Рибарят и майсторът на шатри

„Киими похвальными венцы увязем Петра и Павла?…”1
(Из стихира на вечернята)
Не са предвождали безчислени и тежковъоръжени войски и не са поробили народи и племена, като Александър Велики, Цезар, Карл Велики, Наполеон. Сами и без оръжие пленили десетки хиляди благородни души, „за да бъдат покорни на Христа”2.

Не са написали куп дълбокомислени съчинения и не са достигнали до сложни, предизвикващи удивление, умозаключения, като Платон, Аристотел, Кант, Декарт. Малкото им и прости текстове (послания до любими хора), написани „не в убедителни думи на човешка мъдрост, а в проява на дух и сила”3, превърнали в руини човешката мъдрост и разпространили по цялата земя спасителното „безумие”4 на Кръста.
Не са открили континенти или други непознати земи, като Колумб, Магелан, Веспучи, Амундсен. Открили едното „само потребно”5, обикнали го, прегърнали го и го проповядвали сред хиляди гонения и опасности до краищата на земята: Иисус Христос!
Не са седели на царски престоли, не се обличали с пурпур и висон, не са държали владетелски скиптри. Били малки и незнатни, „смирени и презрени”, но разтърсили империи, разклатили основите на света, преобърнали руслото на историята, променили лицето на човечеството.
Не са държали ключовете на финансови институции, не са били крезовци, не са владеели над земното богатство. Бедни и одърпани, обогатили света, пръскайки навсякъде богатствата на Божието Царство.
Не са построили архитектурни колоси, както фараоните – пирамидите или Соломон – йерусалимския храм. Незабележими, ала боговдъхновени майстори, издялали сърца и преобразили змиите на лукавството, вълците на злобата, свинете на безсрамието, конете на плътолюбието – в гълъби и агнета на Бога.
Не са открили парната машина или телефона, или радиопредавателя като Уат, Бел, Маркони. Успели, обаче, да задвижат духовно планини от леност и нерадение, да окрилят отпуснати душѝ, да научат хората на достигат Недостижимия, да общуват „с дух и с истина”6 с Непристъпния Бог.
Не са били избрани за ректори или професори на големи учебни заведения, не са основали „школи”, не са придобили тежки титли и дипломи. Кой учител или професор обаче е придобил някога толкова ученици, колкото са придобили и придобиват те през вековете, а и ще продължават да придобиват до края на света? 
Не са били философи или моралисти в общоприетия смисъл. Кой философ обаче някога е успял да стигне до висотите на тяхната „философия”? Или кой моралист е успял някога, като тях, да преобрази злодеите в мъченици, грабителите в нестяжатели, блудниците в светици? 
Не са съчинили поетични шедьоври, както Омир, Гьоте, Милтън или гениални трагедии, както Есхил, Софокъл, Еврипид, Шекспир, нито са достигнали изкусната риторика на Демостен или ненадминатата диалектика на Сократ. Тяхната добродетел, обаче, величествена и удивителна, се оказала най-хубавата и поучителна поема; техният наистина мъченически живот и мъченическа кончина съчинили най-трогателната трагедия; тяхната „стегната и завършена”7 – според пророка – реч, неутрализирала всяка риторика и всяка диалектика, убедила умове, затрогнала сърца, просветила, изкупила и осветила души.
Не са открили причинителите на разни болести – вируси и микроби – както Пастьор, Кох, Лаверан, нито лекарствата за борбата с тях. Но дори само едно тяхно полагане на ръце, кърпите им, сянката им, били достатъчни да излекуват болни, да изгонят бесове, да счупят окови, да възкресят мъртви, да предадат Светия Дух.
Не са формулирали законите за тежестта или наследствеността, или небесната механика, като Нютон, Мендел, Коперник и Кеплер. Но формулирали „великата тайна на благочестието”8, провъзгласили изкупителната небесна вест, радостната вест, Б л а – г о в е с т и е т о (Евангелието), а именно, че заради нашето спасение „Бог се яви в плът, засвидетелствуван бе от Духа, показа се на Ангели, проповядван биде на народи, приет с вяра в света, възнесе се в слава”9.
Не са конструирали ракети и космически кораби, които изпращат хора на луната. Изпратили, обаче, милиони души от тъмнина в светлина, от заблуда в истина, от тление в нетление, от преходното към вечното, от смърт към живот, от земята на Небето.
Затова и имената им надминали имената на императори, пълководци, завоеватели, философи, учени, поети, изобретатели. Никоя знаменитост, никое величие не може да ги засенчи. Всички изглеждат малки и незначителни, ако застанат редом до Рибаря и Майстора на шатри. Имената им блестят и сияят, трогват и въодушевяват, напътстват така, както никое друго име, след Името, „което е по-горе от всяко име”10 и името на Неговата Майка…
Свети апостоли Петре и Павле, учители на вселената, съсъди на Благодатта, фанфари на спасението, уста Христови, стълбове на Църквата, първенствуващи в хора на горния Йерусалим, молете се за нас. 
Превод от гръцки: Алексей Стамболов
Бележки
1 „С какви венци от похвали да увенчаем Петър и Павел?…”. (Всички бележки са на преводача.)
2 2 Кор. 10:5.
3 1 Кор. 2:4.
4 Вж. 1 Кор. 1:18.
5 Лук. 10:42. 
6 Йоан. 4:24.
7 Ис. 28:22 (по 70-те).
8 1 Тим. 3:16.
9 П. там.
10 Фил. 2:9.

 

Близки теми:

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

thirteen − five =

*