5 неделя след Петдесетница
В петата неделя след Петдесетница по традиция Православната църква възпява и прославя основоположниците на нашата вяра и нашето богословие – св. отци от първите шест вселенски събора. Вселенските събори са гласовете на Църквата. Те са събрания на светиите, свикани и проведени под ръководството на Св. Дух. Затова под техните актове отците се подписват с думите: „Изволися Святому Духу и нам”.
Главна цел на вселенските събори е осъждането на различни неправилни или еретически мнения и формулирането на православното учение чрез догматите. Всички решения на вселенските събори са безусловно задължителни за православните християни, което означава, че те трябва не само да бъдат приемани, но и познавани. Правата вяра и нравственият живот са тясно свързани и не могат да съществуват един без друг. „Добродетелите на езичниците са само позлатени пороци”, отбелязва блаж. Августин. Никой не може да се спаси без вяра и дела, без да изповядва божествените истини и да спазва божествените заповеди. С кои проблеми се сблъскват първите шест вселенски събора?
Първият е свикан срещу лъжеучението на александрийския свещеник Арий, който отхвърля божествената природа на Божия Син, второто Лице на Светата Троица, и дръзва да твърди, че Синът Божи е само висше творение. Съборът декларира, че Син Божи е истинен Бог, роден преди всички векове и единосъщен с Бог Отец.
Вторият вселенски събор е предизвикан от Цариградския архиепископ Македоний, който отрича Божеството на третото Лице на Св. Троица и хули Св. Дух, като го назовава „творение”. Съборът утвърждава догмата за равенството и единосъщието на Св. Дух с Бог Отец и Бог Син.
Третият вселенски събор се провежда срещу ереста на Цариградския патриарх Несторий, който смята, че на всяка природа трябва да съответства лице и по гностически маниер разделя човека Иисус от Бога Христос. Съборът постановява да се изповядват две съединени естества в Богочовека.
Четвъртият вселенски събор заседава срещу ереста на цариградския монах Евтихий, който в борбата си против несторианството изпада в крайност и твърди, че божествената природа на Христос поглъща човешката и на практика остава единствена. Това лъжеучение се нарича монофизитство. С известния Халкидонски орос съборът решава, че двете естества на Спасителя са съединени в едно лице „неслято, неизменно, неразделно, неразлъчно”.
Петият вселенски събор анатемосва съчиненията на тримата сирийски епископи Теодор Мопсуестийски, Теодорит Кирски и Ива Едески, които са идейна основа на несторианството. С тях е осъден и раннохристиянският богослов Ориген, който изповядва учение, близко до прераждането, и отрича вечността на адските страдания.
Шестият вселенски събор е свикан по повод лъжеучението монотелитство, което признава две природи в Христос, но само една Божествена воля. Съборът определя, че на двете естества съответстват две воли, но човешката не противоречи и не противоборства на божествената, а е покорна на нея. По този начин първите шест вселенски събора изясняват по блестящ начин същността на догматите, върху които се гради Църквата и християнската цивилизация.
Съборите не са сухи канцеларски заседания „за попълване на протокола”, а изобилстват от конфликти и драми, от възвишени полети на мисълта и гнусни предателства. На Първия събор в Никея св. Николай скача от мястото си и удря шамар на богохулника Арий. Отците веднага го низвергват от сан, защото няма право да бие един човек, дори и еретик. Най-видният борец срещу монотелитството св. Максим Изповедник непреклонно заявява пред съда: „Дори цялата вселена да се причасти с еретиците, аз никога няма да се причастя”. Той заплаща скъпо за православието си, защото императорските палачи му отскубват езика и му отсичат дясната ръка. След това получава още едно наказание, защото е изпратен на заточение, където умира.
Така са защитавали правата вяра и така са ревнували за истината св. отци на шестте вселенски събора, чиито имена трябва да почитаме с благоговение и чийто пример трябва да следваме с благодарение. По техните молитви Бог да ни укрепва във вярата и да ни опазва от духа на отстъплението и беззаконието, който вече изпълва целия свят. Амин!
Защо в църковното календарче на БПЦ за пета неделя след Петдесетница пише, че се празнува: „† Пета неделя след Петдесетница. Св. безсребърници Козма и Дамян в Рим († 284). Възвръщане мощите на св. Иоан Рилски (1195). „, а тоз празник е означен: „† Седма неделя след Петдесетница – на светите отци от шестте Вселенски събори.“. Къде е грешката или разминаването, не мога да си обясня. Спомням си, че тази неделя проповедта беше по Евангелието за двамата бесновати и стадото прасета, Св. безсребърници Козма и Дамян, и Св.Йоан Рилски.
Владислав, вероятно става дума за досаден пропуск, тъй като празникът на Светите отци от Шестте Вселенски събора е подвижен и зависи от кой от двата типика – Цариградски или Йерусалимски се е водил архимандрит Павел. Или може би има друга причина, която може да ни каже авторът.
Въпросът опира до сериозно познаване на устава и богослужебните книги и единственото, което успях да разбера е, че празникът на Светите отци не бива да се празнува по-късно от третата неделя на месец юли.
Благодаря за коментара. Все пак и в календарът с празници в http://pravoslavie.bg като празник е поставен този на светите отци от съборите на мястото на Пета неделя след Петдесетница, което не е в съответствие с каледнара на БПЦ. Просто любопитство, ясно е че има логично обяснение 🙂
Извинявам се, може би от мен е грешката, но преди като проверявах сякаш имаше разминаване в календара на сайта, а сега няма. Извинявам се още веднъж.
Последно от мен: по индекс от http://google.com от 30 юни 2007, празникът в календара на сайта на св.отци наистина е бил посочен за пета неделя, но явно екипът на православие.бг е поправил разминаването. 🙂