Първа неделя след Неделя подир Въздвижение

Пример за такова приемане на Божието слово и за прилагане в живота на вярата дава днешният евангелски пасаж за изобилния риболов. Преди това Христос проповядва в синагогата на град Назарет, където е живял, върху текст от пророк Исайя: „Дух Господен е върху Мене…” (Лук. 4:18). На тези думи книжниците и фарисеите – слепите водачи на народа, отговарят със злоба и омраза. Те насъскват тълпата, която отвежда Христос до склона на града, за да Го блъсне оттам. Но Той преминава посред побеснелите хора и си отива (ст. 30). Оттук Христос заминава в Капернаум, разположен на брега на китното Генисаретско езеро. Заобикаля го народ, който жадно слуша думите Му. Тогава Учителят влиза в лодката на Петър, който се е върнал към обичайния си занаят – риболова. От тази ладия Спасителят продължава да поучава народа.
Когато завършва, Той не мисли за Себе Си, за горчивината и разочарованието, сполетяли Го в Назарет, за умората от напрегнатия ден, а за Своите бедни ученици, които цяла нощ са хвърляли мрежите без никакъв успех. Иисус забелязва, че докато увещава народа, учениците също Го слушат внимателно. За да поддържа бодростта на духа им, Той заповядва на Петър да отплува към средата на езерото, където е най-дълбоко, и отново да хвърли мрежите. Учениците се споглеждат изненадани. Цяла нощ те са се мъчили да хванат нещо и не са успели, та сега ли? Но все пак Петър се подчинява на нареждането на Христос и хвърля мрежата. Внезапно тя се изпълва с риба и двете лодки се затрупват догоре. Признавайки силата на чудото, ап. Петър с присъщата му пламенност пада на колене пред Христос и потресен възкликва: „Иди си от мене, Господи, понеже аз съм грешен човек”. Спасителят го успокоява: „Не бой се; отсега ще ловиш човеци” (5:10).
Петър приема в себе си словото Божие, изпълнява го и преживява двойно чудо. Първото чудо е невероятният, потресаващ, надхвърлящ всяка въображение улов на риба, а второто е, че той открива себе си, своята греховност и недостойност и в един миг преживява вътрешно обновление. Петър се докосва до Бога – не на Синай, а насред езерото; не след смъртта, а приживе; не с ужас и потрес, а с вечна радост. Той окончателно захвърля мрежите и тръгва след Христос. Нито заплахите на синедриона, нито затворът и изтезанията, нито смъртта на кръст с главата надолу не намаляват и не разколебяват в него дара на вярата и послушанието на Божията воля.
Човешки погледнато, искането на Христос да бъдат хвърлени мрежите сутринта и то в най-дълбоката вода противоречи на разума. От гледната точка на обрулените галилейски рибари, ловили риба хиляди пъти и натрупали голям опит, подобно нареждане е абсурдно и едва ли не подигравка. Но „онова, що е безумно у Бога, е по-мъдро от човеците” (1 Кор. 1:25). Петър не само не отвръща грубо и раздразнено на Христос, но преодолява за миг своя опит, навици и и предубеждения, за да се довери на Онзи, Който стои над и извън еснафския разум. В случая разумното би било неверие и възроптаване срещу Божията сила, а неразумното – надхвърляне на условностите и отваряне за божественото действие. „Разумът е нещо лошо, ако не може да осъзнае собствените си граници”, пише Блез Паскал. Разумът признава само материалното и телесното, за него Бог и спасението са странна и непонятна абстракция, а любовта към враговете и саможертвата – нелогично поведение. Сократ мъдро отбелязва: „Разумът е даден на човека, за да разбере, че може да се живее не само с разум”. Вярата трябва да бъде нашето ръководно начало, което ще ни доведе и до очакваното от нас благополучие, както доказва случаят с чудесния риболов.
Някъде беше писано: „Трагедията е в това, че доста пастири са всъщност ОВЦЕ!“ Това е може би доста крайно мнение, но за друго не се сещам когато чета творенията на този човек. Никого не искам да обиждам, но ако проповедта трябва да възбужда човек да продължи богословстването в сърцето си, да се докосне, доколкото е възможно, до Божията любов, да пресъздаде в съкровеостта си думите на Спасителя и по този начен да го обикне с цялото си сърце и разум, то умотворенията на този човечец не стигат по-далеч от „университетското богословие“ индиректно отблъскащо със своя формализъм и скрупольозна приповдигнатост от собственото си величие. Дарбата трябва да е хармонично разположена – от една страна трябва да можеш да пишеш, от друга трябва да знаеш какво и как да напишеш. За съжаление последните две Бог ги дава само на тези, които той е избрал, а не е оставил сана и университетското преподаване да свършат тази работа вместо него.
Със сигурност доста неофити и съвременни фарисеи ще ахкат и охкат след написаното, което е всъщност и целта; но до някакви по-дълбоки мисловни колизии няма да се стигне от което следва, че написаното ще отлети като дим без да дава сериозни теми за размисъл.
Кой е „Ангел небесен“ ли? Ето го в неговите изисквания: „Богословие – трябва да се изкорени.
Вероучение – Ако пуснем децата и младежите на богословите, Църквата Христова ще загине“. Оставалото е мълчание. Или сатанизъм.
откога дяволът действа открито, всички да го видят; не мисля
той винаги е скрит и винаги действа от гледната точка на НАЙ-ДОБРОТО, НАЙ-ВЪЗВИШЕНОТО, НАЙ-ПРЕКРАСНОТО. Докато един ден не установиш, че душата ти я няма.
Той, Господ Иисус Христос е гонил демоните със силата на своята любов, а Вие УЖ сте негов последовател не може да изгоните поднебесните духове на злобата в душата си и ставате комичен в параноята си мислейки, че знаете кое е демон и кое не – затова Той ще Ви бъде съдник.
Защото си мисля, че страшният съд ще е страшен за хората с „чиста“ съвест.
Странно ми звучи в текст на християнска тематика цитирането на Сократ – на авторитет от една езическа култура, която насажда свои ценности и което е не по-малко важно – и други богове! Много странно! Аз подкрепям писането на проповеди, но не мога и не искам да вземам отношение по течашия тук спор! Чувате ли божия глас в себе си (вж. Апокарипсиса), дали чука в нас като християни?
Един флорентинец сънувал, че отива сутрин на работа, минава край една църква, пред която има статуи на лъвове, пъха си ръката в устата на един от тях и – в съня – лъвът оживява и схрусква ръката му. Той се събужда вир-вода, казва на жена си, но махна с ръка. Това е само сън. След това тръгва за работа, минава край църквата, поглежда лъва и си казва: „Я да пробвам за всеки случай“. Слага си ръката в устата му и извиква от болка. Когато си изважда ръката, на нея е увиснал скорпион. Човекът умира на улицата, докато дойде линейката.
Последното причастие на Сергей Бондарчук –
http://www.ruskline.ru/monitoring_smi/2011/09/23/nenazidatelnye_rasskazy/
От правилния прочит на Библията се вижда, че Бог се грижи за хората на ЗЕмята и им дава блага от всякакъв характер. а БПЦ всичко усвоява и инкасира, подкрепяна от чужбина като част от антикомунистическия проект и като средство з аизлизане от антихуманната криза, в която е затънал света. Така че да живее международното положение, както говореха и приятелите и спонсорите на БПЦ – комунистите, сега политици, политолози, социолози и бизнесмени. […]