Притчата за десетте девици
Една от многото притчи, които Спасителят разказва на Своите слушатели, е притчата за десетте девици. Тя е актуална за всички времена, за всички християни, които копнеят да спасят душите си. Тя призовава за внимание в процеса на напредване в християнството, тъй като човек лесно може да пропусне важното и да се успокои, че всичко му е наред. Ще предложа моя поглед върху тази притча.
”Тогава царството небесно ще се оприличи на на десет девици, които взеха светилниците си и излязоха да посрещнат младоженеца; пет от тях бяха мъдри, а петте неразумни. Неразумните, като взеха светилниците си, не взеха със себе си масло; а мъдрите, заедно със светилниците си, взеха и масло в съдовете си; и понеже младоженецът се бавеше, всички задрямаха и заспаха” (Мат. 25:1-5).
Младоженецът, както се знае, е Господ. Девиците са християнски души, които са в очакване да се извърши единението им с Господа. Те са девици – т.е. чисти от помисли. Само че едните са наречени мъдри, а другите – неразумни. По-натам се уточнява, че мъдрите са взели масло за светилниците си, а неразумните не са. Следователно наличието на масло е ключово, за да се определят по този начин девиците. Маслото (на гръцки елей, което означава и милост) според мен символизира способността за горене, т.е. любовта. Излиза, че макар всички да са девици – провели са борба за очистване на сърцето от помисли – едните са се оказали достатъчно предвидливи, за да разберат, че чистотата от помисли не е достатъчна и любовта има нужда да бъде подхранвана. Те са предвидили променливостта и непредсказуемостта на човешкото естество, и са се запасили с това, което подхранва горенето – маслото (любовта и милостта).
Това, че всички са задрямали и заспали, означава, че са станали (временно) негодни да будуват духовно и да очакват идването на Господа. Това е т. нар. спад – когато душата унива и изпада в нерадение. Тогава наистина човек престава да се старае в духовното, изпада в духовна дрямка. Това състояние може да бъде опасно, ако човек се остави на течението и не вземе мерки. Точно това са предвидили мъдрите девици – те са осъзнали, че любовта е процес, който има нужда да бъде подхранван, за да не угасне. Тяхната предвидливост ги е накарала да вземат мерки, ако това се случи – те са имали способността да реагират на спада – противодействали са с дела на милост, с молитва, която да разгори сърцето, с четене на Писанието, което да запали искрата, и други. И са били способни да реагират, защото са осъзнавали, че именно любовта е тази, която трябва да се пази докрай в сърцето. Според мен думите на Господа: ”Който устои докрай, ще бъде спасен” трябва да се разбират: ”Който устои докрай в любовта, ще бъде спасен”.
Точно това не са осъзнали неразумните девици, които са смятали, че са направили всичко необходимо – да пазят сърцето си от помисли, и са вярвали, че са си свършили работата. Само че те не са погледнали в дълбочина учението на Господа, което е преди всичко любов, и затова тази добродетел им се е изплъзнала от погледа. Казано иначе, те са били донякъде формалисти. Очаквали са, че ако следват формално чистотата, предписана от отците на Църквата, раят ще бъде техен.
”А посред нощ се чу вик: ето, младоженецът иде, излизайте да го посрещнете. Тогава всички тия девици станаха и приготвиха светилниците си; а неразумните рекоха на мъдрите: дайте ни от вашето масло, защото светилниците ни гаснат. Мъдрите пък отговориха и казаха: да не би някак да не стигне и нам, и вам, по-добре идете у продавачите и си купете” (Мат. 25:6-9).
Фактът, че се е чул вик, означава, че пришествието на Господа е внезапно, но също така, че то е предизвестено, за да могат да се приготвят девиците. Светилниците са символ на сърцето, така че когато девиците чули вика, те приготвили сърцата си за идването на Господа. И тук неразумните девици установили, че техните светилници гаснат – т.е. че сърцата им не горят от любов. Те поискват от техните мъдри дружки да им дадат от своето масло, но това не е възможно – за наличието на любов в сърцето са необходими условия и не е възможно то да се разгори в последния момент, точно преди идването на Господа, без то да е изминало определена подготовка и определен път. Затова мъдрите девици отказват да дадат от своето масло. Те предлагат на неразумните да си купят от продавачите – което означава да отидат при свещениците и духовните наставници, които да ги наставят за това, как да придобият любов.
”А когато те отиваха да купят, пристигна младоженецът, и готовите влязоха с него на сватбата, и вратата се затвориха. После дохождат и другите девици и викат: господине, господине, отвори ни! А той им отговори и рече: истина ви казвам, не ви познавам. И тъй, бъдете будни, защото не знаете ни деня, ни часа, когато ще дойде Син Човеческий” (Мат. 25:10-13)
Това, че вратата се е затворила след младоженеца и мъдрите девици, означава, че след пришествието на Господа в душата участта на конкретната душа се решава от това, как тя е реагирала на идването Му. Неразумните девици са изпуснали своя шанс, затова младоженецът им казва, че не ги познава. Той не познава това, което Му е чуждо; разпознава това, което отговаря на Него Самия. Затова за християнина е много важно да опознае своя Господ, да разбере добре Личността Му, за да може осъзнато да се стреми да Го следва.
Притчата за десетте девици илюстрира какво се случва, когато подводни камъни се опитат да обърнат нашата лодка – като състоянието на спад и всяко друго изпитание, което неизбежно се случва на християнина. Най-голямото изпитание е смъртта – тогава според състоянието на душата човекът дава своя отговор на Господа – и или Го приема, или Го отхвърля. Затова е изключително важно как се грижим за душата и сърцето, как направляваме нашата лодка, дали тя плува според верния курс, дали се отклонява и какво правим, когато това се случи. Състоянието на готовност за среща с Господа във всеки един момент е много важно и ни дава възможността да бъдем готови да приемем в душата си най-важния Гост, заради Когото е всяко усилие – за слава на Отца и Сина и Светия Дух! Амин.
