Слово за свети Димитър Мироточиви
В името на Отца и Сина и Светия Дух. Амин.
Днес честваме празника на свети Димитър Солунски. Известно е, че той е син на градоначалника на Солун; че родителите му са тайни християни и дори на своя син първоначално не са говорили нищо за вярата си. Едва по-късно, когато той вече е бил на 10-12 години, те го завели и му показали стаята, където са се молили на Бога пред иконите. Тогава родителите казали на Димитър, че всички идоли, за които е слушал, статуите, храмовете, с които е бил пълен град Солун, всички те са бесове, че са измама, лъжа, измислица на човеци, а истинският Бог е Господ Иисус Христос, който се явява в плът.
Тогава малкият Димитър повярвал, изповядал Бога и се кръстил. Когато баща му починал, той приел бащиния пост – управител на град Солун и бил удостоен от императора с много похвали и почести. Но щом Димитър получил управлението на Солун, веднага почнал да затваря местата, където се събирали хората, за да се покланят на идолите. Градоначалникът на всеослушание проповядвал истинния Бог. Като разбрал за това, императорът му известил чрез пратеници, че сам ще дойде в Солун, за да извърши съд над него и да го накаже. Обаче свети Димитър не се спрял, но все така продължил да проповядва Христа, да укрепява местата, където се събирали християните и тайните до тогава християнски обители и да им помага. Той обърнал мнозина в правата вяра до момента, в който пристигнал императорът и го хвърлил в тъмница и го предал на изтезания.
Можем да определим три важни черти, които отличават свети Димитър от другите светци така, както ароматът на едно цвете се отличава от аромата на друго. Една от тях е фактът, че свети Димитър е от знатен произход, от род на владетели и градоначалници, че е разполагал с богатство, имал е похвалите и уважението на императора и е бил почитан от всички. В бъдеще той би могъл да разчита на това и да се надява да стигне до Рим, за да стане един от доверените царедворци на императора. Но свети Димитър смята всичко това за незначително в сравнение с изповядването на Христа.
Това е негова отличителна черта. Защото той е разполагал с големи богатства, но въпреки това е оставил всичко, обърнал се е към Бога и е изповядал Христа.
Втората черта, която е особеност и не я срещаме в житията на други светии – това е моментът, когато свети Димитър благославя Нестор за двубой с Лий. Лий е гладиатор, който се гаврил с християните – с тези, които свети Димитър обърнал в правата вяра и на които е помагал. Те били извеждани на арената, за да ги унищожи Лий, който бил прочут като най-силен борец в цялата империя, любимец на императора. Този гладиатор бил различен с това, че се подигравал с християните и вероятно ги е убивал по различни начини като с това е целял да достави удоволствие на императора, за когото било развлечение да гледа как мъчително загиват християните на арената.
И ето, юношата Нестор, който вероятно е познавал отпреди свети Димитър, отива в тъмницата и го моли за благословия за битката с Лий, за да спре гладиаторът да се гаври с християните и да ги убива. И свети Димитър го благославя. Ние знаем за свети великомъченик Мина, например, че той винаги се застъпва за справедливостта и е бърз помощник, особено когато сме загубили нещо, когато към нас са се отнесли несправедливо, когато ни пренебрегват, въпреки че имаме пълно право да се съобразяват с нас. Докато свети Димитър пред лицето на онази неправда и злоба, на онзи поток от ненавист и несправедливост, който се е стоварвал върху християните, не проявява кротост като агне или гълъб. Неговата благославия притежава мъдростта на змията, както казва Спасителят (виж Мат. 10:16), за да се прекратят тези издевателства и да се прослави Бога.
Т.е. душата на свети Димитър е горяла от желание за правда. Той е жадувал за правда: „Блажени гладните и жадните за правда …” (Мат. 5:6). Свети Димитър е смятал, че е несправедливо хората, вярващи в Христа, да страдат по този начин и да са подложени на такива издевателства. Въпреки че той е знаел, че тези християни няма да останат без награда и че за тях е приготвена голяма отплата на небесата. Но въпреки това свети Димитър прекратява тази несправедливост още тук, на земята.
И затова, когато много неправди, злини и неблагоприятни събития, които следват едно след друго, ни затрупват с такива несправедливости, дори и да ги заслужаваме, дори и да признаваме, че те са следствие от нашите постъпки, че ни се изпраща това, което сме си заслужили; дори и тогава ние имаме свети Димитър като наш помощник и можем да се обърнем към него в молитва: „Както тогава не можеше да гледаш да бъде притесняван и поругаван християнският род и както тогава твоето благословение направи крехкия Нестор по-силен от могъщия Лий, за да извоюва победа над него; моля те, направи така и сега. Моли Христа, Сина Божи, Когото си възлюбил, да ми помогне”.
Третата особена черта на свети Димитър се проявява в момента на мъченическата му смърт: когато се нахвърлят върху него с копия, за да го убият, той вдига дясната си ръка – така се изобразява на иконите. Той вдига дясната си ръка, за да бъде прободен в ребрата, както е бил прободен Христос на Кръста и за да може и по този начин – и със самата си смърт да изповяда Христа.
Всичко това можем да видим само от няколко малки подробности и можем да си изградим представа за свети Димитър, а също и да разберем защо Бог го прославя и го удостоява с такава почит сред хората, каквато почит малцина от светците имат още в този век.
Но защо Нестор е имал нужда от благословията на свети Димитър? Всъщност какво е благословията? Това е молитва. Ние не можем да благославяме със своята собствена сила, а измолваме Божието благословение върху някой определен човек. Но защо Нестор е търсил благословията точно на свети Димитър? Защо благословията на мнозина, а също и нашата благословия не притежава тази сила, каквато е имала благословията на свети Димитър? Без съмнение причината за това е във факта, че свети Димитър е правил всичко за Бога, от любов към Господа, защото той и живота си е пожертвал за Него.
Нашата молитва и нашата благословия имат сила дотолкова, доколкото ние отдаваме нещо от себе си на Бога, когато правим нещо изключително и само в Божие име, а не за да угодим на хората, или да получим слава, не заради чест или за да ни почитат в бъдеще, а само от любов към Бога. И без съмнение молитвата на свети Димитър и неговата благословия са имали сила заради многото мъчения, които той е изтърпял; заради болките, които е претърпял; заради кръста, който е носил на раменете си с любов към Христа – без да се оплаква, без да се възмущава или роптае, а напротив – с радост.
Вие може би се питате, защо казвам, че свети Димитър не е роптал и откъде знам, че не е бил изплашен в тъмницата, когато е очаквал смъртта си. Някой би предположил, че преди императорът да пристигне в Солун, свети Димитър с лекота е правил много велики дела, а после се е уплашил, разтреперил се е и в тъмницата е бил обладан от страх и си е казвал: колко глупав бях, трябваше тогава да се спра или да правя всичко тайно или по друг начин. Може би се питате откъде се досещам за това. Това се знае точно от факта, че когато умира, свети Димитър вдига ръката си. А какво означава да направиш така, да умреш по този начин?
Всички знаем, че смъртта е страшна, че пред лицето на смъртта човек става искрен. Затова древните отци са се събирали в пустинята при умиращия монах и по това как той умира са съдили какъв е бил животът му. Пред лицето на смъртта човек не може да се преструва, със смъртта е невъзможно да си играем.
В предсмъртните болки и в страха, в преживяването на последните мигове от живота човек показва какъв е в действителност, показва своя истински облик
Именно затова отците са се събирали в пустинята и са изпращали умиращия монах, отиващ на онзи свят, подвизавали са се в молитва заедно с него, за да бъде по-лесно за душата му да излезе и да се пресели в чертозите на праведните. По това как е умирал монахът, как е изглеждал при смъртта, са разбирали какъв е бил животът му.
В този жест на свети Димитър се вижда целият му живот, неговото умонастроение и специално любовта му към Бога. Защото при смъртта си той не е мислел колко е млад и защо да умира точно сега? … Смятате ли, че не са му нашепвали такива мисли ту едни, ту други? Мислите ли, че мнозина не са го съветвали да се престори, че се покланя на идолите, за да спаси живота си? Мислите ли, че не са му казвали да бяга, докато не е дошъл императорът? Той би могъл да направи много, за да избегне мъченическата смърт, но не е поискал.
Ние виждаме как умира свети Димитър и този негов жест очевидно ни показва, че
той не е плакал от самосъжаление
И в живота си, и в момента на смъртта си свети Димитър е бил воден преди всичко от любов към Христа и раните на Господа са му причинявали по-голяма болка от неговите собствени рани. Нямам предвид само видимите рани на Христа; всъщност по-страшни са невидимите рани и огорчения на Господа при вида на онзи страх и онази припряност, с която всички се отричат, при вида на малодушието на хората. Представете си огорчението на Богочовека, положил Своя живот за хората и изцяло доверяващ се на тях.
И какво получава Онзи, Който сякаш дава на човека неограничени пълномощия? Господ ни дава всичко предварително. А човекът въпреки това отстъпва назад и побягва; човекът въпреки Божията любов намира в себе си оправдания, за да се отдръпне настрана и да не изповяда Христа.
Но свети Димитър е напълно различен. За него е било болезнено да вижда това огорчение на Христа, да чувства болката на Господа, която е по-силна от физическите болки при Кръстната Му смърт. И свети Димитър възжелава да умре по същия начин, както умира Христос, сякаш казва: „Нека моята болка поне малко да облегчи Божията болка” – онази болка, която е нескончаема, която не свършва на Кръста.
Христос изпитва болка заради отричането на човека от Бога не само в момента на Кръстната жертва. Тогава Господ казва „душата Ми е прескръбна до смърт” (Мат. 26:28); но Той го казва и сега, когато вижда сърдечното вкаменение, страха и бягството на човека. Да вижда човека, на когото се е явявал всеки ден, с когото всеки ден е беседвал в скришна молитва, на когото е помагал и когото е утешавал всеки ден със Своите благословения – да вижда сега този човек с лекота да се отрича от Бога и от Църквата, да прогонва Бога от своето сърце и да подминава равнодушно и мълчаливо, или да се отрича от Христа с дума – всъщност в това е огорчението на Бога и болката на Бога.
За това говорят светите отци, те твърдят, че любовта Божия е накърнена в света, че тя не намира за себе си покой, защото не среща никого, който би й отвърнал с взаимност.
Това е уязвената Божия любов, любов тъжна, защото любовта не може да бъде едностранна, тя копнее за отговор
А човекът по правило не бърза да дава отговор, отговорът на човека е уклончив. Това е все едно някой да споделя на любимия човек, че с цялата си душа е привързан към него, че го обича, че го цени като приятел и да получи в отговор: „М-да…, и аз също…” Този отговор е болка, болка за онзи, който е положил живота си за другия. Именно такъв е нашият отговор на Божията любов. Той е много уклончив, много боязлив, защото ние се опитваме винаги да седим на два стола и винаги сме готови да захвърлим всичко и да избягаме.
Ето колко е различен свети Димитър. Това ясно личи от неговия живот и от неговата смърт. Тази смърт, в която всичко дори до последното движение той прави пред Христа, пред Бога. Тази смърт означава, че сърцето му е било влюбено в Бога и е обичало всеки Негов жест. Всеки жест, всичко, което става с Господа, е за свети Димитър болка и радост.
Затова Бог действа чрез свети Димитър. Ние виждаме колко голяма е любовта на Господа към него и по това, че до ден днешен стават толкова много чудеса при неговите свети мощи. Затова днес ние говорим за него. Защото тези, които възлагат упованието си на Господа, никога не умират: „всеки, който вярва в Мене няма да умре вовеки, а е преминал от смърт към живот” (виж Йоан 11:26, Йоан 5:24).
Свети Димитър минава от смърт към живот и ние ще го тачим и в днешния, и в бъдещия век.
И както император Цезар, когато стои пред статуята на Александър Велики и, разсъждавайки по човешки за своите 35-40 години, казва: „Ти на 25 години си покорил целия свят, а аз на 40 още нищо не съм направил …” Толкова повече ние трябва да казваме пред иконата на свети Димитър: „Ти на 21 години така си възлюбил Христа, а ние…” (Но достигнали заник в нашите злоби, ние не можем да кажем и това. А година след година, минута след минута не прибавяме добро към доброто, вместо това често пъти – зло към злото.)
Да ни помага Бог и да ни укрепи в доброто! | www.pravoslavie.ru
Превод: Евгения Николчева
