата”7, Той не мислел за хората, които Му били приготвили всевъзможна скръб, печал, поругаване, болка, разпятие, позорна смърт. Всичко това Господ нарича – „чаша”, която Отец Му е дал да изпие.8 Разбирате, че в онези най-велики дни от историята на света Господ е мислел само за Отца и целият Му разговор е бил с Отца. Подвигът Му обаче е бил за целия Адам. И сега ние можем да мислим за Него като за единствения „Човек” на цялата земя.
Когато чух тези думи9 в църквата, те ме поразиха. В онзи момент незримо, но все пак видях Христос, като човек, възлизащ на Голгота с тази мисъл. С каква мисъл? – Да разруши проклятието, което грехът на Адам е навлякъл върху цялата земя10. Ние мислим Адам като начало на целия човешки род11. Ако апостолът казва, че трябва да имаме същите мисли, каквито е имал Иисус Христос12, то и ние трябва да виждаме с очите на Христос целия свят във времето и пространството – от Адам до последния човек, който ще се роди от жена на този свят13.
Сега ще преминем върху един друг аспект. И „примерът” на Христос14, и Неговите заповеди, а най-вече заповедта – „обичайте враговете си”15 – разширяват сърцето и ума. Тогава виждаме цялото човечество като единна история, с която е тясно свързан и нашият собствен живот. Ако Господ ни помогне сърцето ни да се разшири така, че да носим в себе си цялото човечество, тогава преминаваме в състоянието на човека такъв, какъвто е бил сътворен от Бога. Както Господ е казал в Писанието: „Да сътворим човека по Наш образ и по Наше подобие”16.
В онези дни апостол Павел, говорейки за Христос, Който взема върху Себе Си греховете на целия свят, запалил с думите си сърцата на галатяните за цял живот и дори за след смъртта. С това той е положил основен камък и в нашия живот. Ето защо призивът на Отца трябва да намери отклик и в нашите сърца със силата на Светия Дух. Така, както е казал Христос: „Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец”17. С други думи, за да имаме истинско християнско съзнание, ние трябва да следваме Христос. Да Го следваме с молитва към Бога Дух Светий, Небесния Цар: „Дойди и се всели в нас, настави ни на всяка истина, привлечи сърцата ни към небесната любов, и спаси, Благий, нашите души”.
Преди Христос и извън Христос никой в цялата история на света не ни учи на това. Бих искал да ви кажа, че в някакъв момент тези думи стигнаха до сърцето ми по един съвсем „друг начин” – като произхождащи от Самия Бог… О, да бих могъл сега в жалкото си състояние, което знаете и виждате, да ви помогна да приемете дълбоко в сърцето си този Образ така, че монашеският ви живот да се изпълни завинаги с вдъхновение свише! Тогава целият ни живот става различен. Различен не по своята външност – външно няма нищо, – а различен според вътрешното съзнание, което ни се дава по благодатта на Светия Дух. Да живеем целия Адам – това на доста много хора ще се стори като някаква философска фантазия (но, разбира се, в Евангелието съвсем не става дума за философия). Всъщност това е състоянието на Христос, Който, бидейки Творецът на човека, се е облякъл в нашата рабска форма на съществуване, в отделни моменти е действал като Човек…18 И когато съзрем такъв Човек, то естествено и в нас се поражда желанието да Му се уподобим. Тогава ще проумеем и думите на св. Йоан Златоуст: „Адът прие тяло, а се натъкна на Бога. Прие земя, а намери небе”19.
Този живот аз бих нарекъл „вдъхновение свише”. Беседата ни на тази тема съвпада с дните, когато си спомняме особено за нашия духовен отец, свети Силуан20. Бог му дал още в самото начало на монашеския живот молитва за целия свят, за целия Адам, с дълбок плач, по-голям, отколкото за самия себе си. Отново ще подчертая: тук става дума за състояние на нашия дух, което е възможно само по действието на Божията благодат. Именно в това е неговата качествена разлика от всяка философия и дори – ще кажа нещо дръзко – от всяка интелектуална теология.
Тогава ще видим, че в живота няма нищо банално, дребно, нищожно. В изключително простите и трогателни слова на блажения Силуан за монаха се казва следното: „Ходи такъв човек с нозете си по земята и се труди с ръцете си, но никой не знае и не вижда, че с духа си той пребивава във вечния Бог”21. И ако най-важното за човека е да пребивава с духа си в Бога, той лесно ще спазва всички закони, всякакви външни правила, без да става роб на каквито и да било ограничения.
О, как бих искал с думите си да ви дам да проумеете какво мисля в дълбините на душата си, когато казвам „вдъхновение свише”! Разбира се, това, което имам предвид, е вдъхновението от Светия Дух. И то не зависи само от Бога. Може би ще си кажете: „Какви странни думи?”.22 Смисълът обаче е следният: Бог нищо не върши насила с човека. Той ни разкрива образа на Христос и след това ни оставя свободни – да Го последваме или не. В книгата си писах следното: „В Христос, въплътилия се Логос на Отца, на нас ни е дадено да съзерцаваме предвечната идея на Бога за човека”23. Когато Бог ни даде да видим образа на човека, така както той е бил замислен от Него, тогава в нас се появява духовната жажда да се уподобим на Христос. Тогава в нас се появява „място” за Бога. И в този смисъл казвам, че изливането на благодатта върху нас зависи не само от Бога (макар че този живот е само у Него24), а в някаква степен зависи и от нашето разположение – дали ще приемем този дар или не.
И така, бих искал, скъпи мои братя и сестри, особено на вас, които сте дошли тук неотдавна, да ви предам следното: отворете умовете и сърцата си, за да може Светият Дух да изрисува образа на Христос във вас. Тогава цялото ни монашеско житие ще бъде нещо съвсем неописуемо с човешки думи.
Христос и в Гетсимания, и на Голгота през цялото време е живеел с мисълта за Отца. Така трябва да живеем и ние. Но ние ще живеем по-скоро с Христос, а не с Отца. Те са неразделни, но Христос все още продължава „да работи”25 с нас – как да ни спаси. А само чрез Него ние идваме при Отца26. И Светия Дух ние познаваме по това, че Той ни говори същото, което е говорил и Христос. А ако той говори нещо противоположно, то това вече не е Духът27, третото Лице на Светата Троица. Всъщност целият ни живот е христоцентричен. Затова на преден план пред нас стои най-вече Ликът на Христос.
Откъс от „Духовни беседи“ I том на св. Софроний Атонски, София, Омофор, 2022, превод: Мила Игнатова
Бележки
1 Гал. 3:1-2.
2 Вж. Гал. 4:19.
3 Вж. Пс. 118:140 според слав. превод: „Разжено слово твое зело”.
4 Иоан 6:44.
5 Из тропара от Шестия час: „Ти, Който в шестия ден и час си приковал на Кръста дръзкия грях на Адам в рая”.
6 Вж. Рим. 5:15.
7 Вж. Мат. 26:39; Марк 14:36; Лук. 22:42 и др.
8 Вж.: Св. Игнатий Брянчанинов. Чаша Христова. Пак там. с. 387-388.
9 Думите на тропара на Шестия час – бел. прев.
10 Вж. Рим. 5:18; 1 Кор. 15:21-22.
11 1 Кор. 15:45.
12 Вж. Фил. 2:5.
13 Гал. 4:4.
14 Вж. Иоан 13:15.
15 Вж. Мат. 5:44; Лук. 6:27–28.
16 Бит. 1:26.
17 Вж. Иоан 6:44.
18 Вж. Фил. 2:5-7.
19 Вж.: Св. Йоан Златоуст. Слово на Пасха.
20 Беседата е изнесена два дни след празника на св. Силуан, който се чества на 24 септември – бел. прев.
21 Архим. Софроний. Свети Силуан Атонски. с. 520.
22 Вж. Иоан 6:60.
23 Вж. Архим. Софроний. Ще видим Бога както си е. с. 239.
24 Вж. Иоан 1:4.
25 Вж. Иоан 17:4.
26 Вж. Иоан 14:6.
27 Вж. 1 Иоан. 2:22; 4:1–3; 1 Кор. 12:3.