Зад решетките – параклис
Почти във всяко едно от местата за лишени от свобода в страната ни си има молитвен кът или параклис, казва Васил Маринов, директор на Дирекция „Осигуряване религиозните потребности на лишените от свобода“ към Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ при Министерството на правосъдието.
През последните 4-5 години Маринов е открил над 20 православни храма на различни места у нас. Най-голям сред тях е „Свети Николай Мирликийски“ в двора на Старозагорския затвор.
Това, че всеки затвор си има храм, не бива да изненадва никого, коментира специалистът и дава за пример Софийския централен затвор, който е имал проект за храм още при построяването му през далечната 1901 година.
Всъщност религията си има своето трайно място в затворите, като изводът се налага от факта, че в регистъра на Софийски градски съд има 98 отбелязани вероизповедания. Представители на 15-20 от религиозните деноминации работят активно. Сред тях са мюсюлманите, католиците и множество протестантски църкви. Протестантската църква има поддръжници и в затвора в Стара Загора, където вероизповеданията са две. В Пловдивския затвор те са 6, а в Софийския – 5, обяснява Маринов.
Над 1200 души са приели християнската религия
през последните 10-12 години само зад решетките на Старозагорския затвор. Това са хора, които по една или друга причина са изтърпявали присъди на територията на затвора, обясни преди време началникът на затвора в Стара Загора Иван Карушков.
Всъщност желанието определена религия да има поддръжници зад решетките се определя както от нейните представители, така и от религиозните убеждения на лишените от свобода. Когато има взаимно намерение и от двете страни да се изповядва съответното религиозно убеждение, тогава се тръгва по единствения възможен път – организира се място, време, час и съответно начини на провеждане на беседите и ритуалите по това вероизповедание, обяснява Маринов.
Няма нищо незаконно в това да си четеш Библия, да се молиш или да се изповядваш.
Законът дава възможност религиозните организации да извършват три неща при общуването с лишените от свобода.
Първото е литургия или проповед, наричани още ритуална част, второто е по-лично – разговор насаме или изповед, а третото е изучаване на основни учения на вероизповеданието. Това обучение преминава под формата на семинар, където е задължително да има връзка между тези, които преподават, и тези, които слушат.
Правят се също така различни курсове по вероизповедание, по иконопис, а в затвора в Стара Загора преди време лишени от свобода дори издадоха диск с църковни песни.
От три години в страната ни е въведена една английска програма, по своята същност унифицирана християнска програма, която освен слушането ползва и специални тетрадки.
Променя ли вярата лишените от свобода и доколко бившият затворник я носи в себе си и след като излезе от затворническата килия? "Този е един от сложните въпроси", казва Маринов. Трудно е да накараш тези, които по време на престоя си в затвора са били силно вярващи, при излизането да бъдат също богомолци на мястото, където отиват. Малко са на брой тези, които отиват в църква и след като за тях единствената утеха в престоя им зад решетките е бил Божият храм.
Тези, които го правят – за тях това е начин за достигане на вътрешно спокойствие и преборване на напрежението.
Иначе доколко религията помага на излизащите от затвора да се приспособят към новия живот и да се приобщят към ценностите в реалността – това е друга сериозна социална тема.
„Ако направим паралел за грижата за тези, които излизат, и адаптацията към обществото, има какво да се прави да се възстанови тази връзка в страната ни, като имам представа какво се прави в Европа и по света като цяло.
Много е трудно от психологическа гледна точка да има адапатация“, казва Маринов. | www.novinata.bg
