Пета неделя след неделя подир Въздвижение
Накрая богаташът умира и му устройват пищно и скъпо погребение. Умира и беднякът, когото той е прескачал и подритвал, за да влезе в имението си. Но колкото различна е съдбата на двамата на земята, толкова различна е и тя в отвъдния свят. Демоните завличат ужасения милионер в ада, а ангелите възнасят душата на Лазар в лоното Авраамово. Какво представлява „лоното”? Това е място, противоположно на ада. Лоното Авраамово е предверие на царството Божие, а адът е предверие на вечното осъждане, наречено в Библията „външна тъмнина”. Притчата за богаташа и Лазар говори за това, че задгробният свят (на еврейски език – шеол), включва както предверие на царството Божие, така и предверие на вечното осъждане. „В дома на Отца Ми има много жилища”, неслучайно казва Христос (Йоан 1:2). В притчата изрично се споменава, че между рая и ада „зее голяма пропаст”, която по думите на праведния Авраам не може да бъде запълнена или прекосена. Римокатолическите басни за трето състояние между тях (чистилище) са средновековна измислица. Тези, които наричаме „мъртви”, а всъщност са вечно живи, могат да се виждат взаимно, но не могат да си оказват помощ.
От притчата става ясно, че умрелите не се откъсват от мисълта за своите близки, останали на земята. Богаташът с право се опасява за своите петима братя, които продължават да живеят безгрижно по неговия пример. Той моли Авраам да изпрати Лазар обратно на земята, за да ги вразуми. Но Авраам му отговаря, че те имат „Мойсея и пророците” (Библията) и трябва да ги слушат. А ако и тях не слушат, „то и да възкръсне някой от мъртвите, няма да се убедят” (ст. 31).
Мнозина невярващи и досега продължават да повтарят, че на драго сърце биха повярвали в Бога и вечния живот, ако пред очите им се извърши явно чудо. Това са хора с лукав и безразсъден ум. Никакво чудо не може да насади в човешкото сърце вяра и любов към Твореца. Вярата е резултат от чистата душа и Словото Божие, а не от сблъскване с чудо. Дори и види чудо, злобният и нечестив човек винаги ще направи презрителна гримаса и ще изсъска: „Това е оптическа измама”, „Сигурно така ни се струва”, „Я стига с тези фокуси, бе!”
За да не споделим ужасната съдба на богаташа в задгробния свят, Господ ни наставлява със следните слова: „Изследвайте Писанията, защото вие мислите чрез тях да имате живот вечен” (Йоан 5:39). Той не казва: „Разлиствайте от дъжд на вятър” или „Прочетете на децата нещо на Коледа”, а заповядва Словото Божие да бъде постоянно изследвано и проучвано, да бъдат търсени скритите му пластове и значения, да се облъхва душата от топлината на изпълващата го благодат. А какво е вечният живот, който ще имаме чрез вярата? Спасителят дава единствения правилен отговор: „Вечен живот е това, да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога, и пратения от Тебе Иисуса Христа” (Йоан 17:3).
Винаги с удоволствие прочитам тези изразителни, написани на жив, образен език проповеди на отец Павел. Хубаво би било да се съберат и да излязат като книга.
Не знам дали проповедите струват нещо. Софийските богослови изглежда са на друго мнение, защото, насъскани от един бесноват, решили да не бъда включен в Научния съвет по теология. Българското „православие“ е изтъкано само от скандали.
Някой би казал, че сигурно плача за пари, каквито се плащат за участие в този съвет. Не, имам повече пари от всички негови членове, взети заедно. Става въпрос за принципи – не може един богослов, член на Нюйоркската академия на науките и с 1300 публикации, да бъде извън съвета. Впрочем в България всичко може – и владици безбожници, и политици престъпници, и народ на зоологическо ниво.
Запитали един старец, каква трябва проповедтта. Отговорил:
– Трябва да има добро начало и добър край. А от теб зависи да ги доближиш двете колкото си може повече.