Наследството на Професора
“Повечето познавахме професора от позицията на негови ученици. Днешната среща е посветена на това, с което професор Коев е впечатлил всички – догматическото съзнание.” – така Мариян Стоядинов постави начало на срещата, която се проведе на 12 март в Православния център на Великотърновския университет.
Преподаватели и студенти от Православния богословски факултет се събраха на дискусия, водена от Свилен Тутеков и Мариян Стоядинов, посветена на значението на догматическото съзнание днес и отражението му в църковната теория и практика. Богословието винаги предполага някакъв диалог, то винаги трябва да се случва в някаква диалогична форма, самият професор Коев беше такъв човек, за когото диалогичността беше много важна, сподели Свилен Тутеков. По време на срещата-разговор се търсеха отговори на въпроси като: има ли смисъл от нашето знание, когато средата около нас ни поставя повече въпроси, отколкото отговори? Фрагментарно или цялостно е богословието и богословските дисциплини? „Няма област от богословието – каза д-р Тутеков – която може да бъде автентична, ако не проявява, ако няма като ключов критерий догматическото съзнание. Богословското творчество винаги остава като живо наследство, независимо от културните, социалните условия, независимо от условията на църковния живот, от църковната ситуация, в която всеки един от нас се намира. То е в някакъв смисъл свидетелство за това догматическо съзнание…”.
Срещата, посветена на догматическото съзнание днес, се проведе в Православния център, носещ името на професор Тотю Коев, учител по догматика, оставил следи в поколения, които сега от своя страна са учители, свещеници, преподаватели. Сред книгите, под авторството на професора, и книгите, завещани от личната му библиотека на Православния богословски факултет на ВТУ дискусията показа, че разговорът, за догматическото съзнание е жизнен, насъщен, и той трябва да бъде ежедневен за всеки един човек, който се занимава с богословие.
Аз не свалям филми от торентите, защото е интелектуална кражба и се караме със студентите по този повод, но си купих онзи ден DVD с нашумелия напоследък български (или по-скоро международен) филм „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“. Много е добър и образът на дядото изнася на гърба си с великолепната си игра целия филм. Краят със заровете е малко пресилен, но съдържа силен философски заряд с дилемата съдба и личност, ако щете благодат и воля, вяра и дела; дилема, която раздели Запада на католичество и протестантство. Филмът е по сценарий на един българин Троянов, който в Германия става… мюсюлманин, но очевидно не приема буквално ислямския фатализъм. Тъй като повечето актьори са чужденци, разваленият им български говор дразни и можеха да бъдат дублирани, както стана с моя любим филм „Осъдени уши“, в който главните роли бяха поверени на двама унгарци.
Предполагам, че отец Павел има предвид филма „Осъдени ДУШИ“.
Mea culpa, заглавието наистина е „Осъдени души“. Онези „уши“ от комунистическо време не само че не са осъдени, но и чествания им правят.
Насам, народе! Целият архив от статии в първокласното руско богословско списание „Христианское чтение“ се предлага безплатно:
http://spbpda.ru/
[quote name=“Дон Кихот“]Филмът е по сценарий на един българин Троянов, който в Германия става… мюсюлманин, но очевидно не приема буквално ислямския фатализъм. [/quote]
Не мисля, че това е вярно. Повече информация:
[b]Илия Троянов: Не съм приемал исляма[/b] – [url]http://ide.li/article2467.html[/url]