Пост и молитва. За покайния канон на св. Андрей Критски

Свещ. Лъчезар Лазаров

Духовният и телесният пост (въздържанието от блажна храна) са упражнения на свободната воля. Опит и доказателство за това дали ние командваме собствената си воля; дали сме в състояние да направляваме действията и целия си живот, или оставяме да ни контролират принудата, инерцията, чувствата и емоциите. Това и още много важни и определящи ни неща можем да установим като опитаме поне за кратко да се въздържаме от блажна храна. За някои изглежда безсмислено, а за други – невъзможно. Истината е, че това е най-лесното упражнение, най-малкото, което можем да направим. И така да установим дали успяваме да контролираме себе си или не. Логично е, че ако не успеем в малкото, то големите постижения във всеки един житейски план, които изискват абсолютен себеконтрол, а доста често и себеотрицание, ще останат далече от нас.

Молитвата – това е съкровен разговор на човека с Бога, с нашия Създател и небесен Отец. През Великия пост особеното църковно богослужение ни приканва към молитва с чудни покайни слова. Сред най-умилителните са словата от Покайния канон на св. Андрей Критски. Времето на Великия пост Църквата е определила именно за такива духовни упражнения и постижения. Всяко година и във всяко време тя ни предоставя „програмата“ на нашия духовен живот. И това не е случайно! Църквата, като богочовешки организъм с хилядолетна традиция, в който владее благият Христов мир и Неговата благодат, помни как, знае и може да направлява човека с мъдри и ефективни съвети. Макар през последните години малко хора да следват с усърдие нейните напътствия, в духа на нашия народ те живеят като еталон за нормалност и пример за подражание. Християнските традиции, които ние съблюдаваме по презумпция, все още ни държат духовно живи.

Живеем във време, в което много хора не определят себе си като живи членове на Църквата. Други въобще не се припознават като вярващи. Дори и в душите и сърцата на тези хора властва Христовият закон на любовта. Макар и слабоволни и немощни в духовно отношение, сред нас все още са на почит християнските ценности и морал, написани на невеществените скрижали на сърцата ни. Докато това бъде така – ще ни има!

За онези от нас, които сме решили да следваме спасителния път на вярата и да изпитваме по-често волята си, Църквата напомня да не осъждаме хората, а да ги обичаме. „Кой си ти, който съдиш чуждия слуга? Пред своя Господар стои той, или пада. И ще бъде изправен, защото Бог е мощен да го изправи“ (Рим. 14:4).

Разбрал и изживял Христовите мъдри слова, Св. Андрей Критски е ярък светител на Църквата, достоен и благодатен проповедник.

Някъде далече около седмия век сл. Хр. в гр. Дамаск, в семейство на християни, се родил великият подвижник св. Андрей, по-късно наречен Критски. Той бил ням до седемгодишна възраст, когато заедно с родителите си се причастил в храма на светата Литургия. Тогава станало чудо. Детето проговорило и от този момент насетне малкият Андрей започнал да се учи с голямо усърдие и особено обикнал да чете свещените книги. „Христос, истинният Син Божий, изрекъл похвала на Себе Си чрез устата на това нямо дете, показал колко велика е силата, скрита в Пречистите Тайни“ – ни повествува Св. Димитрий Ростовски.

И занапред св. Андрей в послушание, смирение и благочестие показвал на всички, че наистина върху него пребивава Божията благодат. Още на четиринадесет години той бил заведен в Йерусалим за служение и представен на патриарха. Животът му бил богоугоден и всички се възхищавали на неговите мъдрост и смирение.

Още като архидякон той бил изпратен за представител на самия Йерусалимски патриарх, заради вещината, с която познавал Свещеното Писание. Именно там всички забелязали в него не само словесната премъдрост, но и дълбокото познаване на догматите на православната Църква. В него личал невещественият печат на свѐтия и богоугоден живот.

В първите векове службата на дяконите не била такава, каквато е днес. Тя имала повече практическа страна. Те се грижели за бедните, странниците и болните. Св. Андрей вършел тези свои задължения неуморно, като предавал себе си в служба на другите. Усърдието, което проявявал, впечатлявало всички.

Името Андрей е гръцко и означава „мъжествен“. Истинско мъжество проявявал той в своите духовни трудове.

В евангелието от Матей глава 24-та, стих 45 и 46, Господ казва: „А кой е оня верен и благоразумен слуга, когото господарят му е поставил над слугите си, за да им раздава навреме храна? Блазе на оня слуга, чийто господар, кога дойде, го намери, че постъпва тъй, истина ви казвам, че той ще постави него над целия си имот“.

Нелъжовни са обещанията на Господа Иисус Христос. Така Той сторил и със своя раб Андрей, когото не след дълго поставил за архиепископ на остров Крит.

Както в миналото, така и днес, остров Крит е особено благословено от Бога място. За жалост онези векове били изпълнени с войни и размирици. Войнствените сарацини не пощадили и тази божествена земя… Свидетелства обаче говорят, че от острова те били отблъснати по чудесен начин, заради молитвите на св. Андрей. Събитие, което благодарните тамошни християни помнят и до днес.

Има сведения, че по някаква причина по-късно светителят се отказва от подписа си под решенията на същия този събор, на който той самият ревностно защитава чистотата на вярата, подведен от зли и користни хора. Осъзнавайки грешката си, той горчиво се кае и това свое покаяние описва в стихотворна форма и оставя наследство във вековете. Свети Андрей е писал и оставил и други богослужебни текстове, но този покаен канон е най-известният, и по-късно е наречен Велик покаен канон на св. Андрей Критски.

Неузнаваемият Божий промисъл винаги ни утешава по най-съвършения начин и силата му е действена, стига ние да отворим за него духовните си очи. Нима точно така не бе написан и Давидовия петдесети псалом – след онзи голям грях, когато, иначе благочестивият цар, изпрати на предна военна линия най-смелия си пълководец Урий, за да бъде убит, както и стана? След това великият цар с охота присвои неговата съпруга, бе изобличен и с покайни на очи сълзи написа: „Помилуй ме, Боже, по голямата си милост и по многото си щедрости изглади беззаконията ми…“ ( Псалом 50).

Нима великият апостол Петър във време на малодушие не се отрече три пъти от Христа,… но след това се покая, „горко плака…“ и Бог прие сълзите му!

Ето че и св. Андрей Критски, а и много други светци са извършвали грехове. Спасило ги искреното и сърдечно покаяние. Бог не само че го приел, но ни оставил именно тези техни слова за спомен, като ги е вдъхновил със Своята премъдрост и ги е направил най-съкровени и премили, защото „бива радост на небето за един каещ се грешник“ (ср. Лука 15:7).

Този, който беше награден

и удостоен като царете,

който беше с лаври украсен,

с багряница царствена облечен,

богаташа праведен велик,

със богатствата и със стадата,

бе лишен в едничък само миг

и от славата, и от благата!

Душо моя, станѝ, събуди се – защо още спиш?

Приближава се краят и ти ще се цяла смутиш!¹

Конец и Богу слава!

Бележки:

Коментари

коментара