Слово на Тодорова събота
Първата радостна вест на Светото Евангелие на Спасителя е, че Бог е сътворил този свят чрез Господ Иисус Христос, Своя Син. А втората, като допълнение към тази първа блага вест, е всеобхватната радостна вест, че всички хора и всички същества трябва да се облекат в Господ Христос – да изпълнят себе си с Него.
Защо Бог е сътворил света? Сътворил го е, за да се изпълним и съединим с Господ Христос ние, всички хора, и така да живеем в този и в онзи свят. Това е планът за теб, за мен и за всяко човешко същество. Бог е сътворил и теб, и мен, за да се съединим навеки с Него, да живеем вечно с Него и в този, и в онзи свят. А това значи, че Бог ни е сътворил за вечен живот. Така човек е велико и скъпоценно същество, така този свят наистина е голяма ценност, голямо Божие съкровище. Само ние, хората, сме забравили това. Ние сме въвели греха в този свят, а с това сме въвели дявола. И чрез нас дяволът работи против Бога, чрез всеки мой и твой грях, чрез всяка наша страст, чрез всяко наше зло дело. Дяволът се труди да ни отдели от Господа, да ни изпълни със себе си, да ни одяволи.
А Господ е дошъл в този свят, за да ни обожи, тоест, да ни изпълни с Божествени сили, та с тяхна помощ да живеем в този свят (2 Петр. 1:3-4). Така е, братя, всички ние имаме велик и необикновен дълг, съдбовен дълг. Ако не изпълним себе си с Бога, неизбежно ще се изпълним с дявола. Никога да не забравяме, че всеки грях прилича на дявола. Завистта има свой дявол, злобата има свой дявол, омразата има свой дявол, всяко зло има свой дявол. И ние, ако се предадем на злото, нашата боголика душа става мрачна и черна, одяволява се, губи своя божествен блясък. Ние потъваме в земния мрак, а под този земен мрак е адският мрак.
Когато свети апостол Павел насочва нас, християните, към Евангелието, той ни призовава: Облечете се в Господа нашего Иисуса Христа, и грижите за плътта не превръщайте в похоти (Рим. 13:14). Ето, това е планът на живота. Това е планът, който и ти, и аз, и всяко човешко същество трябва да изпълним. А как можем да се облечем в Господ Христос? Първо, всички ние се обличаме в Господ Христос със светото Кръщение, казва апостол Павел (Гал. 3:27). Когато се кръстим в името на Отца и Сина, и Светия Дух (Мат. 28:19), ние всъщност обличаме себе си, своята боголика душа в Господ Христос, а това е и целта на нашия живот. Как се обличаме в Господ Христос? Апостолът е казал: грижите за плътта не превръщайте в похоти. Това значи, че нашето тяло трябва да се облече в Господ Христос, но условието за това е да не изпълняваме своите телесни желания. А това значи, че тялото желае безброй наслади, желае всички удоволствия на този свят, но ние, като християни, сме длъжни да не задоволяваме тези желания на тялото, защото с това убиваме себе си, с това замърсяваме себе си. Това значи, че трябва да защитим с пост своето тяло и своята душа. Именно за това Господ е установил поста: за да ни улесни, да ни даде средство, с помощта на което да се облечем в Господ Христос, изпълнявайки Неговата воля и извършвайки Неговите заповеди, а не угаждайки на тялото, което със своите желания ни отдалечава от Бога.
Така целият наш живот, братя, според Евангелието на Господ Христос, не е нищо друго, освен подвиг, усилие и труд да се облечем в Господ Христос, да се охристовим. Това значи, че ние посвещаваме целия си живот на това да придобием Него – Господ Христос – в своята душа. А когато придобием Него, ще придобием Небесното Царство, ще придобием всичко, което е Божие, всички Божествени съкровища, всички блаженства. Затова и Господ е установил светото Причастие в Неговата Църква. Какво е светото Причастие? То е самият Господ Христос. Когато се отслужва света Литургия, тя прави едно: претворява хляба в Тяло на Господ Христос, а виното – в Неговата Кръв. И ние, причастявайки се, всъщност се изпълваме с Господ Христос и така постигаме целта на своя живот, и в този, и в онзи свят. Но, след като сме приели Господ Христос в светото Причастие, ние сме длъжни да живеем чрез Него днес, утре, непрестанно. Защото и след като сме приели Господ Христос в себе си, ние (постъпваме) според своята слабост, като живеем в старите грехове. Който приема тайнството Причастие недостойно, той, по думите на свети апостол Павел, яде и пие своето осъждане (1 Кор. 11:29). Затова Господ е установил поста като подготовка за свето Причастие, който очиства човека от греха и страстите.
Спомнете си, че безгрешният Господ Христос четиридесет дни е постил в пустинята, четиридесет дни, преди да тръгне да проповядва Своето Евангелие (Мат. 4:2 и 17). Защо е направил това? За да ни покаже, че и ние трябва да правим същото, че по друг начин не можем да се освободим от своята нечистота и грехове, освен с помощта на поста. И когато Господ искал с няколко думи да каже в какво се състои Неговото Евангелие, в какво се състои нашето спасение, Той казал, че всеки грях, всяка нечистота се изгонва от човешката душа само с молитва и пост (Мат. 17:21). Запомнете това: само с молитва и пост. И когато човек не пости, той умножава в себе си всяко зло; тогава дяволът действа чрез него и върши своите зли дела. И човек, който не пости, не може да се моли на Бога. А молитвата е небесна огнена сила, изгаряща всеки грях в душата. Защото, когато чрез молитвата се съединяваш с Господа – как може грехът да остане в душата ти? Затова всеки от нас, ако желае спасението на своята душа, ако желае вечен живот в онзи свят, ако желае блаженство, нека се придържа към поста и молитвата.
В по-ново време, за съжаление, ние имаме лошия обичай да постим една седмица преди свето Причастие и след това отново потъваме в непост. Тогава приличаме на човек, който започнал да зида мост през реката, и когато иззидал метър-два, сам разрушил иззиданото. Той и не стига до целта, тоест не построява докрай моста през реката. Така и ние постим за Възкресението на Господ Христос, чрез което Господ е спасил целия свят от смъртта, от дявола и греха. И ако поради своето нехайство и нежелание не спазваме целия пост, ако не постим целия пост – тежко ни! Причастяваме се с Господ Христос, приемаме Го в себе си, а отхвърляме Неговото Възкресение.
Затова, братя мои, нека всеки от нас прегърне поста, това е основната добродетел, първата евангелска добродетел, първата свята добродетел. Когато имаме нея, имаме и всички останали евангелски добродетели. Никога да не забравяме, ако сме християни, че нашият дълг е чрез светото Причастие и чрез изпълнението на светите евангелски добродетели да се изпълним с Господ Христос и с това да направим себе си способни за всичко, което е безсмъртно и вечно и в този, и в онзи свят.
И днес, когато сте дошли да се причастите със светите Христови Тайни, изпитайте себе си. Нека всеки се вгледа в сърцето си, в душата си, в съвестта си. Кой е в тях, какво има в тях? Да изхвърлим от себе си всички грехове! Да се потрудим, като си обещаем да живеем с Господ Христос и Неговото Свето Евангелие. Затова и (Той) е установил светата Църква, затова е дал и светото Причастие, и всички свети Тайнства – за да изпълним Божия план в този свят. А този план е светът да се облече чрез нас и да влезе в Господ Христос, да се облече в Господ Христос и да влезе в Него и да живее с Него. Не казвай и не гледай онези, които не постят – те сами са осъдили себе си.
А ти, ако си християнин, ако макар и с една част от душата си свързан с Господ Христос на небето, тогава се потруди да Го придобиеш и да живееш с Него в този свят. Не казвай: това е невъзможно! Погледни Божиите светии. И днес на всяка света Литургия се молим Господ да ни даде целият този ден да бъде съвършен, свят, мирен и безгрешен*. Ти си християнин, защото се трудиш и днес да преживееш след светото Причастие без грях. И всеки ден се труди да живееш така. Защото Господ не иска от нас нищо невъзможно, Той знае какво можем да направим; знае, че можем да прекарваме всеки ден без зло, без грях, ако сами искаме това.
Благият Господ, с Когото всички се причастяваме днес, нека ни изпълни с Неговите сили, за да светим и ние със своя живот и с това да помагаме на ближните си. Да възпитаме децата си от малки в тези велики и свети Тайнства. Учете ги, че човекът е Божествено същество, че не е произлязъл от животното, а е свято същество, предназначено за безсмъртен живот.
Нека Господ даде, по молитвите на Пресвета Богородица, на днешния светия великомъченик Теодор Тирон и на всички светии, всеки от нас и всичко наше, и в този, и в онзи свят, да води към Небесното Царство и да ни посели в него, за да служим вечно на Господ Христос. И така да достигнем целта на Божествения живот, дарен ни от Господа, от Светата Троица, от Отца и Сина, и Светия Дух. Амин. I www.svetosavlje.org
* Евангелие от Марк 2:23-3:5 и от Йоан 15:17-16:2.
Превод: Татяна Филева
