Страстите Христови: предаването на Иисус Христос на страдания
Братя! Днешният ден е денят, в който Нашият Господ и Спасител Иисус Христос бил предаден на страдания и смърт!
Верни души, които цените и чувствате великото самопожертвувание на Нашия Господ и Приятел за спасението на всички нас! Пазете най-внимателно от този ден вашeто сърцe единствено за Него и не позволявайте то да бъде овладяно от нищо светско и тленно и от никаква страст!
Докажете, че и вие умеете да откликвате на любовта с любов, че и вие като истински християни можете да победите с Него, тоест да бодърствате над своите сърца, макар и за няколко часа, през които Той беше Сам, за да изпие за нас чашата на небесния гняв!
Въведете чрез вярата във вашите сърца Страдащия за нас Господ Иисус Христос и страдайте там – в своето сърце, заедно с Него! Спомнете си вашите грехове, съкрушавайте се и, ако можете, плачете за тях!
„Не плачете за Мене, а плачете за себе си!” казва Господ (Лука 23:28). Поднесете своите въздишки и сълзи на Христос и това ще бъде най-приятната жертва за Страдащия за нас Господ! И вие скоро ще усетите в своето сърце Неговото благоволение към вас за този сърдечен дар.
Мирът в душата, който превъзхожда всеки ум (Филип. 4:7) и небесната тиха радост ще ви възвестят, че вашата жертва на съкрушеното сърце не е унищожена, а е приета от Господа в Неговия пренебесен духовен жертвеник!
Очистени от греховете в тайнството покаяние през тази вечер, ако някой все още не се е очистил преди, в утрешния ден ще се сподобите да се причастите с Неговите тяло и кръв.
Ще се съедините в тази Тайна вечеря на любовта с Този, Който поиска да се извършва тя за Негово възпоменание! За да ни напомня винаги за безпределната Му любов към нас и да ни даде сили да преминем настъпващите велики дни свято – с дух на пламенна любов към Господа, Който полага душата Си за нас!
Амин!
Източник: Прот. Йоан Сергиев (Кронщадтски). Страсти Христовы. День предания И. Христа на страдания. – в: Солнце Правды. О Жизни и учения Господа Нешего Иисуса Христа. С. Петербург, 1902, с. 273-274.
Превод от руски: Костадин Нушев
Протодякон Андрей Кураев казва, че днес на Разпети петък, ние правим това, което не са направили апосторите. Опелото. Затова пък ние не можем да направим това, което те са направили като са просветили и обърнали във вяра човечеството.
Бог казва:“Не плачете за Мен, а за себе си“. А ние има за какво да плачем. За това, какъв народ, какви хора сме, какъв живот имаме…
Уморени сме всички. Изтощени. Заливат ни като вълни лоши вести. Тая нощ са убити в Скопие няколко младежи. Някой не е могъл да понесе вестта за онова Божие чудо със самоочистването на иконите в църквата св. Димитър. Може и да няма връзка между събитията, но млади човеци са си отишли от жестоко убийство тая нощ.
И при нас всеки ден има вести за насилия и то непредизвикани, немотивирани, а от самоцелна жестокотост. Да се надяваме на ония възрастни жени, които измолват Божията милост за нас, защото дори и това не умеем. Да им дава Бог сили да се молят за нас – неуките, самовлюбените, убогите…