Ако стените на блок 213 бяха прозрачни…
Докато преглеждах в интернет информационния поток от днес, в дългата редица от заглавия на агенция „Фокус” видях съобщение, че „39-годишна клошарка причини пожар в бл. 213 в столичния ж.к. Младост”. Полюбопитствах машинално за повече подробности, защото номерът на блока ми е познат. В действителност– безсмислена „новина”: … постъпил сигнал, дошли пожарни коли, изгасили запалени стари вещи, жената е жива и здрава… Към края на новината, съвсем между другото се споменава, че жената е „държала починало новородено, с отрязана пъпна връв", както и че вероятно е родила детето преди десет дни и то е починало от студ.
Не знам дали има смисъл какъвто и да бил коментар върху този журналистически продукт; има ли смисъл усилието да се разбере от какво място можеш да погледнеш събитието, за да видиш мъртвото детенце като част от мизансцена, някъде след изгорелите парцали. Нещо повече: може би дори в някакъв парадоксален смисъл стилът на отразяване на събитието всъщност е адекватен. Защото честно говори за „съкровищницата на душата” не само на своя автор, но и на едно „общество” – да кажем клишето.
Вижте текста на Федерика Матюз-Грийн, “Ако утробите бяха прозрачни”. Мисълта на авторката има продължение: Ако утробите бяха прозрачни, нямаше да има аборти.
Мислите ли?
