Ново светоотеческо издание
От днес на книжния пазар е новото издание на фондация "Покров Богородичен" и издателска къща "Омофор" – "Писмо до монахиня Ксения" на св. Григорий Палама.
Класическото светоотеческо съчинение излиза за първи път на български език в превод от оригинала. Преводът е дело на Стоян Терзийски (познат на читателите като един от преводачите на светоотечески текстове, включени в изданието "Изборник" преди няколко години), а редакцията е на Иван Христов.
"Писмо до монахиня Ксения" е написано през 1345-1346 г. Текстът е както лично послание, така и аскетичен трактат, посветен на борбата със страстите и придобиването на християнските добродетели. Книгата обобщава исихасткия път към съвършенство.
А каква е цената?
Цената е 5 лв, книжката е малка по обем.
Из беседата на Архимандрит Захария Захару – „Влез в себе си и ще намериш покой!”
Бих искал да ви прочета един откъс от писмото на св. Григорий Палама до монахиня Ксения, в което той обобщава исихасткия път. (Трябва да призная, че ако преди това отец Софроний не беше доразвил този откъс и не ни беше поставил в неговата перспектива, никога нямаше да видя по-дълбоко му значение. Често ставаше така, че отец Софроний влагаше някаква идея в нашия ум по един или друг начин, а по-късно, когато попадахме на нещо подобно, възкликвахме: “Ах, този текст изразява това, което научихме и получихме от нашия старец!”) За нас този текст от св. Григорий Палама е много важен, защото включва цялата теория на отец Софроний за ипостаста, за персоната. Поразително е колко много места в книгите на нашия старец отразяват този текст:
“Когато се ден развидели и зорница изгрее в сърцата ни (2 Петр. 1:19), тогава истинският човек – умът – отива по своите истински дела (вж. Пс. 103:23) [истинският човек е този, който върши истинското дело на покаянието не на психологическо, а по-скоро на онтологично равнище, както отец Софроний ни обясни], като в светлина се изкачва по пътя, който води до вечните планини [и се разширява четворно]. В тази светлина той по чудесен начин изследва неземните неща, като или все още остава съединен с вещественото, с което първоначално е бил свързан, или пък е отделен от него – в зависимост от равнището, което е постигнал.
Защото той не се възкачва на крилата на въображението на мисълта, тъй като мисълта винаги блуждае сякаш е сляпа, без да притежава точно и сигурно разбиране на сетивните неща, които не се явяват веднага пред нея, както и на надсветовните духовни реалности. По-точно той се възкачва в самата истина, възкресен от неизречената сила на Духа, а чрез духовно и неизречено възприятие слуша много свещени слова, които човек не може да изговори (Вж. 2 Кор. 12:4) и вижда невидими неща.
Той бива напълно грабнат в това чудо дори когато вече не е там и се състезава с неуморния ангелски хор, като реално се е превърнал в друг Божий ангел на земята. Чрез себе си той приближава всяка земна твар по-близо до Бога, защото вече и самият той участва във всички неща и дори в Този, Който превъзхожда всичко, в степента, в която вярно отобразява божествения образ.”
St. Gregory Palamas, “To the Most Reverand Nun Xenia”, in Philokalia, Vol. 4, London, 1995, pp. 316-7
В проучванията на археологическите култури често пъти се наблюдава прекъсване, което на археолигически език се нарича хиатус. Това става след нашествия, преселения, унищожаване на населението, което води до промяна и липса на културни пластове. Хиатус обаче се набюлдава и в културните условия на словесността, като най-висша форма на познание и изключителна човешка дейност. Така например хиатус има в православието, което не иска да приеме, че Бог действа извън православните общности и си има любимци и избраници, които не изповядват православния символ на вярата. Освен това православието не обяснява комунизма и не иска да признае святост и мъченичество на народите, където комунизмът беше натрапен със силата на съветското оръжие и след решение на световната политика. А светите отци не знаят нищо нито за Революцията, нито за научно-техническия прогрес, нито за атеизма, нито за новите форми на религиозност. Това създава проблеми на съвременния човек, който прескача периоди от историята
От анализа на зивестните религиозни факти като словесно творчество и логика на издръжка и финансиране на човешки дейности се вижда, че източното православие не се опитва да извлече същината на християнството и да го запази като проповед, слово, дух на закона и същност на връзката на човека с Бога,а се опитва да запази средновековното положение на абсолютен авторитет на Църквата и културните параметри на отминали епохи, експлоатирайки лукаво наложения исторически материализъм в посткомунистически общества. Дават се луди пари за постройки, за материални форми на култа, за церемониални практики, освещават се исторически паметници на хора, които дори са били противници на християнството и Църквата и се експлоатира наложеното по исторически условия чувство за свято общо дело на българите, в името на което се вършат дори убийства и неправди. В Библията ясно е казано – човекът ще живее със слово, а не с материален фонд на култа. Хората на словото у нас обаче се пренебрегнати от клира.
Истината за историята на религията казва, че вярата у нас беше запазена от хората и народа и то най-вече от светски специалисти, които чрез професията си говореха за Бога и вярата. Църквата като институция и човешка организация силно пострада след намеса от страна на БКП и Бившата ДС Затова ниското качество на църковните кадри и зааслугите на светски лица през атеизма казват, че е неразумно и непочтено днес Държавата да фаворизира и привилегирова БПЦ, Която наглее за държавно доктринално вероучение, а е по-разумно и по-справедливо от гледна точка на понятието обществена и историческа справедливост, ако някой изобщо се интересува от истината и справедливостта у нас, да се наливат ресурси в хора, които са пазили вярата и които могат да работят на световно равнище чрез същината на квалификацията и професията си за християнството. Пример тук е световният писател Деян Енев и други, които са искрено вярващи. Въпреки позицията на БПЦ.
http://www.bg-history.info/download/details/103.html