Наследството на Професора

 “Повечето познавахме професора от позицията на негови ученици. Днешната среща е посветена на това, с което професор Коев е впечатлил всички – догматическото съзнание.” – така Мариян Стоядинов постави начало на срещата, която се проведе на 12 март в Православния център на Великотърновския университет.

Преподаватели и студенти от Православния богословски факултет се събраха на дискусия, водена от Свилен Тутеков и Мариян Стоядинов, посветена на значението на догматическото съзнание днес и отражението му в църковната теория и практика. Богословието винаги предполага някакъв диалог, то винаги трябва да се случва в някаква диалогична форма, самият професор Коев беше такъв човек, за когото диалогичността беше много важна, сподели Свилен Тутеков. По време на срещата-разговор се търсеха отговори на въпроси като: има ли смисъл от нашето знание, когато средата около нас ни поставя повече въпроси, отколкото отговори? Фрагментарно или цялостно е богословието и богословските дисциплини? „Няма област от богословието – каза д-р Тутеков – която може да бъде автентична, ако не проявява, ако няма като ключов критерий догматическото съзнание. Богословското творчество винаги остава като живо наследство, независимо от културните, социалните условия, независимо от условията на църковния живот, от църковната ситуация, в която всеки един от нас се намира. То е в някакъв смисъл свидетелство за това догматическо съзнание…”.

Срещата, посветена на догматическото съзнание днес, се проведе в Православния център, носещ името на професор Тотю Коев, учител по догматика, оставил следи в поколения, които сега от своя страна са учители, свещеници, преподаватели. Сред книгите, под авторството на професора, и книгите, завещани от личната му библиотека на Православния богословски факултет на ВТУ дискусията показа, че разговорът, за догматическото съзнание е жизнен, насъщен, и той трябва да бъде ежедневен за всеки един човек, който се занимава с богословие.