Почитта към кръста

Някои твърдят, че няма смисъл да прославяме и почитаме нещо толкова ужасно като кръста – този уред за мъчение. Какво ще ни ползва това да отдаваме почит на едно средство за екзекуция на престъпниците, използвано от римляните, питат те, и дори чуваме мнения, че кръстният знак е профаниране на християнската вяра. Затова кръстът е премахнат от молитвените домове и от духовния живот на някои наши братя от други християнски изповедания.

Но това не е добре, защото ние знаем, че Христовият кръст е осветен с пречистата и прескъпа кръв на нашия Спасител. Той е жертвеникът, на който е пострадал Невинният, Изкупителят на човечеството. Това е мястото на скъсването на онази верига, която влачим и ни тежи още от времето на Адам.

На вид безславен, победен, окован върху един неодушевен предмет, който безстрастно изпълнява ужасяващото си предназначение, Христос на кръста извършва най-свещеното служение…Та това е Христос, Него виждаме, когато пред очите ни e образът на кръста. Него ли трябва да пренебрегнем?

Кеносисът, който ни разкрива кръстът, е най-ясното и силно свидетелство за реалността на Боговъплъщението. Бил е избран един малък, беден и потискан народ, едно скромно семейство на един дърводелец (а не някой знатен род – на богат търговец, властник или книжник). Приковаването на кръста е несъмнен знак за отхвърляне от страна на обществото… Само каква ужасяваща галерия от средства за мъчения е измислил човекът през хилядолетията, които не са никак по-малко садистични от тези на дявола. Кръстът като средство за мъчение ни показва човешка реалност в най-безнадеждния й образ. Най-дълбинната точка на нощта. Да забравим или да не обърнем внимание на този акт на безмерна любов на Бога към човечеството – колко несправедливо, неблагодарно и презрително би било това от наша страна!

Да отречем, да забравим, да се престорим на незнаещи… Да не почитаме кръста, да се пазим от спомена за случилото се на Голгота би означавало да омаловажим Христовото дело сякаш искаме да забравим за някаква „неприятна случка“. Наистина, има пророци, духовни учители, философи, проповедници на големи доктрини, изрекли красиви и възвишени послания. Но кой е този, който доброволно е приел да се подложи на продължителни мъчения и на ужасна смърт? Нито един от тях не е имал волята да умре „като куче”, подобно на героя на Кафка. Затова да искаме да отхвърлим от дълбините на съзнанието си мисълта за Христовото разпятие е да искаме да забравим за нещо велико сякаш е обикновен инцидент, който смущава душевния ни комфорт…

Кръстът, от геометрична и символична гледна точка, означава пресичане на две посоки, обединяване на духовното с материалното, а това е метафора за нашата природа: за духовната и земната. Той ни разкрива като парадоксални създания, които принадлежат както на света, така и на небесата.

Защо точно кръстът е станал средството за мъчението и смъртта на Божия Син? Вероятно защото предполага дълга агония (която да задоволи омразата и подлостта на тези, които са Го осъдили…). В образа на кръста можем да видим и човека като духовно създание, единственото същество, което се подвизава по света във вертикално положение… На кръста човекът е не само измъчван: той е лишен от движение и свобода, от своите основни характеристики.

Жертвата на Кръста е свидетелство, че Христос е Син Божи и Син Човешки. Сократ умира, философствайки, подкрепян от своите следовници, уважаван, с ясен ум и запазено достойнство: изпивайки чашата с отровата, той умира като божество. А Господ Христос си е избрал участта на разбойниците и недостойните. Умира, изоставен от своите, целият в рани, синини и кръв, осмиван, провокиран, изглеждащ напълно победен… като човешка дрипа, закачена на пирони за развлечение на враговете (или на любителите на силни зрелища). Сократ умира спокойно, като божество, а Христос – като най-долния разбойник.

Това е доказателство за Неговата божествена природа, за реалността на Въплъщението Му. Без кръста Христос би бил само един велик и благороден проповедник. Да отхвърлим кръста означава да не разбираме земната мисия на Христос, волята Му да снизходи към човека. Ecce homo, казва Пилат и показва Сина Божи като човек… Този момент ни открива колко велика е любовта на Създателя към Неговото създание.

Поставяйки кръста на видно място в църквата или у дома, носейки го като малко кръстче на врата, ние утвърждаваме пътя на обожението, единението ни с Господа. | www.crestinortodox.ro

Беседата е публикувана със съкращения

Превод: Сандра Керелезова