9-та Неделя след Неделя подир Кръстовден
Веднъж Спасителят поучава народа с думите: „Всеки, който мене признае пред човеците, и Син Човеческий ще признае него пред Божиите ангели… А кога ви заведат в синагогите и при началствата и властите, не се грижете как или що да отговорите, или що да кажете; защото Дух Светий ще ви научи в същия час, както трябва да знаете” (Лук. 12:8, 11-12). В този момент един от присъстващите, който едва ли е слушал дотогава Христос, Го прекъсва и Го моли да се намеси в кавгата с брат му по повод бащиното наследство.
Това искане ясно показва до каква степен този анонимен човек е жалък роб на този свят. За да изтъкне ненадеждността и суетата на излишната привързаност към благата на света, Господ разказва притчата за богаташа, който получава извънредно богата реколта и започва да се чуди какво да прави с толкова много зърно. Да го раздаде на бедните му се струва прахосничество. Да го продаде веднага след вършитбата, когато зърното е евтино, му изглежда нерентабилно. Той даже не иска да го запази до пролетта, когато запасите на другите ще бъдат разходвани и цената ще скочи, а възнамерява да го складира в продължение на години. С каква цел? За да чака гладна година, когато ще може да продаде житото с огромна печалба. Богаташът не е просто алчен, а е истински кръвопиец. Възниква обаче един проблем – няма къде да се съхранява такова огромно количество. Затова богаташът взема следното решение: „Ще съборя житниците си и ще съградя по-големи, и ще събера там всичките си храни и благата си, и ще кажа на душата си: душо, имаш много блага, приготвени за много години: почивай, яж, пий, весели се”. Но той чува Божия глас: „Безумнико, нощес ще ти поискат душата; а това, що си приготвил, кому ще остане?” Забележете, че не казва „ще ти поискам”, а „ще ти поискат”. Христос има предвид бесовете, които отвеждат в ада и душата на богаташа, не проявил милост към сиромаха Лазар.
Преди да произнесе тази кратка, но много поучителна притча, Иисус заповядва на слушателите Си: „Гледайте и се пазете от користолюбие, защото животът на човека не се състои в това да преумножава имотите си”. Притчата е предназначена да илюстрира и затвърди тази препоръка.
Земевладелецът е сигурен в своето богатство и обществено положение, което се доказва от неговото дългосрочно планиране. Ако той е уважаван от хората, мнозина от които зависят от него, в очите на Бога той е безумник. Неговата лудост се дължи на факта, че той богатее за себе си, но не богатее за Бога. Докато трупа имане и се безпокои как да го запази, той забравя по чия воля го е придобил. С тази притча също Христос загатва, че да се пренебрегва постоянното битие и действителност на смъртта е сигурен знак за безумие.
В псалмите четем страшните слова: „Рече безумец в сърце си: „Няма Бог”” (13:1; 52:1). Тази констатация не се отнася за днешния теоретически атеизъм, а за битовия, практически атеизъм. Теоретическият атеизъм предполага интелектуалното убеждение, че Бог не съществува. В арсенала си той включва различни космологически, екзистенциални, нравствени и други „доводи”. Но безбожието на богаташа от притчата спада към друга категория.
При битовия атеизъм човек признава, че Бог и душата съществуват. Но той живее така, сякаш Бог не съществува и схваща душата не духовно, а чисто материално като ненаситен търбух. Такъв човек може понякога да присъства от кумова слама на богослужение или да призовава Бога, когато изпадне в отчаяние, но това не променя неговата основна нагласа. Битовият атеист поставя себе си, а не Бог в центъра на вселената. Той е егоист и цени единствено своето благополучие като зеницата на окото си.
Премъдрият Соломон описва как човек се труди, придобива, натрупва богатство и не знае на кого ще се падне то. Той нарича тази неспирна надпревара „суета и гонене на вятър” (2:26). Човек се труди цял живот, постига резултати, но често тези, които продължават делото му, променят или пропиляват всичко. Хората, които търсят утеха в земните неща, рано или късно се оказват горчиво измамени. Тази закономерност се отнася не само за богаташите, но и за всички хора, защото телесното благополучие, смятано от нас за нещо естествено, се оказва илюзия. Дори и да не разберем тази истина на младини или старини, ние непременно ще се убедим в нея след своята смърт, когато в един миг ще се простим с земята, парите, титлите и тялото си.
Св. Йоан Дамаскин отбелязва, че в Стария Завет юдеите посвещават на Бога само един ден – съботата, а в Новия Завет християните посвещават на Бога целия си живот. Заповедта за седмия ден не е отменена, но става валидна за целия живот на християните, които „съботстват” винаги и вършат всичко за Бога и в името на Бога. Към това ни призовава притчата за неразумния богаташ, която демонстрира дивия егоизъм на този човек като отрицателен пример.
Преди да произнесе тази кратка, но много поучителна притча, Иисус заповядва на слушателите Си: „Гледайте и се пазете от користолюбие, защото животът на човека не се състои в това да преумножава имотите си”. Притчата е предназначена да илюстрира и затвърди тази препоръка.
Земевладелецът е сигурен в своето богатство и обществено положение, което се доказва от неговото дългосрочно планиране. Ако той е уважаван от хората, мнозина от които зависят от него, в очите на Бога той е безумник. Неговата лудост се дължи на факта, че той богатее за себе си, но не богатее за Бога. Докато трупа имане и се безпокои как да го запази, той забравя по чия воля го е придобил. С тази притча също Христос загатва, че да се пренебрегва постоянното битие и действителност на смъртта е сигурен знак за безумие.
В псалмите четем страшните слова: „Рече безумец в сърце си: „Няма Бог”” (13:1; 52:1). Тази констатация не се отнася за днешния теоретически атеизъм, а за битовия, практически атеизъм. Теоретическият атеизъм предполага интелектуалното убеждение, че Бог не съществува. В арсенала си той включва различни космологически, екзистенциални, нравствени и други „доводи”. Но безбожието на богаташа от притчата спада към друга категория.
При битовия атеизъм човек признава, че Бог и душата съществуват. Но той живее така, сякаш Бог не съществува и схваща душата не духовно, а чисто материално като ненаситен търбух. Такъв човек може понякога да присъства от кумова слама на богослужение или да призовава Бога, когато изпадне в отчаяние, но това не променя неговата основна нагласа. Битовият атеист поставя себе си, а не Бог в центъра на вселената. Той е егоист и цени единствено своето благополучие като зеницата на окото си.
Премъдрият Соломон описва как човек се труди, придобива, натрупва богатство и не знае на кого ще се падне то. Той нарича тази неспирна надпревара „суета и гонене на вятър” (2:26). Човек се труди цял живот, постига резултати, но често тези, които продължават делото му, променят или пропиляват всичко. Хората, които търсят утеха в земните неща, рано или късно се оказват горчиво измамени. Тази закономерност се отнася не само за богаташите, но и за всички хора, защото телесното благополучие, смятано от нас за нещо естествено, се оказва илюзия. Дори и да не разберем тази истина на младини или старини, ние непременно ще се убедим в нея след своята смърт, когато в един миг ще се простим с земята, парите, титлите и тялото си.
Св. Йоан Дамаскин отбелязва, че в Стария Завет юдеите посвещават на Бога само един ден – съботата, а в Новия Завет християните посвещават на Бога целия си живот. Заповедта за седмия ден не е отменена, но става валидна за целия живот на християните, които „съботстват” винаги и вършат всичко за Бога и в името на Бога. Към това ни призовава притчата за неразумния богаташ, която демонстрира дивия егоизъм на този човек като отрицателен пример.
Следвайте ни
