Радостта на християните в деня на Възнесението Господне
А след разговора с тях Господ се възнесе на небето и седна от дясно на Бога (Марк 16:19).„Святая Церков всех земнородних возбуждает ныне к веселию и говорит: вси язици восплещите руками, яко взыде Христос, идеже бе первее” (Стихира за празника Възнесение). Всички народи се радвайте сега, защото Христос възлезе там, където беше преди – възлезе на небето.
И така, на празника Възнесение Господне всички християни трябва да се радват!
Но за какво да се радват?
На пръв поглед изглежда, че по-скоро би трябвало да са опечалени и да скърбят, защото Сладчайшият Наш Спасител Иисус Христос ни е изоставил с видимото Си присъствие и се е възнесъл на небесата, откъдето ще дойде отново, но Пришествието Му ще бъде вече като Страшен Съдия на всички земнородни!
Но в действителност не е така! В деня за възпоменаване на Възнесението Господне ние имаме повече причини за радост, отколкото за печал! Нека само да видим защо Господ се възнесе на небето.
Господ Иисус Христос се възнесе на небесата не за да ни опечали със Своето заминаване, а за да устрои за нас най-полезното. Целият Негов живот и всички Негови дела са за наша полза и за наше спасение. Така и Неговото Възнесение е било за наша полза и наше благо. Защото, както от любов към нас Той слезе от небесата и живя с човеците, положи за нас живота Си на кръста, така и от любов към нас се възнесе на небесата, за да ни облагодетелства. Така и Сам Той говори на Своите ученици: „по-добре е за вас Аз да си отида, защото, ако не си отида, Утешителят няма да дойде при вас, а ако отида, ще ви Го изпратя” (Йоан 16: 7).
И така, Господ се възнесе на небето, за да изпрати вместо Себе Си Равния на Себе Си Утешител – Светия Дух, Който да утешава светите апостоли и всички истински християни в техните скърби, беди и гонения. Ето това е първата причина за нашата радост! Гряди, гряди Господи Иисусе и посли нам Утешителя!
Също така Господ се възнесе от нас на небето, за да може от небесната висота да гледа на нас като Отец на своите чеда, като Пастир на своето стадо, като Орел на своите пиленца и като Вожд на своето войнство; за да вижда всекиго, у всекиго да съглежда нуждите и потребностите и да дава помощ на всекиго от нас. Като Цар, който събира за война многочислената своя войска и, желаейки да види всички свои полкове, възлиза на високо място – на планина или на някоя височина, а от висотата гледа и устройва техния ред. Когато види, че побеждават, се радва за тях, а когато забележи, че биват побеждавани им изпраща бързо помощ. Така и Нашият Господ – Царят на царете, Който има Своята войнстваща Църква на земята и Своите верни християни, възлезе на небето като на висока планина, за да вижда от висините подвига на всеки. На подвизаващите се да приготвя венци, а на изнемогващите да подава ръка за бърза помощ, за да въздига падащите и да ги прави силни срещу враговете, а пред гонещите ни да поставя препятствия.
Свети първомъченик Стефан се подвизавал в страдалчески подвиг, юдеите го убивали с камъни, а Нашият Господ, отваряйки небесата от висотата на Своята слава, Го гледал. Страдалецът, виждайки това, възкликва: „виждам небесата отворени и Синът Човешки застанал отдясно на Бога” (Деян. 7:56).
Господ се възнесе на небето, за да осиява като Слънце всички нас със Своята благодат от небесните висоти. Както слънцето, когато се скрива на запад, произвежда нощната тъмнина по цялата поднебесна шир, а когато изгрява и се издига във висините, тъмнината се разпръсква и слънчевите лъчи осияват вселената с дивната си светлина, така и Духовното Слънце – Христос, докато не живял на земята и не проявил Своето светозарно Божество пред човеците, те били в тъмнината на неведението и не познавали Бога. А когато възсиял от Своя гроб и Се възнесъл на небесата, като мълния блясъкът на Неговото Божество озарил вселената; Името Му станало славно от изток до запад по цялата земя и вселената се просветила с познанието на Бога.
Господ се възнесе от нас на набето още и заради това – да устрои за нас пътя към небесата и да бъде наш Предводител в горната страна. До Възнесението на Господа за човека не е съществувал път към небето: „никой не е възлязъл на небето, освен Слезлия от небето Син Човешки” (Йоан 3:13), казва Самият Той. А „Слезлият е Същият, Който се и въздигна над всички небеса” (Еф.4:10). Защото преди никой не е могъл да възлезе на небето, макар и да е бил праведен и свят. Когато Нашият Господ, облечен с човешкото естество, възлязъл на небето, Той устроил пътя към небето за целия човешки род. По този път тръгнали след Христос душите на светите праотци и пророци, изведени от ада, по него възхождали апостолите, светителите, мъчениците и изповедниците. По този път и днес възхождат достойните и праведни люде, които следват по стъпките на Христос, защото на всички вече е известен пътят към небето.
Само не бива да бъдем лениви по този път, християни!
Господ се възнесе от нас на небето, за да ни отвори небесните двери и да премахне забраната за влизане там. Нашият праотец Адам затвори райската врата за целия човешки род, а пред райските двери беше поставен херувим с огнен меч. Адам затворил входа към рая и входа към живота, а отворил входа към смъртта и ада. А Господ Иисус Христос направил обратното – той затворил вратите към царството на смъртта и ада и отворил райските двери – първо за разбойника, на когото казал: „днес ще бъдеш с Мене в рая” (Лука 23:43), а след това и за всички. Накрая, чрез Своето Възнесение, отворил и самото небе!
Ето какви са всерадостните причини за Възнесението на Господа на небето и за отхождането Му от нас!
Господ се възнесе от нас на небето, за да ходатайства за нас пред Бог Отец! Така казва и свети апостол Йоан Богослов: „ а дори и някой да съгреши за Ходатай имаме пред Бога Отца Иисуса Христа Праведника: и той е очищение за нашите грехове" (Йоан 3:13). И така, да не се отчайваме ние грешните за своето спасение, а да бъдем с добра надежда, защото имаме добър Застъпник за нас пред Бог Отец. Самият Спасител Иисус Христос ходатайства за нас пред Бога, но да не бъдем и ние лениви, а да възнасяме своите сърдечни и топли молитви към Небесния Отец. За да ходатайствува Нашият Господ Иисус Христос за нас пред Бог Отец и да Го умилостиви!
Но за кого ходатайствува Той? За грешниците!
За кои грешници? За каещите се; за тях умилостивява Той Своя Отец, а за некаещите се не Го умилостивява, защото те разпъват отново Сина Божий в себе си чрез своите тежки грехове и в своята неразкаяност отхвърлят кръвта на Сина Божий. И така, бой се грешнико в своята неразкаяност, да не те постигне внезапно Божие наказание и да не бъдеш заличен от земята на живите като бъдеш осъден заедно с убийците, разпънали Божия Син.
Накрая Господ се възнесе от нас на небето, за да ни приготви там жилища и място, където ще живеем вечно и ще съцаруваме с Него. Така Той Сам казва: „отивам да ви приготвя място, и като отида и приготвя пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си, за да бъдете и вие където съм Аз” (Йоан 14:3).
Каква радостна причина за Възнесението! Господ се възнесе от нас на небето, за да приготви за всеки от благочестивите и праведните място на небесата, а така също и за нас грешните, ако се обърнем и покаем от цялото си сърце. Там, където е мястото на апостол Петър, който се отрече от Господа и после горко плака за това; където е жената-блудница, която плачеше в Неговите нозе; където е блудният син; където е митарят; където е разбойникът! Там и за нас ще има място, ако плачем за своите грехове като апостол Петър, ако припадаме с покаяние в Господните нозе като блудницата, ако се обърнем към Него като блудния син, ако се смирим като митаря и ако се съразпнем с Него като благоразумния разбойник! Да се покаем и ще се спасим!
И да се възрадваме всички за Възнесението на Нашия Господ и Спасител! Амин!
Източник: Прот. Йоана Сергиева (Кронштадского). Солнце Правды. О Жизни и учении Господа Нашего Иисуса Христа. С.Пб, 1902, с. 321-326.
Превод от руски: Костадин Нушев
Следвайте ни
Тъй като във философския дискурс всичко зависи от модератора едва ли този мой коментар ще се появи в портала православие.бг. В човешката дейност има две основни измерения, достъпни за хората – това са словото и делото. Освен това нормалните неконспиративни общества въвежда критериалност за тези дела в пресечната крива на измерения по представите за абсолют и фактите от историята, които добросъвестно ни се предлагат. Ако премерим словата на днешното бг-православие по абсолюта на божественото слово и известните ни факти от нашето минало ние ще видим, че успехите на религията у нас са следствие на занижена критериалност и на ирационален свещен момент в измеренията на святото общонародно дело, което поставя посредствени културни критерии на българите. И това личи в логиката на финансиране и експониране на публични личности в религията. Защото наместо да търсим чрез финансирене и признание качествена продукция от светски лица, ние конспиративно лансираме религиозни дейци, които са кофти
Най-важният въпрос на съвременната религиозност е отношението между наука и религия, което заради дълбокия сън на БПЦ и занижената критериалност на българската модерност няма квалифицирани кадри, които да го изследват. Иначе на Запад се дават луди пари за това изследване, но у нас живеем в измеренията на мистичната конспирация и селската читалищна култура от ХІХ век и се помпаме с национална гордост от предимно военните факти на нашата история, вярвайки, че отново ще бъдем Велика сила както през Средновековието и че със сила ще придобием това, което другите народи придобиват с труд и знание. И докога преводи от чужди автори – българите искат свой авторитет в областта на духовността и свръхестественото, заради което даваме луди денги на БПЦ и нейните хора – главно държавен и частен ресурс, за постигането на който религиозните дейци у нас нямат никакъв принос.
http://chureshki.wordpress.com/
Сталин и църквата – http://catacomb.org.ua/modules.php?name=Pages&go=page&pid=1766