Слово за Успение Богородично

Люде, с любов се съберете днес!

Радвайте се, възклицавайте и ликувайте с веселие!

Защото Божията майка премина славно

от земните жители към небесните!

Тропар

Възлюблени в Господа братя и сестри!

Днес светото Православие отдава слава и чест на една от най-знаковите и фундаментални личности в своята история – Пресветата Дева Мария, майката на нашия Господ Иисус Христос. Точно сега е най-почитаният от всички Нейни празници, Успение Богородично. „Онази, Която вмести Невместимия“ извърши нещо невиждано и немислимо  за обикновените човешки разбирания, и чрез Нея Творецът даде нова посока на цялата човешка цивилизация.

Тя е преминала във вечността като Дева, Майка и Царица, непознала греха. Отделила се само с плътта си в едно свято успение, душата ѝ се възнесла до Престола на Нейния Пречист Син и застанала отдясно на Него в неизказана слава. Толкова много химни, тропари и величания са посветени на този сакрален акт и той е обгърнат с толкова много мистичност, както никой от празниците, посветени на нейната личност.

Но защо? Само затова ли, че в традицията на Източната църква ние честваме паметта на угодниците Божии, светиите, не толкова в знаменателните дни на рождението им или забележителните дела, които са извършили за Слава Божия, а в миговете, когато напускат този грешен, потопен в противоречия свят, и отиват отдясно на Спасителя в Несъкрушимото Му Царство?

Каква е тайната на тази на пръв поглед обикновена и крехка еврейска жена? Защо тя така силно предизвиква интерес и възхищение от всички, които искрено искат да се спасят?

Преди и над всичко – това е нейното дълбоко личностно смирение, което  пронизва цялото ѝ земно битие. То особено ясно проличава в онзи миг на Светото Благовещение, когато, посрещайки вестта на св. Архангел Гавриил, Тя изразява своето чисто човешко недоумение пред силата на тайната Божия: “Kак ще бъде това?“ (Лук. 1:34). Няколко мига след това навежда глава и изрича: “Ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти“ (Лук.1:38) и с това пречупва веднъж завинаги хода на човешката история. Но остава  смирена във всичко свое – според светото Предание дори в мига, когато, три дни преди напускането на този свят, е била отново посетена от вестителя на тайните Божии.

Тези, които познават личността ѝ, знаят, че това са не само откъслечни прояви на нейната свободна воля, а поведение съзнателно и последователно от първия до последния ѝ миг. Още от нейното рождение, изпросено с покаяние и сълзи от родителите ѝ Йоаким и Ана, а и целият престой при храма. Тогава Тя е изпълнила духовното правило ora et labora  (моли се и работи) и се е превърнала в образец на пълна отдаденост на Бога и икона на истинската исихия.

Божията майка е достигнала до възможно най-големите висини на човешкия дух , за да бъде “по-чтима от херувимите и несравнено по-славна от серафимите“, защото е привела глава пред онова, което идва свише от Отца на светлините, без да може да го обозре в съзнанието си.

И с това Тя е пример за нас, съвременните хора. Ние сме деца на разсъдъка, жертви на лутащия се скептицизъм и мъглявите мисловни конструкции, които са изтощили търсещия ни ум. Достигнали сме до това жалко състояние и приличаме на объркани деца, които се въртят в кръг и отчаяно търсят изход в своето незряло недоумение. Обрекли сме собствения си разум, самопроклели сме се в своята слепота. Във всичко търсим причинно-следствени връзки и логични обяснения, които ни придържат ниско, твърде ниско до земята.

А от нас иска едно – да наведем глави и да се смирим. А после Той да изпрати Своите ангели и да ни поведе към най-доброто и най-спасителното за нас. Защото смирението е сила, победа над проклятието на егоизма и счупване на печата на собствената ни себичност. То е белег на богато сърце и огромна душевна сила. Признак на духовен ръст и истинско постижение в стихията на невидимата бран.

Затова са толкова проникновени думите на Достоевски: “Най-голямата власт на този свят е властта на смирението.“ Защото е власт над себе си и тихо пристанище в нестихващото море на заобикалящия ни свят. То е израз на съзнанието, че колкото и специални да сме в собствените си очи, оставаме просто творения Божии. Толкова несъвършени и несъстоятелни както пред другите, така и пред самите себе си.

Само смиреният е осъзнат, дошъл на себе си и в себе си. Какъв парадокс! Колкото по-смирен е един дух, толкова по-високо Бог го въздига. Милва го и го поставя до Себе Си, като любимец и избран да бъде Негов.

Затова Пречистата и Пресвятата  е въздигната и препрославена от Отца на светлините. Затова е почитана първа след Пресветата Троица. Поради това „паметта ѝ се чества от род в род“ и Тя е най-великият сред човеците, родени на земята.

Слава на Нейното Свято Успение!

Слава на Пресвятата и Пречистата!

Амин.