Седем причини, които показват, че четенето на Библията и Преданието са едно и също
Наскоро случайно попаднах на една дискусия в мрежата, където един от участниците изразяваше убеждението си, че щом разполага с Библията, преданието изобщо не му е потребно. Защо да се доверяваме на словото на човеци, щом вече ни е дадено Божието слово? Това отново ми напомни колко сложно е едновременно да вярваш в казаното в Библията и да отричаш християнската традиция (Преданието).
Досега сме разсъждавали върху такива въпроси като sola scriptura („само и единствено Писанието“) и върху християнската традиция, но смятам, че няма да бъде зле да опитаме да поразсъждаваме малко върху това, колко са несъвместими тези две позиции, а именно – че Библията е истинна, а християнската традиция е нещо подправено, или поне – ненужно. За да постигнем целта на този анализ, нека дефинираме „традицията“ като нещо потребно, но все пак лишено от ясно и конкретно утвърждение в текстовете на Библията. Идеята тук е, че Библията ни е дадена от Бога, а традицията – от паднали човешки същества, поради което трябва да оставим традицията настрана и да фиксираме вниманието си върху Библията.
Съществува, естествено, огромен набор от неща, които християните правят, без да имат за това указания в Библията, и всички тези неща в известен смисъл могат да бъдат възприети като плодове на традицията. Но нека да се съсредоточим дори само върху една такава християнска практика: четенето на Библията.
Сама по себе си и тази проста практика – да бъде четена Библията – изисква вписване в традицията на много и различни нива, или иначе казано – възприемане на небиблейски практики и подходи? Как се получава така? Да проследим седем от причините, обясняващи това:
1. Когато четеш Библията самостоятелно и в домашни условия, ти се различаваш от християните в досегашната история, повечето от които не са имали абсолютно никаква възможност да разполагат с лично копие на Библията, а много от тях не са могли и да четат. Различаваш се и от всички онези християни, описани в самата Библия. Никъде в нея не е казано, че трябва да притежаваш собствено копие, още по-малко – че трябва самостоятелно да я четеш. На практика повечето хора в историята на християнството са слушали прочит и обяснения на текстовете от Библията при богослуженията в храмовете. Това не означава, че не бива да притежаваш собствено копие от Библията, което да четеш в дома си, но щом правиш това, значи вършиш нещо, което не е указано в Библията. Редно е също да отбележим, че през първите няколко века след Христа Библията не е съществувала в своята пълнота от текстове, така че за никого не е било възможно да я притежава и да си я чете в домашни условия.
2. Ако смятате, че сте напълно наясно със смисъла на Библията и за това не ви е потребна ничия помощ, значи обръщате гръб на всички знания за Библията, които сте добили чрез съдействието на други хора, та дори и на самия език като такъв. Обръщате гръб на факта, че някой ви е учил да четете. Проявявате незачитане на всички проповеди, които сте слушали досега, на всяко тълкувание на Библията, което сте чели, и на всяко занимание от неделно училище, което може би сте посещавали. В хода на всичко това много и различни хора са ви обяснявали едно или друго за смисъла на Библията. И техните слова не са били единствено цитати от самата Библия. Но дори и да приемем, че са били, самият подбор на тези цитати е бил проява на свободната им воля. Не Библията им е указвала кои цитати да ви представят.
3. Ако четете Библията в превод, това ще рече, че проявявате доверие към изказаното от някой друг за вложения в нея смисъл. В Библията никъде не е препоръчано да я четете в превод, нито пък някъде има посочено едни преводи да са по-добри от други. Изборът е изцяло в ръцете на преводачите и всеки направен от тях избор може да разшири или стесни подадения смисъл. Не Библията им дава указания какъв избор да направят. Различните преводачи подхождат по различни начини. На кои по-конкретно е най-добре да се доверите? Не от самата Библия ще научите това.
4. Ако ли пък четете Библията в оригиналните й езици, тогава не само е било потребно да има кой да ви научи на гръцки или иврит, но е трябвало освен това да изберете или да приемете нечий друг избор коя версия на Библията да прочетете. Многобройни са съхраняваните във времето ръкописи и те съвсем не са еднакви. А не от Библията ще научите на кой ръкопис да се доверите и как да различавате неточните версии. Към който и да насочите избора си, от вас ще се изисква да се доверите на многобройни преписвачи (обикновено монаси), векове наред полагали усилия да съхраняват във времето автентичността на текстовете. Дори използването на комбинация от текстове (върху каквато са базирани повечето преводи) само по себе си не е дефинирано в Библията. Не съществуват съхранени оригинални ръкописи от апостолите или пророците.
5. Ако четете Стария завет на иврит, значи не ползвате старозаветния текст, най-често използван от апостолите в техните писания, а той е Гръцката Септуагинта – превод на Стария завет от гръкоговорящи юдеи, завършен навярно едва към края на второто столетие преди Христа. Да ползваш иврит за четенето на Библията не е нещо, указано в нея, но същото се отнася и за отдаването на предимство на гръцкия спрямо иврит.
6. Ако изобщо четете Стария завет, значи вие на практика се ползвате от плодовете на традицията в юдейската общност за предаване и редактиране на текстове, и то не просто на юдейската общност като цяло, а конкретно на онези дялове от юдаизма, в които като цяло вече са съществували няколко специфични канона, приети известно време преди идването на Христа. А в самите текстове понякога има ясни знаци, разкриващи че не точно човекът, чието име е оставено като автор, е този, който действително ги е написал. Примерно, като автор на книги „Числа“ и „Второзаконие“ е посочен Мойсей, но те съдържат подробно описание на неговата смърт и погребение. Как би могъл Мойсей да е авторът на това? Няма как. Тези детайли са били добавени към книгите в хода на традицията.
7. Ако четете книга с наименованието „Библия“, значи се ползвате от плодовете на процеса по канонизиране на библейските текстове, който е отнел около три столетия само за Новия завет (най-ранният запазен пълен списък на книгите на Новия завет датира от 367 г. сл. Хр.). (Относно Стария завет този процес е бил дори още по-усложнен.) В хода на този период е бил направен изборът на книгите, които да бъдат включени, и дори са били извършвани редакции на самите текстове. Идеята всички библейски текстове да бъдат включени в една обща книга, наречена „Библия“, също не е указана в самата Библия. Никой в Библията не споменава за нещо, наречено „Библия“ (т.е. отделна книга). В Библията никъде не ни е указано какво трябва да бъде съдържанието на нейните текстове, нито е посочено, че непременно Битие трябва да бъде първата глава, а Откровение – последната, нито пък че трябва да бъде разделена на два завета: Стар и Нов. Освен това Библията, която четете, може да съдържа различен Стар завет от този, който са ползвали апостолите, т.е. не само различен по език, но и по съдържание на включените книги (Септуагинтата е включвала книги като Товит, Варух и Макавеи). Пък и хората, които през четвърти век са завършили каноничното й оформление, са били твърди поддръжници на традицията – както в християнския живот като цяло, така и в самото тълкувание на Свещеното Писание.
С други думи, ако трябва да обобщим, сама по себе си Библията не може да служи като абсолютно пряка връзка между Божието послание и човечеството, без това да включва участието на други хора. Тези хора са ставали част от един общ процес през целия дълъг път на нейното утвърждаване. Това, че разполагате с възможността да притежавате копие от Библията и да си я четете у дома, е резултат не само на усърдния труд на апостоли и пророци, които са я писали, изпълнени с Божествено вдъхновение, но също и на многовековните старания на хиляди други хора, допринесли за нейното оформление по множество и различни начини, които да способстват за нещо наглед толкова просто: да четеш Библията.
Невъзможно е да четеш Библията, без да отчиташ Преданието. Именно Преданието ти е дало Библията. Тогава същинският въпрос е друг: кое предание всъщност? | orthodoxyandheterodoxy.org
Превод от английски: Анжела Петрова
