Важно е как се причастяваме



БЛИЗКИ ТЕМИ:

19 коментара

  1. Toshev2006 каза:

    „Моето мнение е, че нито честото причастяване, нито рядкото причастяване е това, което ще ни доведе по-близо до Бога. Не честотата, а начинът, по който се причестяваме със Светите тайни Христови, е важен.“
    „Аз вярвам, че е добре човек да се причестява по-често, но има някои условия. Трябва да се научим на покаяние и да се причестяваме с пълно смирение. И в покаянието ни на първо място стои изповедта, защото срамът, който изпитваме по време на изповед, е онова нещо, което привлича Божията благодат.“

    Горното ясно разкрива, че не е важно дали се причастяваш всяка неделя, /според желанието и внушението на някои новобогослови/ , а с нужната покайна подготовка, свързана с тайнството Изповед/покаяние/. А не всеки човек ежегодишно може да е в нужното покайно настроение, съзнание и подготовка всеки неделен ден от годинага, което ще рече, че не всяка неделя и празник е готов и му е полезно да се причастява. Хубаво е, казаното по въпроса от архимандрит Захариас.

  2. portos каза:

    „покайно настроение“???

    Покаянието е обръщане на ума (матн ноа – нус)

    Към Христос ли да се обръщам всекидневно или да чакам настроения?

  3. glory каза:

    Не бе ,чакаме свещениците да добият настроение

  4. negoden каза:

    Чудестно интервю. Жалко, че буди саркастички коментари

  5. negoden каза:

    Горе да се чете „Чудесно“. Прощавайте за грешката

  6. negoden каза:

    А също и „саркастични“ 🙂

  7. Lidia Ilinova каза:

    Това е култово!!!

    Когато се пристъпва с покаяние и плач към причастието правим в сърцето по-голямо място за Божията благодат.

    Има свещенодействащи, които не подхождат с нужната подготовка за причастие и ние разпознаваме необрязаните им сърца. Ставаме свидетели на Христовите думи: „Когато слепец слепеца води и двамата падат в ямата“.

    Благодаря Ти, Господи, че насочи стъпките на архимандрит Захариас към България! В негово лице имаме още един молитвеник за нашите сънародници.

  8. Lidia Ilinova каза:

    Архимандрит д-р Захариас:

    „Силата на благодатта, която получаваме при Светото Причастие е такава, каквато е и нашата подготовка, когато пристъпваме към него.“

    Цялата статия в „Монитор“:

    http://www.monitor.bg/life/article?sid=&aid=164364&cid=60&eid=1429

  9. portos каза:

    Не съм много сигурен, че си чел цялото интервю, за да го съпоставиш с коментарите. Иначе, щеше да разбереш, че те не касаят интервюто и тезите на Архимандрита… Но, нищо – важното е да изразиш отношение по темата, нали така

  10. Лъчезар каза:

    Отче Тошев, отново ти благодарим, че ни показа как не трябва да се мисли! Молим те не ни показвай вече!

  11. negoden каза:

    Имах предвид, че след като прочетете интервюто не би трябвало да бързате със саркастичните забележки по отношение на коментара по-горе. Въобще снизходителната иронията не ми се вижда на място след православни хора, дори и във форум.

  12. portos каза:

    Имахте предвид, имахте задвид… Аз пък нищичко нямах предвид, а си разговарях с Toshev2006, докато не се намесихте вие с оценъчните си коментари.

    Та, защо не ви се вижда уместна иронията? Не знаете ли колко често я употребяват като риторичен похват библейските персонажи? Как св. пр. Илия избивал „петдесятници“ не сте ли чел??

    Какво й е на иронията? Защо да е неуместна? То, по тази логига и всяко влизане в полемика не е Богоугодно…

  13. portos каза:

    А иначе, думите на Архимандрита са уместни, верни и навременни, като се абстрахираме от нашите си крамоли и неразбирателства…

  14. Chorbalan4o каза:

    „В негово лице имаме още един молитвеник за нашите сънародници.“

    Сънародници – българи или сънародници – православни? Щото не знам какво сте чели, но „за християните има едно тяло, това е Църквата и главата на Църквата е Христос. Няма гръцки Христос, или български Христос, или арабски Христос, или еврейски Христос.“

  15. Lidia Ilinova каза:

    Да не забравяме, че стареца Захариас е чедо на стареца Софроний Сахаров и стареца Силуан. Това са молитвеници за целия свят. На иконата на стареца Силуан, върху свитъка, са записани култовите му слова: „Моля Тебе, милостиви Господи, да те познаят чрез Светия Дух всички народи на земята.“

    Когато беше в България, каза в интервю: „Аз обикнах българския народ.“ За мен, а и не само, той мисия Свише – знае вътрешно, че ние нямаме изявени старци, каквито има в Гърция и Русия. И милостивия Господ е насочил стъпките му към България. Да даде Бог всяка Година да идва в България и да обиколи нашата изстрадала Родина за срещи с църковния народ.

  16. Грешник каза:

    Какво има толкова да умуваме и да говорим, каквото на нас ни е угодно. В книгата „Учение на дванадесетте апостоли“ ( от I век ) намираме следното нареждане за изповедта и причастяването: „Всеки Господен ( неделен ) ден извършвайте св. Литургия и се причастявайте, като преди това изповядвате греховете си, за да бъде жертвата ви чиста“. Горко ни, че не правим всичко, както подобава на едни истински християни.

    ДА БЪДЕ ТВОЯТА ВОЛЯ ОТЧЕ ВОВЕКИ! АМИН!

  17. p_stefanos каза:

    А в манастира „Св. Иоан Предтеча“ в Есекс на всяка Литургия се причастяват всички!
    И се изповядват, разбира се – о. Захариас е изповедник, но не преди всяка Литургия задължително, като условие, както се опитва да внушава о. Тошев.

  18. Lidia Ilinova каза:

    О. Стефане, ние бяхме в Есекс по време на Великия пост от 1 до 6 април т.г. Бяхме свидетели как два пъти дневно, сутрин и вечер, братята и сестрите в манастира отслужваха двучасова „Иисусова молитва“, която създаваше покайно настроение на всички. А както казва стареца Захариас: „Иисусовата молитва е като пила, с която изпилваме ръждата на сърцата си.“ Те се причастяват както той им е благословил.

  19. izvor каза:

    че не е важно дали се причастяваш всяка неделя, /според желанието и внушението на някои новобогослови/“

    Хайде сега да си отворим един нашенски сблъсък на авторитетите. Защото лятото предразполага към зрелища и екшън. Остава само Toshev2006 да ни осветли кого има предвид, да цитира нещо написано, или да даде линк. Та зрелището да е пълно.

    И едно въпросче за Есекс: защо в Есекс може да се създаде „покайно настроение“, пък в България не може…? Кой се радва на това, че тук само свещениците са с „покайно настроение“, което явно не могат да преподадат на верните, камо ли да ги причастяват редовно.

Споделете в социалните мрежи