КЗД оправда Десислава Панайотова
Вчера, 16 юли, 2009г., след близо три месеца закъснение, беше оповестено решението на Комисия за защита от дискриминацията по повод жалбата на Християнски център “Прелом” и осем други жалбоподатели срещу г-жа Десислава Панайотова и в-к. Телеграф. Повод за нея бе публикуваното интервю на 01.08.2008 г. във в-к Телеграф със заглавие “Д-р Десислава Панайотова, богослов: “Секти зарибяват с магии и хипноза”.
Според решението на Комисията г-жа Десислава Панайотова не е извършила нарушение на Закона за защита от дискриминацията. В решението се казва, че “твърденията на жалбоподателите за създаване на неблагоприятна обществена атмосфера за практикуване на вярата им като християни е необосновано” и че “д-р Панайотова не възпрепятства упражняването на верските убеждения на жалбоподателите, а изразява мнение пречупено през призмата на теологията.” Според състава на Комисията за защита от дискриминацията “използваната в интервюто терминология е теологичен спор и не е от компетентността на Комисията.”
В решението Комисия за защита от дискриминацията препоръчва на главния редактор на в. Телеграф, “да запознае служителите на печатната медия с Етичния кодекс на медиите с оглед недопускане и предотвратяване на актове на дискриминация при и по повод осъществяване дейността на изданието.”
Като искане от страна на жалбоподателите бе Комисията за защита срещу дискриминацията да установи наличието на религиозна дискриминация срещу членовете на ХЦ Прелом като протестантска църква и срещу всички други протестантски християни в страната и получаване на публично извинение от Десислава Панайотова и в. Телеграф, както и да ги задължи да се въздържат от бъдещи прояви на дискриминация на основание религия.
Решението подлежи на обжалване чрез Комисията за защита от дискриминацията пред Върховния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок. | www.pastir.org
Не мога да повярвам! Ще отида да си наплискам очите със студена вода. До сега бях абсолютно уверен, че в тая Държава няма реално действаща и независима комисия. 😮
Да си го кажем честно – ние,осъзнатите православни християни, смятаме католиците,протестантите и другите разновидности християни за еретици,а някои от тях са си и сектанти. И това е истината! И много от нас си го мислят, и това присъства в нашите разговори. И не може Символът на вярата да ти завършва с „И в една свята,съборна и апостолска църква“,а да се омешваш с протестанти и католици и да си икуменист. Обаче за съжаление днешните хуманистично-лицеремерни нагласи в света не позволяват „да си го кажем,както си е“. Нищо. Добре поне,че д-р Панайотова(между другото не я познавам и не съм чел интервюто) си е казала истинското мнение и че няма последствия. Все пак това е радостното в случая.
д-р Панайотова за решението.
Разбрах, че същата е свързана с новия сайт на БПЦ. Тя е богослов, при това – д-р по богословие. Хубаво, но не вижда ли, колко грешки има в този сайт? Най-фрапиращата грешка, която видях, е, че сложили в сайта снимки на храм „Св. Александър Невски“ в статията за Софийска епархия. Трябва да се преместят тези снимки в статията за Св. Синод, защото този храм е синодален, или ставропигиален, той не е подчинен на Софийска митрополия, а на Св. Синод. Също така пак в статията за Софийска епархия, сложили снимки на синодалната палата, на които мястото е в статията за Св. Синод.
На д-р Панайотова ще кажа една истина, която трябва добре да я запомни, защото като студент я е учила: на територията на София има четири храма, които не са подчинени на Софийска митрополия, а са пряко подчинени на Св. Синод: храм „Св. Ал. Невски“, параклиса в синодалната палата, семинарската църква и параклиса в Богословския факултет при Софийския университет.
Поздравявам г-жа Пулиева за смелостта, но трябва повече хора да застанем до нея и да се противопоставим на агресивността на различни вероизповедания, които криво разбират гостоприемството и толерантността на Православието и се опитват да ни направят гости в собствената ни държава; опитват се въобще да ни лишат от правото да бъдем православни…
Амишите – една обречена американска секта:
http://news.bbc.co.uk/2/hi/programmes/newsnight/8154091.stm
Скандалът с гейовете в църквата е за отвличане на вниманието
13:55 19-07 от Марина Христова
http://www.novinar.net/?act=news&act1=det&stat=left&sql=TXpBd01Uc3hNQT09OzMy&mater=MzAwMTsxMA==
За амишите
Преди няколко години един приятел ме заведе до Пенсилвания и минахме през районите, където живеят амиши. Имам чувството, че журналистическата тръпка да се обяснява как модерното прониква в техния начин на живот е доста манипулативна. Тия обяснения продължават от десетилетия, но „пророчествата“ как дните на тази общност са преброени, неизменно се провалят. За да разберем амишите, не е достатъчно да си представим упорити религиозни фанатици, които не докосват технология. Един (доста хумористичен, но и добронамерен) поглед върху техния бит е филмът с Уди Харелсън Kingpin (тук го преведоха като „Кралят на боулинга).
Амишите не толкова мразят или избягват технологиите, а по-скоро подлагат всяка технология на някаква вътрешна оценка с оглед на духовните й измерения.
Абсолютно съм сигурен, че амишите нямат бъдеще в днешния глобализиращ се свят. Както са обречени и все модерният Атон, и все по-затъващата БПЦ.
Това, че някаква комисия ни оневинява, прави ли ни невинни?
И след като назоваваме инославните и техните конфесионални деривати, такива каквито са, т.е., еретици и сектанти, ставаме ли „по-православни“?
Ако психиатър каже на болен пациент, че е луд, ще го излекува ли?
Докато мнозина наши събратя и сестри се сепарират като християнска милиция, как ще открият Истината ония малките, които ще виждат в нас още едно конфесионално тяло… И затова бягат от нас, търсейки истината. Е, „намират“ я, в лицето на Дънов, Мегре пр. сурогати…
това решение изобщо не ме учудва. още като видях, че Зора Генчева член на тристранния състав на комисията по делото целува ръка на пловдивския поп Николай преди да започне заседанието и човек разбира, че се намира в ориенталска държава със специфично приложение на законите.
Възпрепятстването на упражняването на вяра става с точно такива изказвания, налагащи стериотипи и негативни нагласи към друговерци. Още в чл. 1 от ЗЗДискр. пише, че той трябва освен да защитава и да предотвратява дискриминация, което означава да не допуска атмосфера на необосновано напрежение по който е да е дискриминационен признак. Комисията не се занимава с теологични спорове, но може да преценява вредни обществени последици от тях. В доминиращата религиозно-националистическа среда всяко изказване насочено към вредата от различието (в случая религиозно), води до капсулиране и уронване на достойнството на всеки български гражданин като равноправен при упражняване на основните си права…Панайотова трябваше да докаже или, че въпросните организации не трябва да съществуват понеже не отговарят на законовите изисквания за това, а да не ги етикира, според „всеобщи“ критерии….