Принципът на обърнатата пирамида
„Тогава пристъпи до Него майката на синовете Зеведееви със синовете си и, кланяйки се, просеше нещо от Него. А Той й рече: какво искаш? Тя Му отговори: кажи, тия мои двама сина да седнат при Тебе, един отдясно, а друг отляво в Твоето царство. Иисус отговори и рече: не знаете, какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз ще пия, или да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам? Те Му отговарят: можем. И казва им: чашата Ми ще пиете, и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите; но да дам да се седне Мене отдясно и отляво, не зависи от Мене; сядането е на ония, за които е приготвено от Моя Отец” (Мат. 20:20-23)
Христос казва нещо на апостолите, което заслужава да бъде чуто от всички ни: не знаете какво искате. Не знаете какво става с вас. Не знаете какво означава първенството в Църквата, всяко първенство: първенството на епископа, на мъжа в брака, за което мнозина спорят. Какво е това първенство? Христос ни казва: това е есхатологично първенство. Тоест тук пирамидата е обърната наобратно, с върха надолу. Този, който е на върха на пирамидата, в действителност е отдолу, в основата, докато тези, които искат да царуват и да властват над другите, се чувстват добре на върха и върху главите на тези други. При нас нещата са наобратното и този, който иска да бъде пръв, трябва да бъде последен. Този, който иска да бъде пръв, няма никаква друга надежда да стане пръв в Светия Дух, освен ако не стане последен. Затова, ако искаш да си пръв в духовните неща, трябва да си последен в земните. Да си отдолу, да си този, който носи тежестта на другите, да си върхът на обърнатата пирамида. Основата е горе, а върхът е отдолу. Върхът държи основата, а не основата – върха.
Ние искаме да седнем на върха, за да ни държи основата, другите да понасят нашата тежест. Христос казва, че ако искаш да си на върха, знай, че върхът е отдолу. И този, който е отдолу, той е на върха; този, който съзнателно е отдолу, а не този, който е принуден да стои отдолу и е воден от комплекса да се изкачи. Затова епископът може да е отгоре, но иска да бъде отдолу, ако разбира с какво е удостоен. Например в брака мъжът може да стои отгоре, защото има по-голяма физическа сила и е по-внушителен, но ако проумее своята роля и сила по духовен начин, той сам ще се понизи. Ако отида при една група хора и искам да ги направя духовни , ще насоча поучението си първо към онези, които се чувстват по-силни, защото какъв смисъл има да кажа на един смирен: „Смири се!“? В Корана жената няма идентичност, тя съществува чрез мъжа – той може да има до четири законни жени. В исляма можем да видим някои образовани жени, които приемат безропотно това състояние, т.е. съгласяват се да не бъдат личности, сякаш да не съществуват, докато християнският брак утвърждава жената на равнището на мъжа, в него и двамата са личности. На единия съответства един, а не две или двама, не десет или десетима. С други думи, Църквата издига жената много високо, но не знам дали някои жени осъзнават това, със сигурност не и някои наивни феминистки. Свети апостол Павел, който за първи път в историята на човечеството казал: „няма мъжки пол, ни женски“ , казва също, че тайната на мъжа и жената се отнася към Христос и Църквата. Какво е направил Христос? Той се жертва, за да направи Църквата свята. Нима някога са били изречени по-велики думи за жената? Нито са били изречени, нито ще бъдат изречени. Мъжът да гледа на жена си така, както Христос гледа на Църквата. Какво себеотричане, какво жертва! Мъжът вече използва своята сила и мощ, за да крепи жената, а не за да я потиска. Силата, използвана от човека, за да потиска друг човек – това е участта на човечеството без Христос. След Христос нещата обаче не са такива и силата се използва, за да помогнеш на другия, а не за да го смачкаш. Затова Христос казва: „...не знаете какво искате…„ С тези думи Той показва на всички нас, че трябва да възлезем на кръста на служението, за да имаме място в Божието царство, но ние отхвърляме този кръст. Представете си удивлението на учениците. Не мислете, че тогава са Го разбрали. Те са Го разбрали чак на Петдесетница в Светия Дух. На друго място в Евангелието се описва как Христос умил нозете на апостолите и им казал: Аз съм Господ и Учител. И какво правя сега? Измивам ви нозете. Ако Аз правя това, вие какво трябва да правите?
Не сме разбрали Евангелието. Не сме го разбрали! Ако го бяхме разбрали, сега християнска Америка би трябвало да помогне на Ирак, да прати учители, помощ, но виждате догмата на мощта, виждате, че още не сме асимилирали Евангелието и това не е странно, защото този свят съществува милиони години, човекът хиляди години е на Земята и две хиляди години са малко, за да разбере и да заживее според Евангелието.
Човекът, който има власт и се жертва, когато е свободен да избере да не се жертва, помагайки на другите, приема голяма чест от хората. Той обаче винаги се чувства като слуга. Може да почиташ един епископ, един игумен, но значение има, че той самият не се наслаждава на властта, а се стреми да служи чрез нея, да помага, да създава около себе си атмосфера на любов. Ако той изобщо няма благодат, в този случай той властва над другите. Някой може да е епископ, но да не осъзнава какво именно означава това. Страната ни е пълна с владици, които не разбират какво е това, носят своя жезъл, но не разбират, че този жезъл е символ на есхатологично първенство. Представете си Христос да беше направил същото! Да няма нито Разпятие, нито Възкресение. Идват юдеите да го арестуват? Нека се явят дванайсет легиона ангели! И с юдеите е свършено, отиват в преизподнята. И вместо Разпятие, да настане моментално триумфално възкресение. Или когато Христос е на Кръста и Му казват: слез от Кръста! Слез сега, когато сме Те приковали на него с гвоздеи! Или пък след Разпятието да има Възкресение, но да няма Възнесение. Възкръснах ли? Възкръсна! Разпнахте ли Ме? Разпнахте Те! Ето, сега, виждате ли Ме? Виждаме Те! Имам сила, имам власт, вече не умирам! Не умираш! Цялото човечество би се подчинило на този супермен, който би бил самият Бог и би правил каквото си иска. Дяволът именно това предложил на Христос в началото. Ако помните, когато Христос отишъл в пустинята, дяволът отишъл и му казал: „Аз ще ти кажа как ще станеш известен! Ще направиш три неща!“. Дяволът не знае Кой е Той, а Го мисли за някой велик пророк. И следват трите изкушения: превърни камъните в хлябове, второ, там, където виждаш царство, ще ти го дам, ще ти дам световна власт, световната икономика ще бъде в Твоите ръце!
И третото, най-страшното: дяволът Го завежда в светия град и Го поставя на храмовата стряха, за да Му каже: ако си Син Божий, хвърли се долу, защото писано е: „на Ангелите Си ще заповяда за Тебе, и на ръце ще Те понесат, да не би някак да препънеш о камък ногата Си“. Христос обаче отговаря: „казано е: „няма да изкусиш Господа, Бога твоего„. Това са едни от най-великите думи в Новия Завет. Няма да изкусиш Бога!... Правя каквото си искам и след това искам Бога да го благослови. Е, Той няма да благослови делото ми. Това става и с църковни хора: някой насила може да стане патриарх, но Бог да не го иска. И след това той Му казва: „Благослови ме!“. Не, няма да те благословя! Това означават думите, че няма да изкусиш Бога, няма как да устроиш на Земята нещата така, както ти искаш, а след това Бог да дойде да ги благослови. Това желание създава ад в името на рая. Колко такива адове преживяхме в човешката история? Само преди по-малко от три десетилетия падна съветският режим – този кошмар, който продължи цели 75 години. Десетки милиони хора бяха погубени… За какво? Четеш „Архипелаг ГУЛАГ” на Солженицин и се разтърсваш. Виждаш какво може да стори един човек на другия, за да създаде и утвърди режим, в който привидно има равенство и справедливост! Справедливост в името на милиони убити, жестоко изтезавани, безследно изчезнали. Е, Христос не е направил всичко това. Затова Църквата означава свобода. Никой не те е довел тук насила, никой не те гони, нали? Вие избирате. Това е Божието царство, което ни призовава към свобода и служение, а не към мощ. Ето за колко велики истини ни говори Евангелието!
Превод: Константин Константинов
