Българските манастири и образи

Източник: в. Дума

Още с наименованието "Български манастири и образи" Милена Велчева ни подсказва, че в изложбата й в хотел "Експо" (бул. "Цариградско шосе" 149) няма смисъл да търсим авангардни пластически решения, атрактивни или сензационни авторски открития. Напротив, тук виждаме сериозно, задълбочено и всеотдайно проникване в темата за вечното и непреходното. Защото в представените близо 40 произведения художничката разкрива собствената си позиция към позабравените духовни и нравствени ценности, като активно ни приобщава към тях. Тя ни повежда към един съвършено различен свят, в който тишината и спокойствието ни дават глътка спокойствие, уют и топлота. Дали това ще бъде пъстър букет цветя, стихнал силует на манастирска сграда или ромон на течаща вода, тръпката и вълнението на авторката се оказват вплетени в живописната тъкан на произведенията.

Не без значение е и изборът на изразните средства. Пастелната техника, колкото и ефектна да изглежда на пръв поглед, е една от най-трудните и сложните технологии в живописта. Тук Милена Велчева не само успява да се пребори с плоскостта на хартията, но съумява да изгради напълно нов, колкото реален, толкова и фантастичен свят. В него логиката на времето има коренно различна посока и развитие. Защото в пространството на картината художничката успява да събере в едно цяло различни исторически епохи, за да създаде нещо съвършено различно. Нейният поглед се извисява над обектите, вдъхновението й полита високо над хоризонта и ни открива необичаен ракурс, в който реалните посоки на пространството съзнателно са скъсени и обърнати. Така, както са ни познати от стените на старите черкви, от олющените и опушени икони, от пожълтелите страници на ръкописните книги или възрожденските щампи. В тази умишлено търсена връзка с традицията е заложена и силата на алегоричните внушения. За това спомага и чисто декоративният графичен ритъм, в който се редуват линиите на багрите и светлината.

В "Божие гнездо" напълно съзнателно са разместени границите между небето, земята и водата за да се постигне напълно ново внушение. В този много опростен, но и много логичен диалог със зрителя, авторката постига най-важното – да пресъздаде духа, настроението и емоционалната същност на собственото си вълнение. За да бъде напълно честна и откровена както със себе си, така и с всички нас. Така е създаден и цикълът картини от Атон.

Същият подход се вижда и в образните й композиции – "Богородица с младенеца", "Майчинство", "Мадона", "Знаменосецът Левски". За да се убеди зрителят, че не толкова конкретният образ, колкото идеята за него е водеща и определяща. Всъщност става дума за алегоричния смисъл на майчинството и нежността, за любовта към човека и отечеството, към всички нас. Става дума за добротата, която толкова ни липсва напоследък.

Силата на Милена Велчева е в разкриването на българската реалност, но открита към света, към времето, към вечността. Нейни творби ще бъдат представени в самостоятелна изложба през месец май в Брюксел по повод влизането на България в Европейския съюз.