Проповед за поста

grigorie-palama

Омилия VІІ

Втора омилия за поста

Приятен е за окото видът на спокойното море, осветено от лъчезарна светлина, сияещо и озарено, отразяващо светлината като огледална повърхност. Но не по-малко радостно е не само да виждаш, но и да говориш на Църквата, събрана в Бога, свободна от смущения и тайнствено озарена от божествена светлина, окрилена към онова Сияние, издигнала нагоре ръце и очи, и всичките си чувства и мисли.

И така, тъй като благодатта на Духа днес ми даде тази радостна гледка и вие стоите тук с нас, прекарвайки дни и нощи в Божия храм и под неговата грижа, без да изпитвате недостиг от нищо, то можем да си ви представим като някакви дървета не от този свят, насадени край водните извори на Духа. Ето, аз също ще съдействам според силите си за това оросяване, като ви показвам още по-ясно хитростите, с които врагът на нашето спасение по всякакъв начин се стреми да направи негоден не само нашия пост, но и нашата молитва.

И така, братя, съществува и друг вид пресищане и горчиво пиянство, което бива не от храна и питие, и произлизащите от тях удоволствия, а от гнева срещу ближния, от ненавистта, злопаметството и произлизащите от тях злини, за които говори и Мойсей в песента: “Виното им е змийска отрова и пагубна аспидна отрова (Втор. 32:33). Затова и пророк Исая казва: “Горко на пияните без вино” (Ис. 28:1); и пак той увещава с думите: “Не постете в караници и разпри” (58:4). А на постещите в такова състояние говори като от името на Господа: “Ако навеждаш глава като тръст, това ли ще наречеш пост, угоден Господу? Кога умножавате молбите си, Аз не чувам. И кога простирате ръце, Аз закривам от вас очите Си” (58:5; 1:15). И така, такъв вид пиянство, произлизащо от ненавист, и предизвикващо отвръщането на Бога от нас – дяволът се опитва да предизвика у молещите се и постещите и им припомня провиненията на другите против тях, правейки ги такива, какъвто Давид описва човека, молещ се в злоба: “Неправда замисля цял ден, езикът му е като наострен бръснач” (Пс. 51:3, 4); и моли Бога да го освободи от подобни хора, като казва: “Избави ме, Господи, от зъл човек, запази ме от потисник: те изострят езика си като змия; под устата им е аспидна отрова” (Пс. 139:2, 4).

Но ние, братя, по време на поста и молитвата, ако и действително да сме имали нещо против някого, да простим и да бъдем изпълнени с любов, нещо повече – да се наблюдаваме един друг с цел подбуждане към любов и добри дела, да говорим с добро един за друг, и в себе си да разсъждаваме и да мислим добро пред Бога и пред хората – за да постим с похвален и непорочен пост, и въз основа на него молитвите ни да бъдат чути от Бога, така че, по благодат, както подобава, да Го наричаме Отец и да можем с дръзновение да Му казваме: “Отче, прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си” (Мат. 6:12). По действие на замислящия зло против нашите души се случва и друга неизправност в нашата молитва и пост, а именно тази, която имал онзи фарисей, който постел и се молел, и въпреки това останал без плод (от това дело). Но вие, знаейки, че всеки горделивец е нечист и неугоден пред Бога, и че ние, бидейки длъжници на Бога за много и големи неща и решавайки се да изплатим някаква малка част от дълга, трябва да постим и да се молим със сърдечно съкрушение и самоукорение, пренебрегвайки, като несъществено, онова, което е зад нас, и устремявайки се към това, което е пред нас, за да бъде нашият пост чист и богоугоден, и да имаме внимание и търпение в Божия храм.

Има и друг начин, по който действа лукавият, който прави безплоден нашия труд на поста и молитвата; той се състои в това да ни убеди да го извършваме, мотивирани от тщеславие и с лицемерие. Затова още Господ увещава в Евангелието и казва: “Влез в скришната си стая и, като си заключиш вратата, помоли се на твоя Отец, Който е на тайно; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве” (Мат. 6:6).

Той казва това не защото заповядва да се отклоняваме от събранията в храма и (общите) молитви и псалмопения; защото в такъв случай Неговият псалмопевец-пророк не би Му говорил: “Посред Църква ще Те възпея” (Пс. 21:23); и: “Ще Те славя, Господи, между народите, ще Те възпявам между племената” (Пс. 56:10); и: “Ще изпълня молитвите си пред ония, които се боят от Тебе, Господи” (Пс. 21:26); и към нас: “В църквите благославяйте Бога” (Пс. 67:27); и: “Дойдете да се поклоним и да припаднем пред Него и да заплачем пред Господа, нашия Бог” (Пс. 94:6). Сега не би ни стигнало времето за други, не по-малко възвишени примери; но ето в какво се състои това, на което учи Господ за тайната молитва: молитвата, извършвана насаме и у дома, и дори на леглото, подбужда към молитвата, която се извършва в Църква; както молитвата, извършвана вътре, в ума, подбужда към устна молитва; защото искащият да се помоли тогава, когато е дошъл в Божия храм, ако нито у дома, нито по пътя или в събранието не проявява усърдие към молитвата, няма да се моли истински и тогава, която стои в Божия храм. Това разкрива псалмопевецът, след като е казал: “Готово е сърцето ми, Боже, добавяйки: Ще пея и ще възпявам в славата си” (Пс. 56:8); и на друго място: “Кога си спомня за Тебе на леглото си, размислям за Тебе през нощните стражи” (Пс. 62:7). И още: “Кога постите, казва Господ, не бивайте намръщени като лицемерците; защото те си правят лицата мрачни, за да се покажат пред човеците, че постят. Истина ви казвам, те получават своята награда. А ти, кога постиш, помажи главата си и умий лицето си, та да се покажеш, че постиш не пред човеците, но пред твоя Отец, Който е на тайно; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве” (Мат. 6:16-18).

О, несравнимо с нищо човеколюбие! Защото с тези думи Господ по подобаващ начин ни е показал бъдещата присъда на бъдещия Съд и Неговата заповед, за да получим там по-добра присъда и по-добър дял. Защото на онези, които по тщеславни подбуди, а не заради Него, водят добър начин на живот, Той, разбира се, тогава ще каже със същите думи, с които последователно говори и на нас: “Вие получихте своята награда приживе”; както и Авраам казал на онзи богаташ в пламъка: “Ти получи вече доброто си приживе” (Лук. 16:25). Но на тези, които в упражняването в добродетелите имат предвид изключително Него, Той казва, че ще им въздаде наяве, тоест в онзи, другия живот; ще им въздаде благословение и наследство, и радост, и чисто и вечно наслаждение; и, тъй като не желае някой да се лиши от това, Той, Който иска всички да се спасят и да достигнат до познание на истината, сега разкрива, както казах, Своята безпристрастна и неизменна присъда, показвайки, че синове Божии са само онези, които са презрели човешката слава. Затова в едно изречение Той говори и за едното, и за другото: Твоят Отец, Който вижда в тайно, ще ти въздаде наяве; за да покаже и направи презиращите празната и човешка слава Свои синове и наследници; а хората, които не са от същия дух, както и тях, ако не се покаят, да изключи от синовството.

Господ говори това, за да не ни виждат човеците, че се молим и постим, вследствие на което няма да имаме никаква полза: крепко ще издържим труда и молитвата, но ще се лишим от награда! Помажи главата си с елей, казва, и умий лицето си, тоест не се грижи за това лицето ти да бъде бледно и да бъдеш неспретнат и с непомазана глава, тъй като това може да изглежда като следствие от поста, който си си наложил и от презрението към тялото, и така може да получиш похвала от хората; защото така постъпвали и фарисеите, когато постели. Затова и те естествено се оказали чужди на Христовата Църква и Господ строго забранява да се уподобяваме на тях.

Може би някой възвишено ще каже, че тук под „глава” трябва да разбираме главата на душата, тоест ума като началстващ, а под „лице” – въображението, в което се съсредоточават впечатленията, получавани от сетивата. И ние, ако изпълняваме поста правилно, трябва да помажем главата си с елей, тоест да направим нашия ум милостив, и да умием нашето лице – тоест въображението, от срамните и нечисти помисли, от гнева и от всичко лошо; защото такъв и така извършван пост не само обръща в бягство и посрамва злите страсти, а с тях и онези, които ги възбуждат и създават – демоните, но и причислява постещите към ангелите, превръщайки ги в ангели, и прави ангелите техни пазители, които да им помагат и съдействат. Така някога, заедно с тримата момци във Вавилон, украсени с въздържание и пост, сред огъня се виждал и четвърти, който ги пазел невредими и чудотворно ги оросявал. Така пред Даниил, който извършвал многодневен пост, застанал ангел, който го умъдрявал и му предизвестявал бъдещето. Така и друг път, когато той с молитва и пост затворил устата на лъвовете, ангел пренесъл на голямо разстояние по въздуха пророк (Авакум), който му донесъл храна. Така и в нас, които извършваме и телесен, и духовен пост и се молим, със съдействието на благите ангели огънят на телесните страсти ще бъде угасен, и гневът, подобен на лъвски, ще бъде укротен, и ние ще споделим храната на пророка – с надежда на бъдещите блага, вяра и умно съзерцание, и на нас ще бъде дадено да настъпваме аспида и скорпион, и цялата вражеска сила.

Но постът, който не е такъв и не се извършва по този начин, е по-близък до злите ангели: защото на тях е присъщо неяденето, свързано с гняв и ненавист, и високомерието, и противенето на Бога – и ние, като раби и служители на Доброто, им противостоим. Защото нашата борба, казва апостолът, не е против кръв и плът, а против началствата, против властите, против светоуправниците на тъмнината от тоя век, против поднебесните духове на злобата (Еф. 6:12). Разбира се, ще им се противим не само с пост, но и с бронята на правдата за наша защита, и с шлема на спасителната милостиня, и с щита на вярата, още и с могъщия в защита духовен меч, който е спасителното Божие слово към нас; защото така подобава да водим доблестна борба, да опазим вярата непоколебима, да угасим всички нажежени стрели на лукавия и да се покажем победители във всичко, за да получим небесните и свети венци, радвайки се заедно с ангелите, в Самия Христос, нашия Господ, на Когото подобава всяка слава, власт, чест и поклонение, с безначалния Негов Отец и Всесветия и Благия, и Животворящ Дух, сега и винаги, и във вечни векове. Амин. I www.predanie.ru

Migne. Patrologiae Cursus Completus. Series Graeca. Tomus 151: Homilia VII: colonna 8893. Altera de jejunio.

 

Превод: Татяна Филева

Коментари

коментара

Близки теми: