
Почина протойерей Борислав Манчев от гр. Асеновград. Той беше предстоятел на храм „Св. Георги”. Изпълняваше ревностно свещеническите си задължения и беше един от най-изявените свещеници в района. Той е преводач на книгата "Закон Божий". Вчера, след отслужване на св. Литургия в параклиса „Св. св. Козма и Дамян” и Свето Кръщение той завърши свещеническата си дейност като верен Христов служител.
Опелото ще се отслужи в храм "Св. Георги", гр. Асеновград на 3 юли 2007 г., от 17.00 часа.
Бог да го прости!
Екипът на портал "Православие България" и фондация "Покров Богородичен" изказват своите искрени съболезнования на неговото семейство и близки. Бог да упокои душата му в селенията на праведните!
Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>
Коментари
коментара
Познавах този изряден свещенослужител и събрат христов.Бог да упокои праведната му душа!
на лицето му пише че е честен. Трябва да се радваме, понеже сега е отишъл там където заслужава, там за където се е борил. Какво по-хубаво от това да знаеш, че някой ближен е там…
Отиде си от нас един пламенен строител на Божията нива. Свещеник, който беше силен на дело и слово, о.Борислав в продължение на 20-тина години ревностно изпълняваше пастирската си обязаност – учеше на вяра, беше пример на ревностно служение и обич към Господа. Не само издаде „Закон божий“ на български език, но служеше на български-разбираемо за миряните. Дори превеждаше църковното последование на богослужението от Страстната и светлата седмици. Беше ревнител за единение на събратята свещеници, но не в греховното ,а в старателното служение на Христа. Беше като единак сред събратята в Асеновград, в своята праведност. Уравновесен, взискателен към себе си, учеше хората на духовен живот. Изповядваше, причастяваше, възпитаваше на живо общение с Бога.
И така след дълги и неуморни трудове, според силите и заложбите си, изповядан, с покайно настроение причастил се, след неделната Св.Литургия, легнал вечерта след редовната си молитва, дори в духовна радост изчитайки със семейството си Акатист към Господа, рано сутринта той не се събуди, а с мир премина в духовния свят, при Бога.
Както казват древните Св.Преподобни отци в Лавсаика, когато човек причастен си отиде от този свят, в деня на причастието, душата му не преминава митарствата, а отива направо в Небесния рай.
Бог да упокои душата му в селенията на праведните.