Свети Стефан и силата на радостта в Светия Дух
„А Стефан, изпълнен с вяра и сила, вършеше големи чудеса и личби между народа.“ (Деян. 6:8)
Думите на св. Стефан към неговите съдници, към онези, които имали власт над живота му, предизвикали в тях ярост и „сърцата им се късаха от яд и скърцаха със зъби срещу него”, ни казва Писанието (Деян. 7:54). И в тази си ярост решили да го убият, защото не понасяли неговите упреци.
От една страна, виждаме, че св. Стефан, без страх и без да им спестява нищо, им казва в лицето техните грешки. Без никакво пренебрежение или отношение на превъзходство над тях, а за да ги накара да се покаят. За да се опита да преобърне сърцата им. От друга страна, същият този Стефан, върху когото те с вкаменени сърца и с ярост се нахвърлили, за да го убият с камъни, казал: „Господи, не зачитай им тоя грях! “ – и с тия думи издъхнал.
Колко измежду нас, когато сме били несправедливо обвинявани или когато са изричали пренебрежителни думи към нас, или сме чули някаква клевета по наш адрес, сме успявали да кажем такива думи? И, разбира се, днес не става дума да ни замерят с камъни, а става дума за това, че не можем да понесем дори само повишения тон, някоя дребна клевета или малка несправедливост. А св. Стефан изтърпява целия този ужас! Но според Писанието Св. Дух е бил над него: „А Стефан, изпълнен с Дух Светий, като погледна към небето, видя славата Божия и Иисуса да стои отдясно на Бога, и каза: ето, виждам небесата отворени и Сина Човечески да стои отдясно на Бога.“ (Деян. 7:55-56) Чувайки тези думи, яростта на гонителите му се разпалила двойно и те го убили с камъни.
Преди всичко от този евангелски разказ разбираме, че човекът, без радостта и без силата в сърцето, които му дава Светият Дух – така, както самият св. Стефан е видял Христос да стои отдясно на Отца – без всичко това той не би могъл да прости, не би могъл дори да не проклина гонителите си… Дори и когато става дума за дребна клевета или малка лъжа, човешкото сърце се натъжава.
Но когато Божията радост изпълни сърцето ни, молитвата, богослужението стават истинска наслада. Когато Божията радост влезе в нас, имаме силата да обичаме и да се погрижим не само за близките ни, за децата, старците, болните или скъпите за нас хора, а дори и за нашите гонители. Св. Силуан Атонски, който е живял в наши времена, виждал любовта и във враговете си, страдал за тях и за тъмата в сърцата им, и за мъката, в която преживяват живота си. Защото само този, който пребивава в Светия Дух, познава Божията радост и може истински да обича и враговете си. И само той може наистина да разбере, че единствено отделеният от Бога човек може да лъже, да преследва другите и да ги убива.
Затова днес четем думите на св. Стефан в Писанието не само за да почетем този първомъченик на християнството, а с вярата, че той и днес е с нас и може да сподели с нас силата и радостта си; да поискаме да се помоли за нас Господ да ни даде духовни сили да не се страхуваме от тези, които ни съдят и хулят, а да се страхуваме единствено от това да крием Божията истина и Неговата радост.
Тези дни са дни на радост и Господ хлопа на вратата на сърцето ни, за да ни дари силата и радостта, с която е дарил и св. Стефан. Тези от нас, които не чувстват дълбоката радост на тези дни, нека я изпросят от Бога, за да могат наистина да разберат това чудо на чудесата – че Господ в сърцата ни призовава за мир, радост и спасение, и така изпълнените ни с радост сърца се научават да обичат и най-вече да благодарят на Господа за това. Да благодарим за живота си, с всичките му сенки, кризи, бедност или тъмни моменти, да благодарим на Бога за надеждата за вечен живот. Св. Стефан също е бил изпълнен с тази надежда, и ние като него нека поверим живота си на Бога.
С всичките ни страхове и грижи, и богатството ни – интелектуално или материално, нека всичко поставим пред Господа. Нека всичко това поверим на Него и да Го помолим да ни даде мъдрост, за да го използваме правилно, както Стефан е използвал парите, събрани от християните. Да се помолим Господ да ни даде разум да управляваме правилно всичките небесни дарове, които сме получили, така че да ги разпределяме за всички и да даряваме, да създаваме радост и да прощаваме, както е правил първомъченик Стефан.
Нека през тези дни се молим на Господа за радост, която да споделяме с другите, да благодарим на Бога за дара на живота, за чудото да Го познаваме, да разбираме истинската вяра и заедно със св. Стефан да разберем и ние, че за тези, които са грешни спрямо нас и ни преследват, също можем да се помолим на Бога: „Господи, не зачитай им тоя грях!“… | www.cuvantul-ortodox.ro
Беседата е публикувана със съкращения
Превод: Сандра Керелезова
