Захари Зограф и Тибет



Може да харесате още...

3 коментара

  1. Теология ШУ каза:

    Това предаване не е „Вяра и общество“, а „Суеверие и общество“. Няма нищо общо между Захари Зограф и тибетския ламаизъм. Колелото на живота е копирано от западни гравюри, създадени през Ренесанса. Основата им е митологията на римската богиня Фортуна, а не на Буда.
    .
    Понятието „чест“ в руската народопсихология –
    http://archiman.livejournal.com/

  2. Стефан Чурешки каза:

    За първи път чувам, че има тибетско присъствие в българската култура през османския период. Може би съм неграмотен, а може би не съм част от пропагандата на далекоизточните учения в българската културология направено от времето на покойната Людмила Живкова и продължаващо чрез нейното обкръжение и „духовни“ лица. Ако има тибетско присъствие в българската религиозна и философска мисъл това щеше да бъде изразено чрез официалните текстове на българите. А ако сравнението е само формално-типологично, на основата на общи визии, които нямат генетична културно-историческа връзка, то това е манипулация и клевета към българското религиозно съзнание. И ми се струва, че ако предаването „Вяра и общество“ не е част от българската мистична конспирация, по полезно за българите е да се направи предаване за личностите на Кзуман Шапкарев, Йордан Хаджиконстантинов – Джинот и проф. Марин Дринов – те пишат за органическата връзка между вяра и народност през ХІХ век и не са „духовни“ тибетци.

  3. Стефан Йорданов Чурешки каза:

    От времето на покойната Людмила Живкова, която беше окултискта, имаше интерес към теософията, Дънов и Ванга сред българските интелектуалци се насади един култ към Далечния Изток , който се припокрива с манията за Велика България, която трябваше да противости на Запада и обръщането към Изтока – там е и Русия, беше използвано за да се дистанцираме от Европа. Така в областта на историята се търси японско-китайски-индийски бекграунд на езическата култура на българите, а в областта на религията се търси мистично-духовно начало ,свързано с будизма, китайския зверинен календар и японското изкуство на войната. Тази програма за връзка на Велика България с Изтока продължава, защото официалните представители на религията у нас нямат сериозни проучвания в областта на автентичната ни история и на религиозната история на Балканите. А в познанието на Европа надежден паралел остават доказаните културно-генетически връзки, не формално-типологичните, породени понякога от случайни фактори на битието