Панихида за жертвите на Гладомора
Посолството на Украйна в България организира панихида в памет на жертвите на Гладомора, която ще се състои на 21 ноември т.г. от 17.30 часа в софийския храм "Света Неделя". На 29 ноември в сградата на посолството ще се проведе и акцията "Запали свещ", на която са поканени представители на дипломатически мисии и международни организации.
Гладомор (на украински Голодомор) е масов глад в Съветска Украйна през 1932-1933. Той е смятан за една от най-тежките национални катастрофи в украинската история, като жертвите по различни оценки са няколко милиона. Гладът е предизвикан от политиката на съветското правителство, начело с Йосиф Сталин.
Гладът през 1932-1933 засяга не само Украйна, но и други области в Съветския съюз, но терминът Гладомор се използва специално за областите, населени с етнически украинци, където гладът е най-силен. Той понякога е наричан "Украински геноцид" или "Украински холокост", което предполага, че е умишлено организиран от властите, за да засегне украинската нация. Макар че историците все още спорят дали политиката, довела до Гладомор, попада под юридическото определение на геноцид, много правителства официално са го признали за такъв. (по bg.wikipedia.org)
Че гладът в Съветския съюз от началото на 30-те г. на миналия век е акция, насочена специално срещу украинците, е идея на сегашния украински президент. Професионалните историци я приемат със смях.
Гладът е наистина форма на геноцид, но не национален, а социален. Сталин го организира, за да накаже селячеството и да сломи съпротивата му срещу колективизацията.
че някои свещеници са се съгласили да участвуват в това политическо мероприятие, наречено панахида. Украниските политици са болни хора и е просто нелепо да им се тича по гайдата. Никога не съм бил русофил и едвали че стана, обаче подобни използувания на Църквата за политически врътки са си за критика. Колкото македонците са нация, толкова и украинците са нация. Иска им се да са жертва на руснаците и на Сталин, за да не носят отговорнист за комунизма, ама не става.
Отче Йоане,
простете, ама не разбрах съвсем какво сте казали, и не само че не разбрах, ами последното изречение направо ме смрази. Какви врътки, какви нации?…
Царство им небесно на всички жертви на сатанистите болшевици.
пп – които болшевици се радват на изключителна популярност и одобрение в настояща Русия. За моя изненада – и в България (!?!)
Точно в три
Автор: Георги Борисов
Раздел: Българска съвременна поезия
Издателство: Жанет 45
Народност: българска
ISBN: 9789544914806
първо издание, 2008 год.
меки корици, 68 стр.
Цена: 8,00 лв
КАМБАНАРИЯ
Аз лодката си сам по тъмно потопих
и кръста сам си окачих на шията,
че бях между певците в хора най-трудолюбив,
а никога не стигнах до камбанарията.
Сега отивах този кръст, от мене позлатен, да върна на монасите от полуострова, с бодлива тел от сушата креслива ограден и по море достъпен само за слуги на Господа.
Години тук гласяха ме и мене за слуга,
но лющеше се вече на кубетата позлатата
и над разпятията Божии – рога
ковяха дружно по килиите си братята.
И тъкмо бях решил от тях да се деля
и крепнех духом с дървоядите в иконата,
когато те ме пратиха и кръста да сваля
и по-далеч от братството им с него ме прогониха
Георги Борисов е известен съвременен български поет. Много негови текстове има в сайта Литернет. В стилистиката му има нещо сходно със стилистиката на Борис Христов, Валери Станков и др.
Не съм го търсил специално в Гугъл, но е интересно дали тези вопли на послушник, изгонен от Атон, имат реално основание или авторът се вживява в чужд образ.
доне, монаси-поети не сме имали от отец серафим алексиев насам. поетичните опити на някои владици не ги броя изобщо и дори ги избягвам.
Отче, не смятам, че във въпросното стихотворение има автобиографичен момент. Авторът често използва религиозни мотиви в поезията си, но той ги интерпретира по свой начин. Неслучайно Ви насочих към сайта Литернет, защото там има и биографични данни за автора.