Християнската свобода – „Вие сами себе си наричате роби!”
„Вие сами себе си наричате роби!“
По някакъв начин стереотипът зад това твърдение, отправяно към вярващите, дълбоко се е утвърдил в съзнанието на много хора, включително и добре образовани. В дискусиите за и против православието, което според неговите критици потиска всяко проявление на свободната човешка воля, често се сблъсквам с подобно изначално неразбиране на основите на християнската вяра.
Същината е проста – хората изграждат живота си, разчитайки на определени ценности и когато християните наричат себе си „Божии слуги“, това означава, че най-важното за тях е Бог, който е Любов. Те не са поробени от някого или нещо в този живот.
Всеки човек зависи от нещо – в този смисъл всеки човек е роб. Някои – на сексуалните удоволствия, други – на неудържимо желание за пари, власт, професионално признание, успех, слава и т.н.
Цялото човешко познание издига глас: именно в религиозните търсения човек жадува да се освободи от робството на света. И това е възможно, твърди християнството, само когато сме се устремили към Бог и признаваме: „Аз съм Божи слуга!“ Не в обичайния смисъл на понятието „роб“, което от древни времена описва човек, лишен от права и гражданство, а човек, който не е обвързан с нищо в земния живот и живее така, както Христос призовава, живее в Христос. Божият слуга е човек, напълно свободен от всяка зависимост. Ако се подчиняваш на Бог, значи вече не се подчиняваш на никого и нищо друго. А пътят на светостта е именно пътят към това освобождение.
Впрочем, преди време с Владимир Гурболиков написахме статия за „Алфа и Омега“ – прекрасно списание, чийто създател и редактор беше Марина Андреевна Журинская. В тази статия се казваше, че изразът „Аз не съм светец“ е пагубен за нас, християните. Когато заявяваме: „Е, аз не съм светец“, всъщност се оправдаваме, и то неподобаващо. Защото светостта, свободата от греха, е нормата в живота на християнина.
Ясно е, че тази норма е трудна за постигане в нашия паднал свят, но това е, към което всички сме призовани. Въпреки че тук, разбира се, има загадка и противоречие – неслучайно всеки път на литургията след възгласа на свещеника „Да внимаваме! Светинята е за светите”, народът отговаря: „Един е свят, един е Господ, Иисус Христос, за слава на Бога Отца.” Това означава, че само Бог е свят, но нека не забравяме, че библейският призив „бъдете свети, защото Аз, Господ, Бог ваш, съм свет“ (Лев. 19:2) е компасът на християнина. Основният принцип в живота на всеки, който иска да бъде наистина свободен.
Източник: foma.ru
