Шеста неделя след Неделя подир Въздвижение
На брега Богочовекът не е посрещнат от обичайните тълпи, а от един бесноват човек. Той „не обличаше дреха” (ст. 27). Докато Адам е гол, но безгрешен, бесноватият е гол, но грешен. Той няма добродетели, липсва му одеждата на поканените на божествения пир. Този рошав, мръсен, покрит със запечена кръв и струпеи човек, който крещи и вие като звяр из пущинаците, е обладан от много бесове. На въпроса на Спасителя как се казва той отвръща, че името му е легион, защото е обладан от безброй тъмни духове. Легион е името на най-голямата част в римската армия, която възлиза на между 4 000 и 6 000 души. Всъщност не говори самият човек, а демоните, които са го обладали. Той не живее в къща като нормалните хора, а в скални гробници – място на смърт и тление, което е синоним на царството на сатаната. Самите хора се гнусят и страхуват от него. Те се опитват да го укротят и ограничат, като го връзват във вериги, но бесноватият, получил дяволска сила, разкъсва железата като паяжина. Каква е причината за трагедията му не е известно, но самото присъствие на свинете говори за отпадане от Божия Закон. Друга известна личност от Евангелието – Мария Магдалина, е обладана от седем бяса (Марк. 16:9). Спасителят не само ги изгонва, но и я удостоява с великата чест да Го види първа след Възкресението.
Демоните молят Иисус да не ги мъчи и да изпраща в адската бездна преди време. Това не е страхът Божи, който е начало на премъдростта (Пс. 110:10), а страхът на онзи, който върши зло и се страхува от наказание. Бесовете имат известно, но непълно знание за Божия промисъл и съзнават, че Страшният съд ще означава тяхната окончателна гибел. Те молят Христос да им разреши да влязат в близкото стадо свине. Той им разрешава. Внезапно стадото пощръклява, втурва се по стръмнината и се издавя в езерото. От една страна Господ допуска това да стане, за да покаже, че бесовете не могат да владеят дори прасетата. Злите духове до такава степен озверяват и уплашват свинете, че те се хвърлят в бездната, от която именно бесовете се опасяват. Освен това, Христос отнема на гадаринците възможността да грешат, като отглеждат нечистите свине.
Пазачите бягат в града и разказват за станалото така, както самарянката прави след разговора с Иисус (Йоан 4:29). Но докато жителите на Сихем канят Спасителя и повярват след проповедта Му, жителите на Гадара молят Христос да спре със Своите чудеса и да се махне оттам. „Нормалните” действат ненормално, а „ненормалният” бивш бесноват постъпва нормално. Той покрива голотата си с дреха и моли Иисус да му разреши да стане Негов последовател. Но Христос му нарежда да проповядва, като се върне в града и да разкаже на всички за чудото, което Бог извършва с него. Така лудият става един от първите мисионери на християнството.
В този динамичен и пълен с напрежение разказ се сблъскват всемогъществото на Бога и безсилието на дявола, алчността на хората и идеализма на бившия пленник на легиона демони. Колцина от нас осъзнават и се борят срещу демоничните си страсти, злите си пороци, лошите си навици – срещу оня „легион”, който отнема свободата ни и ни прави слуги на греха? Православната църква ни предлага доказани и безплатни оръжия за провеждане на тази борба – причастието с Тялото и Кръвта на Спасителя, св. Евхаристия, другите шест тайнства и молитвата.