Ден на Светите братя Кирил и Методий

Източник: БНР

На 11 май Българската православна църква почита паметта на светите равноапостолни братя Кирил и Методий, наречени от народа ни Първоучители.

За Деня на Светите братя, Министерство на образованието и науката организира ученически поход е съобщил пресцентърът на министерството. В похода днес ще участват министърът на образованието и науката, Даниел Вълчев, ученици, народни представители, представители на Комисията по правата на човека и вероизповеданията към МС.

Делото на Светите братя Кирил и Методий и създадената от тях азбука и писмена култура са повод за национална гордост повече от 11 века.

Заслугата на Св. братя Кирил и Методий е преди всичко общославянска, твърди пред БНР проф.д-р Георги Попов, преподавател по Старобългарска книжнина, Църковно-славянски език и Химнография в Богословския факултет при СУ “Св.Кл.Охридски”. "Те са първите, които създават през ІХ век славянската азбука и превеждат Свещеното Писание на старобългарски език, наричан с основание така, защото носи всички белези на българския език, който днес познаваме. По-късно Кирило-Методиевите ученици пристигат в България, където писмеността добива разцвет и оттук се пренася и разпространява – това прави заслугата на страната ни и на българските културни традиции най-голяма за възхода на цялото славянство.

Истинското осъществяване на делото на Св.братя Кирил и Методий става в новопокръстена България, когато през 886 г. най-преданите и талантливи техни ученици, по-късно канонизирани също от Българската православна църква, са приети с почести и щедра подкрепа от българския княз Борис І-Покръстител. Най-известните от тях –Климент, Наум и Ангеларий подготвят хиляди свещеници и създават обемиста богослужебна книжнина, която позволява на княз Борис І и на сина му цар Симеон Велики /893-927 г./ да въведат литургичното Свещено Слово на старобългарски език във всички епархии от Адриатическото крайбрежие до Карпатската верига и Черноморските степи. Българите – ученици на Св.Св.Кирил и Методий, поемат в свои ръце ръководството на Българската църква и култура. Спазвайки решенията на VІІІ Вселенски събор, откриват училища във всяка енория, където обучението е на говоримия старобългарски език. Така създателите и разпространителите на новата азбука посочват на България път, за да избегне асимилацията на чужди народи, култури и църковни влияния."

Черноризец Храбър /ІХ-Х век/, в своето съчинение “За буквите" изяснява смисълът от делото на славянските просветители.