Пета неделя на Великия пост – св. Мария Египетска



Вече настъпи петата неделя от Великия пост. Православната църква ни припомня подвига на една изключителна жена, на която е посветен днешният празничен ден – св. Мария Египетска. Тя е върховното олицетворение на покаянието. Историята свидетелства, че радикалната, основна промяна на човека е възможна само с помощта на Божията благодат.

Подобна метаморфоза изживява и св. Мария Египетска. Тя живее през V-VI в. в големия египетски град Александрия. По занаят е проститутка. Води развратен, празен, безпътен живот, от ден за ден, без да се грижи за съпруг, семейство, деца, морал. Един ден случайно попада на кораб, който откарва поклонници за Йерусалим. Щом те влизат в църквата на Божи гроб, тя ги последва, но невидима сила я спира и я изтласква навън. Няколко пъти жената се опитва да влезе, но но успява. Изведнъж я озарява мисълта, че причина за това е нейният досегашен празен, безцелен, мръсен живот. Тогава тя пада на колене и моли Бога за прошка. Чува глас, който я призовава да се оттегли в пустинята. Напарфюмираната, гримирана, наконтена кокетка, която познава само удоволствията, се вслушва в Божия призив и става отшелница. Тя живее 17 години далеч от хората, храни се с корени и плодове, дружи с дивите зверове. В края на живота й случайно я среща един свещеник Зосима, на когото разказва биографията си и който я причастява, преди да предаде Богу дух. Необикновена съдба! От жена, която задоволява долните инстинкти на мъжете, св. Мария Египетска става жена, която задоволява най-високите изисквания на Бога за святост. От проститутка, която хората смятат за по-долна от животните, тя се уподобява на ангел в плът, който надмогва своите привички, страсти и грехове, за да постигне съвършенство.

Животът познава и други случаи, при които блудници променят живота си или поне укротяват нагоните си, защото по-лошо от блудството може да бъде единствено самоубийството. Това обикновено става, когато търговките на плът остареят и погрознеят. Те станат по неволя „целомъдрени” и със спестените пари и опит откриват сами публични домове, а в добрия случай хотел или ресторант.

Може би най-известната проститутка в историята е византийката Теодора, за която се жени селянинът от Илирик Юстиниан, станал по-късно един от най-великите владетели в историята. В църквата „Св. Виталий” в Равена и сега могат да се видят запазени по чудо мозайки от VІ век. От едната страна е Юстиниан с ореол, макар и жив, обграден от велможи, а от другата е Теодора в кръга на придворните дами. Според придворния историк Прокопий Юстиниан е аскет, а Теодора обича лукса. Той управлява империя от Испания до Персия и пише богословски трактати, а тя крещи на хиподрума и се кипри пред огледалото. Той е православен, а тя е еретичка. Макар че са съпрузи, двамата мълчаливо се състезават кой от тях първи да изпрати мисионери, които да покръстят Куш (сега Судан). Теодора успява да изпревари мъжа си и Куш се обръща към монофизитската вяра, според която Христос имал само една природа – божествена, а не човешка.

Този исторически пример е много показателен. Както тялото е тясно свързано с душата, така и плътското блудство е неотделимо от душевното падение. Затова старозаветните пророци често сравняват идолопоклонството на своите сънародници с блудство, измяна на Бога и сношение с чужди и то измислени богове. Блудството предполага двама души, при което единият съблазнява другия, събужда неговите инстинкти и го обладава. По този начин единият увлича другия в своя грях и го кара също да съгреши. Св. апостол Павел, който цял живот се бори със своето „жило в плътта” (2 Кор. 12:7), препоръчва на християните: „Избягвайте блудството; всеки грях, що прави човек, е извън тялото, а блудникът против собственото си тяло греши” (1 Кор. 6:18). Щом тялото ни е храм на Светия Дух, щом то е осветено с благодатта на тайнствата, щом благодарение на тялото според св. Григорий Палама ние стоим по-високо от ангелите, не трябва да извършваме предателство спрямо Бога и да се отдаваме на хора, които търсят само своето егоистично удоволствие и дори ни заразяват с отвратителни болести. Затова апостолът ни призовава: „Вие сте скъпо купени; не ставайте роби на човеци” (1 Кор. 7:23). Неслучайно след блудство човек изпитва за момент чувство за срам, за виновност, за падение, защото усеща подсъзнателно, че е престъпил границата и е нарушил вложения в нас Божи закон.

Днес борбата срещу блудството е изключително трудна. За разлика от миналото ние живеем в общество на разврата и безбожието. Романите, киното, телевизията, интернет денонощно ни натрапват стил на поведение, който е чужд и враждебен на чистотата и вярата. Но с Божията помощ ние можем и трябва да победим както външните съблазни, така и вътрешните нагласи. Във визията си на небесния Йерусалим – рая, св. Йоан Богослов съзира радостното множество на спасените, които късат благоуханни плодове от дървото на живота и влизат в града с песен и благодарност. И той продължава с болка: „А отвън са псетата, магьосниците, блудниците, убийците, идолослужителите и всеки, който обича и върши лъжа…” (Откр. 22:15). Тук блудството е приравнено с най-страшните престъпления, внушавани от „бащата на лъжата” – дявола.

Нашата майка – Църквата, предлага брака като най-сигурно лекарство против блудството. Разбира се, има и друг път, не по-малко и не повече спасителен – това е доживотното девство, но то не е дадено на всички. То е особена харизма за малцина избраници. Срещал съм хора, които са родени да бъдат монаси, а се женят и цял живот измъчват себе си и околните. Срещал съм хора, които са родени да бъдат женени, а се замонашват, даже стават владици, и цял живот измъчват себе и околните. Ако човек не е в състояние да направи правилна самопреценка и да реши кой път да поеме – на девството или семейството, трябва да потърси съвет от вещ духовник, доколкото ги има все още в България. И най-важното – щом поеме веднъж по избрания от него път, не трябва да се обръща назад (Лука 9:62). Трудно може да се спаси както оженил се бивш монах, така и замонашил се бивш семеен.

 

Коментари

коментара

БЛИЗКИ ТЕМИ:

18 коментара

  1. Lidia Ilinova каза:

    Архим. доц. д-р Павел Стефанов, тъкмо си мислех, че трябва да издадете сборник с проповеди за неделните богослужения, когато последното изречение ме смути:
    „Трудно може да се спаси както оженил се бивш монах, така и замонашил се бивш семеен.“

    Важно е да познаем себе си, за да разберем какви са даруваните ни от Бога заложби, преди да направим избор по кой път да поемем – на брака или на монашеския живот.

    Монашеството е състояние на духа. И когато са дадени обети пред Бога, те трябва да се изпълняват. Не е добре монах да наруши обетите си, но ние не можем да седим на престола на Божията справедливост и да съдим. Не знаем Божия промисъл за конкретния човек. Както и да твърдим, че няма да се спаси човек, който е бил семеен и след дълбоко покаяние отива да води монашески живот в манастир. Кой ще се спаси не е тема за православни люде.

  2. Lidia Ilinova каза:

    Защото не знаем в кой момент от живота на човека Божията благодат може да докосне сърцето на човека и да настъпи истински дълбокото покаяние. Самата Св. Мария Египетска е пример за това.

  3. Дон Кихот каза:

    Да се надяваме, че „Омофор“ ще издаде сборник с проповедите следващата година, ако Богу е угодно.
    .
    Не съм писал „няма да се спаси“, а „трудно ще се спаси“. Имало е владици и даже патриарси (Юстиниан в Румъния, Алексий ІІ в Русия), които са били женени свещеници. Имало е патриарси (Кирил в България), които се ожениха нелегално в Швейцария и чийто син после стана професор в Духовната академия. Проблемът е, че жененият човек не може да се освободи от създадения навик за постоянен секс, а този навик и неговото задоволяване противоречат на монашеския начин на живот.
    .
    Междувременно допълних тази проповед със следните изречения: „Но има и по-трагични случаи, когато монах блудства и съблазнява мнозина или когато женен се въздържа и довежда съпругата си до истерика и отчаяние. Руският класик Максим Горки разказва в „Моите университети”, че изгубил вярата си, след като станал свидетел на разврата на някакъв уважаван руски архимандрит.“

  4. Lidia Ilinova каза:

    Благодаря Ви, че приемате искрено изказаното ми мнение. Действително пишете „трудно е…“, но пред Божията благодат няма граници. Според мен звучи осъдително и размахващо пръст, а следователно и неправославно, кой се спасява. Приемете го като чистосърдечен съвет.

  5. Дон Кихот каза:

    „Божията благодат няма граници“. Съгласен съм, но при едно условие – ако човек знае, че такава благодат съществува и иска тя да преобрази живота му. В противен случай разчитането само на Божията благодат мирише на протестантство с неговия краен и неверен принцип „sola gratia“, а тя не е нищо друго, освен модерен гностицизъм (вж. книгата ми „Ялдаваот. История и учение на гностическата религия“ под печат в „Омофор“).

  6. Lidia Ilinova каза:

    Дa, трябват и услилия от наша страна. Синергия се получава, когато човешката воля се стреми към Божията благодат в лоното на Светата Православна Църква.

    Прочетох едно интересно изследване тук, озаглавено „Мъжете и църквата“:

    http://www.dveri.bg/content/view/6404/101/

  7. Дон Кихот каза:

    Това е друга тема, но парадоксът е, че често западните християни, които приемат православието на зряла възраст, проявяват по-голяма задълбоченост във вярата от тези, които са наследили по силата на една семейна или етническа традиция. А за отношението мъже-жени съм забелязал, че докато за повечето жени църквата е запазено за тях „кафене“, за редките мъже тя е предмет на личен съзнателен избор и те се отнасят към нея доста по-сериозно.

  8. glory каза:

    Ама,че глупост е цитираното “изследване“-мъжете и църквата.:-)

  9. Chorbalan4o каза:

    добра проповед и още по-добро допълнение 😉

  10. KATI каза:

    Прощавайте невежеството ми, но винаги се смущавам от думи като тези:“по-лошо от блудството може да бъде единствено самоубийството.“ На други места от св.отци съм чела, че най-най-големият грях е ерестта, други твърдят, че това е осъждането, трети – пишат съшото за гордостта и тщестлавието- които за секунди те изпращат в ръцете на дявола ( да не говорим за останалите смъртни грехове). И се чудя: Вие като използвате титли: проф., доц., д-ри и се опитвате да просвещавате народа, като раздавате морални оценки и констатации – не съгрешавате ли и защо не изберете пустинята като Мария Египетска – или се считате призвани за достойни да си изкарвате хляба със знания за Бога? Наричате Мария Египетска „проститутка“-подвигът и велик (подвигът и е чутовен). Но според мен всеки, който успее да запази любовта към ближния в Христа – върши велик подвиг, а молитвата на една проститутка е възкресила дори мъртво дете. Кой ще се спаси ?- Божа работа! „Щом тялото ни е храм на Светия Дух, щом то е осветено с благодатта на тайнствата, щом благодарение на тялото според св. Григорий Палама ние стоим по-високо от ангелите, не трябва да извършваме предателство спрямо Бога и да се отдаваме на хора, които търсят само своето егоистично удоволствие и дори ни заразяват с отвратителни болести.“
    Бихте ли коментирал духовните болести, не са ли те по-опасни ?

  11. Дон Кихот каза:

    Да, наистина самоубийството е най-страшния грях именно защото е окончателен и след него няма покаяние. Трудно, дори невъзможно е да се степенуват схоластически греховете. Какво значи ерес (не се пише „ерест“) днес? Зяпането на дивата телевизия по цял ден не е ли идолопоклонство, което е по-страшно от всякаква ерес? Или кланянето пред хора в църквата, които продават имотите й и прибират тлъсти комисионни за швейцарските си сметки, не е също престъпление?
    .
    Св. Мария е наистина проститутка, но преди покаянието си. В почти гностическото си самоунижение тя се е издигнала над ангелите. Един психоаналитик би казал, че подобно на ап. Павел тя се е отдала на Бога така всеотдайно, както преди се е отдавала на всеки срещнат. Но забележете, че в Евангелията Христос никога не осъжда греховете от любов. Той нито блъска самарянката в кладенеца, нито пламва от „праведен“ гняв и хвърля първия камък по прелюбодейката, нито ритва пренебрежително леката жена, която му помазва краката.
    .
    Защо не избера пустинята? Защото днес – за добро или зло – вече няма пустини. Всеки създава своята пустиня в душата си и я населва с ангели или бесове според нагласата си.

  12. Грешник каза:

    Всичко, което казвате е чудесно. Бих искал да Ви попитам съвсем приятелски, ако ми разрешите – какво означава случайно и има ли случайни неща? Визирам написаното от Вас: „Един ден случайно попада на кораб“.

  13. KATI каза:

    Благодаря за отговора. Нещата, които казвате, предполагат диалог.
    За самоубийството съм чела, че човекът , който е съгрешил, може да бъде избавен по молитвите на живите ( монахиня пости и се моли за своя брат 40 дни и успява да го изведе от ада ), а в правилото за споменаване на покойници се молим и за“ в умопомрачение самоубилите се“.
    Ако умреш в гордост, осъждане, ерес ( правописна грешка за ерест), не е ли по – страшно, отколкото ако от отчаяние и липса на подкрепа?
    И като следя това , което пишете и справедливо с болка коментирате – ние , които не знаем като Вас и нямаме духовна власт – не сме ли самоубийци в нашето невежество и какво да сторим, ако сме съгласни със светителя Игнатий за времената – а не знаем къде да отидем и какво да сторим, за да се спасим? А може би ние и нашите семейства просто ще отпаднем, погивайки -съвсем обезнадеждени?
    Аз съм неудовлетворена, тъжна и объркана от Църквата, в която влязох, преизпълнена с любов. Това е моята пустиня : с ангела, от който знам, че има Господ и с демона, който ме захвърли в безисходица и самота.

  14. Дон Кихот каза:

    Нямам никакво време и Ви отговарям накратко.
    .
    Драги Амартолос (грешник),

    Радвам се, че четете с лупа текста. Разбира се, Вие сте прав. Няма нищо случайно в един свят, в който Бог е навсякъде. Но това не означава, че Той предопределя събитията. Мария не е искала да отиде специално в Палестина, не си е купила билет за кораба, а е влязла в него по хрумване, по мимолетно увлечение. Но Божията сила, отблъсквайки я от светинята, й напомнила за промисъла и греха и я насочила към спасение.
    .
    Драга Кати,

    Прекалява се с тези видения за задгробно прощение на безбожниците и самоубийците. В притчата за Лазар и богаташа всичко е казано ясно. Молитвите и панихидите помагат само на вярващи хора, извършили простими грехове.

    Не съжалявайте, че сте влязла в православието. Въпреки че не е идеално, в него е възможната пълнота на истината. Щом нещо Ви съблазнява в църквата, избягвайте да го гледате, да слушате или четете за него. Внимавайте Вие да не паднете. Това е най-важното, защото всеки се спасява сам. Намерете си добър разсъдлив изповедник и следвайте съветите му. С Богом!

  15. KATI каза:

    Макар че нямате никакво време, безкрайно Ви благодаря, че проявявате търпение и милост към по-малките си братя и сестри, защото не това ли е Православие? Прощавайте, за това , че Ви безпокоим, но Вашите разяснения – поне за мене – са полезни.
    А ако съм могла да си намеря „разсъдлив изповедник “ и да следвам съветите му нямаше да Ви занимавам.
    Сърдечно.

  16. Makedonski каза:

    Прекрасна статия!
    Дон Кихот, браво за отговорите.
    наистина много ми хареса статията-много точно и ясно казано!
    Благодаря!

  17. timoti каза:

    отец,моли се за мене грешния!!!!!Имам нужда!!!!!С радост голяма ще чакам да излязат проповедите Ти за да ги взема и да ги ползвам има много истна в тях!!!Дано Бог
    ни помилва и спаси!!!

  18. Филип каза:

    “Молитвите и панихидите помагат само на вярващи хора, извършили простими грехове.“ Има само един непростим грях, и той е някой да похули Светия Дух, което всъщност се състои в това, човек да казва, че Божиите дела са от дявола и обратното. Тоест, ереста, коята изкривява Божественото Откровение, е този непростим грях, а не самоубийството. Наистина има истории в Преданието, за самоубийци, които са живеели и разпътно, но които са били спасени поради молитвите на близките им или на монаси/монахини. Интересното е, че досега няма нито една такава история, отнасяща се за непокаял се еретик! Това да се гледа телевизия по цял ден, или пък някой да се “кланя“ на корумпрани духовници, са наистина лоши неща, но ереста е в пъти по-деструктивна. Така че ако изборът на човека е между това, да гледа телевизия по цял ден или да се присъедини към някоя секта (католици или протестанти), по-добре да стои плътно зад телевизора!