Пророк Илия – утешител на умиращия свят
Пророци на последните дни
Пророк Илия е един от двамата светии, които съчетават в себе си Стария и Новия Завет. Илия, както някога Енох, не умира, а се възнася на небето на огнена колесница. Той толкова обичал Бога, неговата вяра била толкова пламенна, че и смъртта не могла да го удържи.
Това негово преминаване във вечността пред очите на изумения пророк Елисей и на всички нас не завършва във вечността, а се оказва временно.
В самия край на световната история Антихристът ще се възцари на земята и ние, хората, ще се разтлеем в своите страсти, ще се отвърнем от Бога, ще Го предадем, ще потънем в мерзкото блато на греха – дребния или големия и страшния. Избраните ще претърпяват големи скърби и мъки – не защото ще ги мъчат и изтезават (това не е най-страшното), а защото пред очите им ще умира светът и мъртвите души ще се размножават и ще се клонират с безумна скорост. Тези хора на Църквата от последните дни може би няма да умрат, но ще се изменят (за което пише апостол Павел: всинца няма да умрем, ала всинца ще се изменим (1 Кор. 15:51) в деня на последното преобразяване и възкресение на целия свят.
Ненавист към праведниците
Като последно сътресение, за да не се отчаят Божиите избраници и да не отпуснат ръце – на земята ще дойдат Илия и Енох, двама праведници, и ще им бъде дадена власт да затворят небето.
По молитвата на Илия то вече ще бъде затворено: за да се пробуди народът от своето езичество, Старият Израил да се избави от своето идолопоклонство. Ние знаем, че Израил се е осъзнал и една част от него си спомнила за Бога. Но останалите, за съжаление, не.
Скръбта на сушата и мъчението на глада принесли някаква полза на Израил, но съотечествениците на Илия и царят, който търсел да го убие, пламнали от злоба и ненавист към пророка, защото разбирали кой се е молил за сушата и за това те да си спомнят за Бога.
И в последните дни народите на земята ще пламнат с безкрайно голяма ненавист към Илия и Енох. Те прекрасно ще разбират по чия молитва Бог не дава плодородие и на земята, защо започва скръб и утеснение. Но вместо да се обърнат към Бога, да отхвърлят господството на страстите, да престанат да бъдат слуги на греха, хората ще дойдат и с голяма злоба към Бога и към Неговите светии ще гледат как ще бъдат убити Енох и Илия. Ние не знаем как ще стане това, но знаем, че то ще се извърши с непосредственото участие на Антихриста и на бесовете, които в последните дни ще „пророкуват” чрез лъжепророци на падналото човечество. Това няма да стане скоро, но ние се приближаваме към това със скоростта на греха.
Ходещи по Бога
Смъртта на Илия и Енох няма да бъде продължителна. Разделянето на техните души и тела (а именно това е смъртта) ще завърши с възкресение на третия ден. То ще бъде знамение и свидетелство, призвано да укрепи нас, християните от последните дни, цялата страдаща Църква да не се страхуваме, да вървим докрай, да знаем, че Възкръсналият Господ пази света и присъства в него, и че всеки, който обърне поглед към Него, ще бъде приет в Неговите обятия.
Отговор на въпроса защо Илия бил удостоен с високата чест на мъченичество за Христос, единствен от старозаветните пророци заедно с праотеца Енох, ще намерим в житието на Енох: И ходи Енох по Бога, и изчезна, понеже Бог го взе (Бит. 5:22-24).
Точно така ходел по Бога и Илия. Ходел, молел се на Бога и Го призовавал да промени света и преди всичко сърцата на хората – неговите съотечественици, също такива израилтяни, какъвто е и той, които са забравили за Бога.
Както и ние днес… С нищо не сме по-добри от израилтяните.
Лъх на тих вятър
Именно на пророк Илия Господ открива Себе Си не в бурята и гърма, не в мълниите, а в дихание, в лъх на тих вятър (3 Цар. 19:12). Това вече е изцяло новозаветно измерение на удивителната божествена реалност, с която се срещаме в християнската молитва и живот.
Илия е в отчаяние. Той вижда, че всичко се руши, че неговото слово не намира адресат, че неговият вопъл достига до небето, но не и до хората. Но отчаянието на Илия се опровергава от Словото Божие, което казва, че в Израил са останали седем хиляди верни, които не са преклонили сърцето си пред вааловци (3 Цар. 19:18).
Защо ние не сме Илия?
Защото ние сме много далече от това, което трябва да бъдем. Илия не е бил далече и израилският народ тръгнал след него. Там, в Израил, седем хиляди души не преклонили колене пред вааловци – и този остатък от Израил продължил историята на Израил и на цялата земя. Чрез тях продължило свидетелството за Бога. Чрез тях свещената история довела до раждането на Божията майка и чрез нея – до раждането на Христос в нашия свят.
Ето го и въпроса, който неизбежно ни застига: а чрез нас каква история продължава? На спасението или на погибелта? Свидетелството за Божията правда, или свидетелство за човешката неправда?
Когато днес си спомняме за пророк Илия и неговото възлизане на огнена колесница на небесата – нека погледнем себе си! Разбира се, ние сме много далече от такава ревност и такава вяра. Но някаква ревност е присъща и на нас – ние сме дали обети при кръщението, плюли сме на дявола в чина на кръщението и оглашението, съчетали сме се с Христа и сме били миропомазани. Свещеникът е произнесъл и за нас: „Печат на дара на Светия Дух”, помазвайки кръстообразно с миро нашите части на тялото, запечатвайки всички тях с Божествената слава и Божествената благодат, за да свидетелстваме в земния живот за вечния.
Спомняйки си целия път на земния живот на пророк Илия, неговото свидетелство и явяването му на земята, укрепяващо в бъдещите векове последните християни, ние разбираме, че също сме призвани към такова свидетелство, към такава правда. Че някой друг именно чрез нашата молитва, чрез нашия живот и грижа ще дойде при Христос, ще намери спасение, вътрешно ще се издигне към Светата Троица и ще влезе в общение с Него – в онова общение, в което всички ние влизаме в тайнството на светата Евхаристия.
Ще напомня, че в чина на проскомидията, преди литургията, свещеникът, изваждайки частици от просфората, споменава и пророк Илия. I www.pravmir.ru
Подготви: Мария Сенчукова
Текстът е публикуван със съкращения
Превод: Татяна Филева
