Преподобният Антоний Велики
Ние не служим всеки ден и поради това край нас минават имената и учението на светии, от които бихме могли да научим много, но за които почти никой не си спомня. Така вчера празнувахме деня на основоположника на монашеския подвиг в египетската пустиня, свети Антоний Велики, в памет и чест на когото са наречени всички, които впоследствие са носили това име, включително и основоположникът на руското монашество Антоний Печерски.
Но аз искам да ви обърна внимание само на едно събитие от неговия живот. Той отишъл в пустинята пръв от всички подвижници, за да се бори със злото, съществуващо в сърцето му. Но свети Антоний не бягал от света: той отишъл в пустинята за борба, за да се изправи лице с лице срещу едно много по-сложно, по-страшно и разрушително зло от онова, което ни заобикаля в света.
И ето, в някакъв момент от тази страшна, разрушителна буря го нападнали всякакви изкушения; и той се борел отчаяно, но се борел с всички свои сили. Накрая тези негови сили, не само душевни, но и телесни, съвсем се изчерпали и той легнал на голата земя, чувствайки, че вече не може да се бори. И в този момент пред него застанал Спасителят Христос и цялата тъмнина се просветила от Неговото присъствие, целият ужас си отишъл. И тогава, безсилен дори да застане пред Него и да Му се поклони, Антоний възкликнал: „Господи! Къде беше Ти, когато бях в такава страшна борба? Нима не можеше да ми помогнеш?”…” И Спасителят му отговорил: „Аз невидимо стоях до теб, готов да ти помогна, само ако твоята вяра се беше разколебала…”.
Тези думи на Спасителя са отправени към всеки от нас; всички ние сме изправени пред вътрешна борба или се намираме в нейна власт: борба с тъмнината, борба със злото, борба със страха и недоуменията, с всичко, което е част от падналата човешка природа. И всеки от нас постоянно се моли: „Господи, ела! Господи, освободи ме от това бреме! Господи, избави ме!…”.
И толкова често чувам хората да се оплакват, че Господ като че не откликва на този вик на душата; а в действителност Господ стои близо до нас, гледайки с радост как ние мъжествено, с вяра, с вярност в сърцето се борим в Негово име, както воините се борят за своя цар, воюват за него, дори ако трябва в тази борба да бъдат ранени, осакатени или убити.
И това е нашето човешко призвание: ако ние сме Христови, това значи, че сме изпратени от Христос в този свят, за да се борим и да побеждаваме в Негово име. Да си спомняме това всеки път, когато се окажем във властта на изкушенията, когато в нас се надига тъга, злоба, страх, омраза и всяка друга страст: на нас е дадено да се борим, именно дадено: наша слава, наша чест е, че Бог ни поверява – на нас, немощните и окаяни – борбата със злото в света. И тази борба започва не отвън, не в противопоставяне на нашия близък или далечен, а вътре в нас, в победата над себе си, за да преодолеем всичко, да станем господари на своята душа, да владеем душата, тялото, ума, сърцето, волята и живота си – и всичко да отдадем в Божиите ръце, за да Му служим с цялото си сърце, с цялата си душа, с цялата си сила, с целия си ум, с всичко, което сме и което имаме. Амин. | www.pravoslavie.ru
Превод: Татяна Филева
