Важно е как се причастяваме



Преди месец, в рамките на своето посещение в България по повод представянето на книгата "Свети Силуан Атонски", наскоро излязла на български език, архимандрит Захариас Захару от манастира "Свети Йоан Кръстител" в Есекс, Англия, посети Казанлък по покана на свещениците Петър Цанков и Константин Киров.

Днешният брой на Монитор публикува част от въпросите, отправени към архимандрит Захариас след беседата в храма "Св. пророк Илия". Предлагаме ви откъс от материала на г-н Петър Марчев за срещата в Казанлък.

– Отец Захариас, как да отворим сърцата си за Божията благодат, за да се укрепим срещу изкушенията?

– Днес хората са обсебени от мисълта как да създават коректни и успешни отношения помежду си. Но тайната за това се крие в молитвения подвиг на Яков, който изпросил Божието благословение. И тогава неговият брат Исав, който бил тръгнал с войска да го погуби, се разкаял и прегърнал Якова. Това важи и за нас. Първо трябва да убедим Бога, че сме негови, а след това ще убедим и сърцата на хората около нас. Ако четем словото Божие и го оставяме да преминава през ума и сърцето ни, ако се опитваме да го прилагаме в живота си, тогава Неговата енергия ще се натрупа в сърцето. Ако постоянно носим името Христово върху устните си, а също и в ума си, но най-вече в сърцето си – тогава Божията благодат също се натрупва в нас. Ако постоянно се молим с Иисусовата молитва ("Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме грешния") и четем словото Божие, тогава ръждата, насъбрала се в сърцата ни чрез греха се изчиства и вместо това там постепенно се натрупва благодат и тогава ставаме по-силни от изкушението на този свят. Що се отнася до литургията, ние трябва да знаем как да извършваме правилно обмяната на нашия малък, тленен, ограничен живот с нетленния, вечен и безкраен живот на Бога."

– В България има традиция да се приема причастие само 4 пъти в годината. Как стои този въпрос в другите православни страни?

– Това е наистина голям въпрос. Той занимава сърцата и умовете на много православни християни в различни страни и най-вече в изминалия ХХ век. Моето мнение е, че нито честото причастяване, нито рядкото причастяване е това, което ще ни доведе по-близо до Бога. Не честотата, а начинът, по който се причестяваме със Светите тайни Христови, е важен. Свети Симеон Богослов казва, че който всеки ден плаче със сълзи и се моли пред Бога, той може и всеки ден да се причастява. А човек, който не се моли, няма покаяние и сълзи – дори да се причестява веднъж на година, на Великден, пак нищо не е сторил. Аз вярвам, че е добре човек да се причестява по-често, но има някои условия. Трябва да се научим на покаяние и да се причестяваме с пълно смирение. И в покаянието ни на първо място стои изповедта, защото срамът, който изпитваме по време на изповед, е онова нещо, което привлича Божията благодат. Срамът и преодоляването му. Както Христос е изпитал и понесъл срама на кръста и разпятието заради нашето спасение, също така и ние понасяме срам заради това, че искаме да се примирим с него. Той приема това като жертва от наша страна към Него. И не само това, той даже ни почита с такава чест – да отвори сърцата ни, за да получим Неговата благодат. Т.е. не е само честото причастяване, което искаме да възстановим в нашата Църква, а и искреното покаяние, и искрената изповед. Името на нашия Бог е Утешител. Но Светото Причастие не е нещо магическо. Силата на благодатта, която получаваме при Светото Причастие е такава, каквато е и нашата подготовка, когато пристъпваме към него.

– Има периоди в живота на християнина, в които той не чувства нужда от Бога, не чувства нужда да ходи на църква. Как трябва да се гледа на това нещо ?

– Аз мисля, че така се случва с всички нас. Затова трябва да се задвижи благодатта, която християнинът е получил в началото, при Кръщенето. И този дар, който сме получили в началото, ние го разгаряме с помощта на всичко онова, което Църквата ни дава. Например, когато хората идват при мен за изповед и се нуждаят аз да им задам конкретни въпроси, за да им помогна, аз ги питам: "Ходите ли всяка неделя на литургия навреме и внимавате ли там, в храма?" Моят принцип е прост: ако човекът не ходи на литургия в неделя, аз не мога да говоря за по-дълбоки неща, а ако ние сме в църква навреме, редовно за литургията в неделя, Господ ще намери момента, в който да ни помогне; защото, когато ние сме в храма и участваме в литургията, ние получаваме помощ от молитвите на всички, които са на литургията, а също и (това е по-важно) – заради молитвите на всичките светии. И затова първото и най-важно нещо е да обичаме литургията. Оттук нататък, за да разгорим онзи дар, който сме имали, Църквата предлага и много други пътища. И всичките други тайнства са създадени, за да ни помогнат, особено тайнството Изповед. Ако не сме готови да понесем срама в изповедта, няма да можем да избегнем срама в бъдещия живот, когато дойде Божият съд. И именно в тайнството Изповед ние се учим как да вървим от срам към слава, от срама заради нашите грехове – към славата, която получаваме, когато Господ ни дарява Своята прошка. Изповедта не е нещо тежко. Това е чест, с която Господ ни удостоява, за да може после да ни дари Своя Божествен живот.

– В Англия има много представители на България, Гърция, Кипър, Румъния, Русия, Украйна. Чувстват ли се те едно Тяло Господне като православни?

– За съжаление, виждам как всички ние, православните, страдаме от тази ужасна болест "национализъм". За мен няма по-голям срам от национализма. Апостол Павел казва: "Всички, които се причестяваме от едната Чаша, всички ставаме членове на едното Тяло". За християните има едно тяло, това е Църквата и главата на Църквата е Христос. Няма гръцки Христос, или български Христос, или арабски Христос, или еврейски Христос.

– Този първоначален Божи дар на благодатта само за хората в Църквата ли е или е за всички ?

– Аз вярвам, че Господ намира време, за да посети всеки един човек, независимо какъв е той и къде се намира. Най-ярък пример е свети апостол Павел, който не е бил християнин и даже е гонил християните, и Господ по такъв чуден начин го посещава по пътя за Дамаск. Друг един пример от времето на апостолите е Корнилий – той е бил езичник и Господ го посещава. Господ посещава всеки един човек, предвиждайки каква ще е неговата реакция, как той ще отговори на този дар. Той ще посети човека, но ако види, че няма да има отговор на този първи дар, Той няма да го посети втори път. Заради Своята голяма милост Бог не иска да постави човека в ситуация, в която може да бъде двойно осъден.

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

Подкрепете сайта

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...

19 Отговори

  1. Toshev2006 каза:

    „Моето мнение е, че нито честото причастяване, нито рядкото причастяване е това, което ще ни доведе по-близо до Бога. Не честотата, а начинът, по който се причестяваме със Светите тайни Христови, е важен.“
    „Аз вярвам, че е добре човек да се причестява по-често, но има някои условия. Трябва да се научим на покаяние и да се причестяваме с пълно смирение. И в покаянието ни на първо място стои изповедта, защото срамът, който изпитваме по време на изповед, е онова нещо, което привлича Божията благодат.“

    Горното ясно разкрива, че не е важно дали се причастяваш всяка неделя, /според желанието и внушението на някои новобогослови/ , а с нужната покайна подготовка, свързана с тайнството Изповед/покаяние/. А не всеки човек ежегодишно може да е в нужното покайно настроение, съзнание и подготовка всеки неделен ден от годинага, което ще рече, че не всяка неделя и празник е готов и му е полезно да се причастява. Хубаво е, казаното по въпроса от архимандрит Захариас.

  2. portos каза:

    „покайно настроение“???

    Покаянието е обръщане на ума (матн ноа – нус)

    Към Христос ли да се обръщам всекидневно или да чакам настроения?

  3. glory каза:

    Не бе ,чакаме свещениците да добият настроение

  4. negoden каза:

    Чудестно интервю. Жалко, че буди саркастички коментари

  5. negoden каза:

    Горе да се чете „Чудесно“. Прощавайте за грешката

  6. negoden каза:

    А също и „саркастични“ 🙂

  7. Lidia Ilinova каза:

    Това е култово!!!

    Когато се пристъпва с покаяние и плач към причастието правим в сърцето по-голямо място за Божията благодат.

    Има свещенодействащи, които не подхождат с нужната подготовка за причастие и ние разпознаваме необрязаните им сърца. Ставаме свидетели на Христовите думи: „Когато слепец слепеца води и двамата падат в ямата“.

    Благодаря Ти, Господи, че насочи стъпките на архимандрит Захариас към България! В негово лице имаме още един молитвеник за нашите сънародници.

  8. Lidia Ilinova каза:

    Архимандрит д-р Захариас:

    „Силата на благодатта, която получаваме при Светото Причастие е такава, каквато е и нашата подготовка, когато пристъпваме към него.“

    Цялата статия в „Монитор“:

    http://www.monitor.bg/life/article?sid=&aid=164364&cid=60&eid=1429

  9. portos каза:

    Не съм много сигурен, че си чел цялото интервю, за да го съпоставиш с коментарите. Иначе, щеше да разбереш, че те не касаят интервюто и тезите на Архимандрита… Но, нищо – важното е да изразиш отношение по темата, нали така

  10. Лъчезар каза:

    Отче Тошев, отново ти благодарим, че ни показа как не трябва да се мисли! Молим те не ни показвай вече!

  11. negoden каза:

    Имах предвид, че след като прочетете интервюто не би трябвало да бързате със саркастичните забележки по отношение на коментара по-горе. Въобще снизходителната иронията не ми се вижда на място след православни хора, дори и във форум.

  12. portos каза:

    Имахте предвид, имахте задвид… Аз пък нищичко нямах предвид, а си разговарях с Toshev2006, докато не се намесихте вие с оценъчните си коментари.

    Та, защо не ви се вижда уместна иронията? Не знаете ли колко често я употребяват като риторичен похват библейските персонажи? Как св. пр. Илия избивал „петдесятници“ не сте ли чел??

    Какво й е на иронията? Защо да е неуместна? То, по тази логига и всяко влизане в полемика не е Богоугодно…

  13. portos каза:

    А иначе, думите на Архимандрита са уместни, верни и навременни, като се абстрахираме от нашите си крамоли и неразбирателства…

  14. Chorbalan4o каза:

    „В негово лице имаме още един молитвеник за нашите сънародници.“

    Сънародници – българи или сънародници – православни? Щото не знам какво сте чели, но „за християните има едно тяло, това е Църквата и главата на Църквата е Христос. Няма гръцки Христос, или български Христос, или арабски Христос, или еврейски Христос.“

  15. Lidia Ilinova каза:

    Да не забравяме, че стареца Захариас е чедо на стареца Софроний Сахаров и стареца Силуан. Това са молитвеници за целия свят. На иконата на стареца Силуан, върху свитъка, са записани култовите му слова: „Моля Тебе, милостиви Господи, да те познаят чрез Светия Дух всички народи на земята.“

    Когато беше в България, каза в интервю: „Аз обикнах българския народ.“ За мен, а и не само, той мисия Свише – знае вътрешно, че ние нямаме изявени старци, каквито има в Гърция и Русия. И милостивия Господ е насочил стъпките му към България. Да даде Бог всяка Година да идва в България и да обиколи нашата изстрадала Родина за срещи с църковния народ.

  16. Грешник каза:

    Какво има толкова да умуваме и да говорим, каквото на нас ни е угодно. В книгата „Учение на дванадесетте апостоли“ ( от I век ) намираме следното нареждане за изповедта и причастяването: „Всеки Господен ( неделен ) ден извършвайте св. Литургия и се причастявайте, като преди това изповядвате греховете си, за да бъде жертвата ви чиста“. Горко ни, че не правим всичко, както подобава на едни истински християни.

    ДА БЪДЕ ТВОЯТА ВОЛЯ ОТЧЕ ВОВЕКИ! АМИН!

  17. p_stefanos каза:

    А в манастира „Св. Иоан Предтеча“ в Есекс на всяка Литургия се причастяват всички!
    И се изповядват, разбира се – о. Захариас е изповедник, но не преди всяка Литургия задължително, като условие, както се опитва да внушава о. Тошев.

  18. Lidia Ilinova каза:

    О. Стефане, ние бяхме в Есекс по време на Великия пост от 1 до 6 април т.г. Бяхме свидетели как два пъти дневно, сутрин и вечер, братята и сестрите в манастира отслужваха двучасова „Иисусова молитва“, която създаваше покайно настроение на всички. А както казва стареца Захариас: „Иисусовата молитва е като пила, с която изпилваме ръждата на сърцата си.“ Те се причастяват както той им е благословил.

  19. izvor каза:

    че не е важно дали се причастяваш всяка неделя, /според желанието и внушението на някои новобогослови/“

    Хайде сега да си отворим един нашенски сблъсък на авторитетите. Защото лятото предразполага към зрелища и екшън. Остава само Toshev2006 да ни осветли кого има предвид, да цитира нещо написано, или да даде линк. Та зрелището да е пълно.

    И едно въпросче за Есекс: защо в Есекс може да се създаде „покайно настроение“, пък в България не може…? Кой се радва на това, че тук само свещениците са с „покайно настроение“, което явно не могат да преподадат на верните, камо ли да ги причастяват редовно.