Проповед на Велики четвъртък
„На Твоята Тайна Вечеря, Сине Божий, днес за причастник ме приеми…“
В този свят ден – Велики четвъртък, честваме три велики събития:
– Измиването на нозете на апостолите от Христос;
– Тайната вечеря, или установяването на Тайнството свето Причастие;
– Молитвата в Гетсиманската градина и залавянето на Господа.
„До тайнствената Трапеза със страх и чисти души пристъпваме всички, за да получим хляба; оставаме край Владиката, за да видим, как измива нозете на учениците и ги изтрива с кърпата; нека постъпим, както сме видели, като се покоряваме един на друг и измиваме един на друг нозете… ” (из Икос са Велики четвъртък).
Умиването на нозете на апостолите ни показва непостижимата за нашето окаяно духовно състояние тайна на смирението Господне. Спасителят умива прашните и уморени от странстванията крака на учениците Си. Но защо те нищо не казват? Защо не се противопоставят, когато Той понечва да измие краката им? Нима това е нещо обикновено, техният Учител да мие нозете им? Само Петър, най-възрастният, се противопоставя и казва: „Господи, Ти ли ще ми миеш нозете?… Няма да умиеш нозете ми вовеки. ”.
Е, добре, те приемат Той да им измие краката, но след това защо нито един от тях не се впуска да измие краката на Спасителя? Защо дори и Петър не прави това? Горките хора, нима това не сме ние! Господ ни дарява с безмерна благодат, милост, радости, премахва грижите ни, а ние дори в онзи тежък за Него час не можем с нищо да Го зарадваме! Никой не се затичва да измие изморените Му нозе заради нас, грешните…
Учителят стана слуга на Своите ученици, защото „Син Човеческий не дойде, за да Му служат, но да послужи…“ (Марк. 10:45).
Но тук има и една дълбока тайна, в която учениците участват без да го съзнават. Господ идва на света, за да умие всички хора от тинята на греха, а Той, самата съвършена Чистота, няма нужда от умиване. Човечеството обаче, без това умиване, извършено от Христос, нямаше да има надежда да бъде част от Него: „Ако не те умия, нямаш дял с Мене!”, казва Той на Петър.
В края на светата Литургия се извършва ритуалът на умиването на нозете. В миналото това се е извършвало във всеки православен храм, днес той е останал само на някои места. Никога няма да забравя колко се удивих, когато на Велики четвъртък в едно село видях как възрастна жена отиде при една болна на легло, като й занесе подарък и й изми краката. Тя каза: „Господ Иисус Христос на този ден изми краката на учениците Си, а аз да не направя нищо? Поне това мога да направя; измих краката на Мариоара на Габриел и й обух на краката нови чорапи!”. И наистина, това е урок за нас, Господ ни дава най-големия урок по смирение като умива нозете на учениците Си, и ни показва, че сме „дошли да служим, а не да ни служат”…
Безкрайна е любовта и изумително е Божието смирение на Тайната вечеря! Светото Причастие посява 
тленното ни тяло семето на възкресението, то е подготовка за вечния живот, „лек за безсмъртие” според думите на светите отци, защото Господ ни уверява: „Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен, и Аз ще го възкреся в последния ден” (Йоан 6:54).
На всяка света Литургия се подновява жертвата за спомен на Господнята жертва. Наистина няма нищо по-велико на този свят от това – то е Божие дело, велико чудо, основополагащ камък на вярата:
– виждаш хляб и вино, а приемаш Тялото и Кръвта Господни;
– взимаш само трошичка, а придобиваш най-необятното в цялата му пълнота;
– Светите Дарове са тук, на този олтар, и същевременно на всички православни олтари по света!
С молитвата в Гетсиманската градина и залавянето на Христос вече навлизаме в скръбното време на Разпети петък и в ужасяващите страдания на Господа… | https://doxologia.ro
Беседата е публикувана със съкращения
Превод: Сандра Керелезова
