Проповед на Неделя Сиропустна. За пълния пост

(Мат. 6:14-21)

На пръв поглед ни изглежда, че днешният евангелски текст говори за три различни неща. Първо се казва:

„Защото, ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви.“. Тук Господ ни говори за прошката.

Но след това казва:

„Също, кога постите, не бивайте намръщени като лицемерците; защото те си правят лицата мрачни, за да се покажат пред човеците, че постят. Истина ви казвам, те получават своята награда. А ти, кога постиш, помажи главата си и умий лицето си, и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве.“. Тук пък става дума за поста.

И третото:

„Не си събирайте съкровища на земята, дето ги яде молец и ръжда, и дето крадци подкопават и крадат; но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, ни ръжда ги яде, и дето крадци не подкопават и не крадат; защото, дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.“. Тук Господ ни призовава към мъдростта да не бъдем алчни, да не сме материалисти.

Само на пръв поглед в този евангелски откъс изглежда, че става дума за три различни неща: за опрощение, за пост и за милосърдие. Ще видим обаче, че в действителност този текст се отнася за едно единствено нещо, а именно – за пълнотата на поста. А постът неизменно съдържа в себе си и прошката, и милосърдието, изразено във въздържание и жертвоготовност. Това означава, че Евангелието ни подтиква към съвършения пост, т.е. постът не само на стомаха, но и на мислите, чувствата и желанията и на всичките ни действия. Тоест говорим за пълен пост; пост на цялото човешко същество…

Прошката. Какво ни казва за нея днешният евангелски текст? Че ако прощавате и на вас ще ви бъде простено. Ако обаче не прощавате, не очаквайте и на вас да ви се прости. На пръв поглед това звучи в известна степен като бартерна сделка… Но нима мислим, че Бог може да вижда нещата по този начин?! Не! Не бива да възприемаме тези думи повърхностно. Христос иска да ни каже, че ние трябва да се опростим с ближния си не просто като някакъв вид размяна, а за да възстановим духа на справедливостта. Без да възстановим този дух, ние не можем да поемем по пътя на поста. Самата прошка вече е пост. Ако искаме истински да постим, ние сме призовани към изчистване и възстановяване на взаимоотношения с ближните ни…

Постът. На второ място, евангелският текст засяга пряко темата за поста, както се и очаква. От една страна, Той осъжда постещите, които правят лицата си мрачни, за да привлекат вниманието на останалите към себе си. От друга страна обаче, Евангелието ни учи „да помажем главите си” и да „умием лицата си”, когато постим, за да привлечем вниманието към себе си по съвсем друг начин. Тоест, въпреки изобличаването на тези, които правят нещо, за да се покажат, че постят, ходейки с намръщени лица, все пак и от нас, християните, се иска нещо!… Какво иска да каже Господ с това да помажем главите си и да умием лицата си? По никакъв начин не става дума за някакъв акт на показност, на лицемерие, а за следното: помазването на главата означава да осветиш мислите си с даровете на Светия Дух, главата означава разумът на човека, а умиването на лицето означава да изчистим чувствата си, защото нашите чувства се изписват на лицето ни. Ето как Христос ни обръща внимание, че постенето трябва да се извършва и с разума, с мисълта, но и със сърцето, с нашите чувства, заради които ние често пъти се подхлъзваме и попадаме във властта на греховните изкушения.

Трябва с радост да прегърнем поста, а не с тъга, сякаш върху нас се прилага някакво насилие; да не сме смръщени и мрачни, а да се изпълним с настроението, че постът ни укрепява, а не ни разболява; че така душата ни израства, а не става по-немощна.

Освобождаване от алчността. И на трето място, Евангелието ни говори за милостта като лекарство срещу алчността, „пазете се от алчността”, ни предупреждават евангелските думи! Не си събирайте съкровища на земята, защото ако ги събирате тук, те тук и ще останат, заедно със сърцето ви, прилепено за тях. Всеки от нас се чувства малко или повече свързан с материалните блага и вероятно дори и по време на най-светия момент – по време на молитва, често ние пак за материалното си благо мислим, за това от какво имаме нужда, за да живеем. Тези мисли се превръщат в наш тиранин, който ни поробва и дори не ни оставя да се помолим от душа. Алчността, която която се говори в Евангелието, се отнася както за скъперничеството, така и за прахосничеството, за неутолимата лакомия, за плюшкиновата страст да събираш всичко. С тези страсти се заробваш доброволно заради преходните неща, а само от Господа не се оставяш да бъдеш „заробен”.

Алчността, която отхвърля Евангелието, е липса на пост, тя е невъздържане, липса на милост към самия себе и към другите. Защото постът е въздържане от всякакви човешки страсти, от греховни мисли, чувства и дела. От всичко онова, което ни заробва, което ни пречи да живеем и мислим като свободни хора.

Евангелието ни призовава да проведем пълния пост, тоест да постим с цялото си същество: с тяло и душа, с разума и чувствата, с всичките аспекти на човешката ни същност. Другото би означавало една безсмислена формалност, в каквато се е бил превърнал постът при фарисеите, които въпреки постенето си два пъти седмично, са били духовно надминати от митаря, който едва ли до онзи момент някога е постил (вж. Лука 18:10-14). Затова да бъдем всеотдайни в поста, за да може в цялото ни същество нещо да се промени; да се отвори пътят към Възкресението, това да бъде светъл и благословен период за цялата ни същност, която се подготвя за цялостна духовна чистота преди срещата си с възкръсналия от мъртвите Христос.

И още нещо – да не възприемаме тези 47 дни само като „повод”, пък бил той и радостен, да напредваме духовно! Нашето духовно издигане не трябва да се състои от духовни пориви, ограничени за хронологично определен период от време: т.е. от 47 дни тази година и още толкова догодина. То се изгражда постоянно, през целия ни живот, с перспективата да придобием вечен живот, където вече няма да ядем и пием, където отношенията с нашите ближни няма да бъдат други, освен изпълени с любов и взаимно разбиране (вж. Лука 20:34-35), няма да можем да трупаме тленни съкровища, а само Божии дарове и благословения.

Затова нека се помолим на Господа да ни укрепи, нас, които днес сме тук, да преминем през този период с цялото ни същество, да се сдобрим с ближните ни, да поискаме прошка от тези спрямо които сме сгрешили, да постим с ум и със сърце, отлепяйки се от нещата, които по една или друга причина ни заробват, вместо да служим на Истината и на всеблагия Бог.

Бог да ни благослови с угоден Нему пост и духовно израстване, да запали в душите ни огъня на постоянния копнеж за единение с Него. Неговото Възкресение да бъде благословение за нас, които полагаме усилия да се доближим до Него с тяло, с душа и с цялото си същество. Амин. | www.acvila30.ro

Текстът е публикуван със съкращения

Превод: Сандра Керелезова