Слово в Деня на Въведение Богородично

Господ ни е дал всички средства, всички сили, необходими на човека, за да претворим целия си живот от служене на дявола в Бого-служение. Да служим не на дявола, а на Бога, и всеки от нас да бъде крилат, огнен служител на Бога, вместо беден и окаян слуга на дявола.

Какъв чуден, прекрасен пример за това, че целият живот на човешкото същество може да бъде непрестанно служение, имаме в лицето на Пресветата Майка Богородица, която е родила за нас Христос! Как тя се е удостоила да Го роди? Удостоила се е, защото цялата е живяла в храма, цялата е живяла в Божията църква, целият й живот е бил богослужение. На тригодишна възраст тя е била доведена в храма и девет години е останала да се възпитава, да расте, да живее в него. Целият й живот е преминавал във великия Йерусалимски храм, в който е имало просторни сгради и стаи за деца и млади девици; тук тя се е подвизавала, прекарвайки времето си в пост, молитви, бдение, смирение, кротост и всички свети добродетели. Така тя очистила душата Си, очистила я докрай и станала единствената безгрешна, и тогава се удостоила да роди Господа Бога и наш Спасител Иисус Христос.

Днес е великият и светъл празник Въведение, тоест Празникът на въвеждането на Пресветата Божия Майка в храма, където тя останала девет години, за да се възпитава и служи на Бога.

Каква е целта на възпитанието? Неговата цел е човек да служи на Бога и да живее заради Бога. А ние? Къде сме днес ние с нашето училище и нашето възпитание? На какво учат вашите деца в училищата? На какво ги учат по улиците? Учат ги да се потъпква всичко, което е Божие, всичко, което е Христово! Какво е възпитанието, какво е образованието в днешните училища: да не смееш да споменеш Христос, защото „Христос е измислица!“. Това иска и дяволът – този свят да не бъде храм Божи, а негова лудница! И той наистина е станал лудница. Нима не виждате как народ след народ полудяват, как всички искат, всички грабят и все не им стига, все им е малко!… На какво ни учи Европа? Учи ни, че този свят трябва да живее без Христос, без Бога. Всеки воюва срещу всеки и всички срещу всички! На всички им е малко и всичко им е малко, а този богат, разкошен Божи свят, този храм Божи е толкова величествен, толкова богат за всяка душа с всички Божествени сили! Само отвори душата си за Бога, изгони греха от себе си, изгони самолюбието от себе си.

Всички се задушават, защото всички мислят само за земните блага, за земното благополучие… А душата? Къде е душата на европейския човек? Всичко се е разпълзяло в сластите и страстите на този свят. Всички се изгубили, всички са хукнали, всички са полетели през глава към удоволствията. Малко са ни удоволствията, малко са ни наслажденията, дайте ни още и още! И всичко се прави, за да се създадат колкото се може повече удоволствия за хората.

Какво ни дава днес християнската епоха? Как ние, християните, и аз, и ти, ще претворим живота си в непрестанно служение на Бога? Как ще изпълним главната и единствена задача, която Господ ни е поставил, когато ни е сътворил като хора? Сътворил ме е като човек, защо? За да бъде моят живот непрестанно богослужение; за да мога аз, човекът, претворявайки се в ангел, денонощно да служа на Господа. С какво, как? С молитва, пост, бдение, с всяко добро дело, което извършвам, с всяка добра мисъл, с всеки добър поглед, с всяка добра дума, защото Господ, слизайки в този свят, ни е научил как да претворим своя живот в непрестанно богослужение.

Какво е светото Кръщение, с помощта на което и аз, и ти ставаме членове на Христовата Църква, ставаме християни? Според учението на Светото Христово Евангелие, то е обличане в Господ Христос (Гал. 3:27). Когато се кръщаваш, ти се обличаш в Господ Христос, даваш обет да живееш по Бога и в Бога в този свят, непрестанно да служиш на Бога. Как? Чрез светите Тайнства и светите добродетели: вяра, молитва, пост, бдение… Служейки на Бога, ти служиш на себе си – ето какво иска Господ. Той няма нужда от слава и похвала от мене и от тебе, червея и дървеницата. С какво ще допринеса за Божията слава? Колкото и да възхваляваш Бога, ти правиш добро не на Него, а на себе си, ти спасяваш себе си от греха, спасяваш се от злото, спасяваш се от дявола. Служейки на Бога, ти придобиваш Царството небесно, осигуряваш си рая и вечния живот. Това значи служене на Бога, а всъщност то е служене на човека.

Който служи на Бога, служи на себе си и своята вечност, служи на своя вечен, безсмъртен човек в себе си. Така целият труд, който ние, християните, полагаме, за да служим на Бога в този свят, всъщност е труд, който полагаме, за да служим на себе си, на своето вечно спасение. Не на някой друг, а на самите себе си. Когато служиш на своя ближен, когато отделяш за бедния, когато помагаш на сиромаха, ти всъщност служиш на себе си, ти осигуряваш на себе си небесното царство. Когато изпълниш душата си с молитва, когато почувстваш, че този свят е храм Божи, когато се смириш пред Господа, тогава ще почувстваш и осъзнаеш колко тайнствен, колко чудесен, колко дивен е целият Божи свят! Смири се пред Господа и кажи: „Господи, Ти си всичко, а аз съм нищо!“ И ето, когато започнеш така да живееш в този свят, ти ще почувстваш безкрайно блаженство в душата си. Ще почувстваш умиление. Ще почувстваш радостта, че си човек, радостта, че си християнин. И наистина ще почувстваш, че царството небесно е твое, че целият този видим свят, който е храм Божи, е твой.

Затова Спасителят е дал евангелска заповед, изразил е това в Своята първа, чудесна заповед на Планината на Блаженствата: „Блажени бедните духом, защото тяхно е царството небесно“ (Мат. 5:3). Тяхно. Ти си на земята, ти си християнин. Ти си смирен. Ден и нощ благодариш на Бога за това, че те е сътворил човек, че можеш да Му служиш, че е сътворил небесното царство за теб и ти е дал всички средства за спасение. Ти изпълваш душата си със смирение – и ставаш най-големия богаташ в този свят: Царството Небесно е твое. Това са изрекли нелъжливите, всеистинни уста на Всемилосърдния Господ Христос: Блажени бедните духом, защото тяхно е царството небесно. Ето, брате и сестро, в какъв Божи свят живееш, в свят, който ти предлага всички богатства на Небето.

Господ е дошъл в този свят като в храм, дошъл е, за да ни направи притежатели на най-трайното богатство, да обогати всички нас с непреходни блага. А ние какво правим? Забравяме, че най-необходим на човека в този свят е Бог. А кое е най-ценното, което човек има? Душата, душата! Затова Спасителят е казал на всички нас, на всички хора във всички времена: „Каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си?“ (Мат. 16:26). С какво ще изкупи душата си, с какво ще я изправи и поправи? Напразно си станал господар и цар на всички светове, не само на малката земя, но и на небесата, ако грехът е обладал душата ти, ако душата ти живее в неразкаяни грехове. С какво ще се спасиш? Няма спасение за тебе, докато не прибегнеш към Бога, докато не Му изкажеш раните си, и Той не те изцели и въведе в Своето предивно Царство.

Да, брате и сестро, ти и аз имаме голяма свобода! В този свят ти можеш да бъдеш и Божи служител, и слуга на дявола. Избирай! Твоят живот може да бъде или служение на Бога, или служене на дявола. Но знай, че служиш ли на дявола чрез греховете, ти си устройваш вечния ад; а служиш ли на Господ Христос, изпълнявайки Неговите свети заповеди, ти си правиш стълба, по която ще се изкачиш към царството небесно.

Недей казва: тази псувня, която днес съм казал, не е нищо. Бог е създал езика, за да казваш добри думи с него, да служиш на Бога, да се молиш на Бога и да утешаваш и учиш своите ближни. А ти, ти употребяваш езика за псувни! Или ти крадеш и мислиш: това не е нищо, никой не го вижда. Ето, и това е служене на дявола. Ти сам си проправяш пътя към ада. Или си сребролюбец, за теб богатството е всичко на този свят: твоите ниви, твоята къща, това за тебе е всичко. Нищо друго не виждаш, не си спомняш за Бога; а ако си спомниш, то е един, два, три пъти в годината, тогава идваш в църквата и мислиш: достатъчно е. Е! Нима това е служене на Бога?! Нима затова Бог е станал човек, за да си спомниш за Него веднъж в седмицата, или веднъж в месеца, или два-три пъти в годината?! Внимавай, брате! Ти не служиш на Него, а на себе си. Ако рядко си спомняш за Него, ти рядко си спомняш за себе си, рядко си спомняш за своето „себе си“, за своето небесно царство. Къде ще отиде душата ти, когато излезе от тялото? Горко ти! Така е с всеки от нас, докато не се покае, докато не намрази своя грях, докато не изхвърли греха от душата си, докато не го изкорени, докато не придобие вяра в Господа, че Той ще очисти душата му.

Ето, днес всички вие сте дошли да се причастите, да приемете в себе си Господ Христос, Който е оставил Светото Причастие като свидетелство, че Той наистина е дошъл в този свят и, ето, чрез светото Причастие хлябът се претворява в Тяло на Господ Христос, а виното – в Негова Кръв, за да живеем вечно, причастявайки се, защото Господ ни дава вечен живот чрез светото Причастие. И ти чрез светото Причастие приемаш Господ Христос, приемаш Бога – защо? За да бъде твоят живот днес, макар и от днес, служене на Бога; за да намразиш своя грях, да се потрудиш да изхвърлиш всеки грях, да се покаеш пред свещеника и пред Бога, и да служиш на Господ Христос, изпълнявайки Неговите свети заповеди, живеейки според Неговото свето Евангелие. И знай: и от мене, и от тебе Той ще изисква отговор в Деня на съда: какво си направил с Неговото Евангелие в този свят? Той го е донесъл в този свят заради тебе и заради мене, за да ни спаси от ада и от греха. А ние живеем според своите желания и прищевки, според своите удоволствия, фантазии, мечтания… Не си спомняме за Божията мъдрост, отхвърляме Божиите заповеди. Когато ни кълнат, благославяме ли, както е заповядал Спасителят? Правим ли добро на онези, които ни причиняват зло? Молим ли се за враговете си (Мат. 5:44)? Служим ли на братята, изпълняваме ли Божиите думи?

Вижте, нашата душа е от небето. Тя има нужда от небесна храна, потребен й е небесен въздух, нужно й е небесно питие, а всичко това го дава Христос, всичко това Той дава чрез Светите Тайнства и светите добродетели. И ние сме богати, ние, християните, ако сме истински християни, богати сме с неизчерпаемо богатство.

Ето, днес прославяме най-съвършената и най-възвишена възпитателка на човешкия род, Пресвета Богородица, Божията Майка. Тя с цялото си същество, а сега на небето със своите молитви, се застъпва за всички нас. Тя ни води и ръководи към небесното царство. Учи ни да превърнем живота си в непрестанно служене на Бога, в непрестанно богослужение, защото с това ние непрестанно служим на самите себе си и своето спасение.

Нека тя, Пресветата, преблагословена, славна наша Владичица Богородица Мария, с всички светии, бъде постоянна учителка и възпитателка на всички нас, на всяко човешко същество, на целия човешки род, за да достигнем до това да предадем целия си живот на Господ Христос, на Единия Човеколюбив Бог, на Него, Вечната Истина, Вечната Правда, Вечния наш Живот и в този, и в онзи свят. На Него, чрез Пресветата Богородица, да бъде чест и слава, сега и винаги, и във вечни векове. Амин. I www.svetosavlje.org.

Беседата е публикувана със съкращения

Превод: Татяна Филева