Стандарт: Владика смени бетона с расо
Стандарт
Да станеш владика на 36 години и да получиш власт над умовете на вярващите. Малцина са го изпитали. Един от тях е последният български епископ Игнатий Проватски.
Настоящият представител на Българската православна църква в Русия влезе в историята не само със сана и възрастта си. Той успя да разбие и 91-годишното вето върху хиротонисването в Сливен. За последен път ритуалът е правен в града през далечната 1917 г. за някогашния митрополит Иларион. Десетилетия наред епископите са ръкополагани само в София.
Звездният час за Игнатий идва преди четири години, когато Светият синод го праща едва 32-годишен в Москва като представител на българската църква. Там той смело се обяви срещу наименованието "вселенски" за цариградския патриарх броени дни след изявлението на руския патриарх Алексий Втори.
Въпреки постигнатото Игнат Карагьозов все още гони по слава своя близнак Тодор. Братът нашумя покрай участието си в "Биг Брадър" и доказа, че в България най-краткият път към известността минава през шоупрограмите. Иначе и Тодор е станал богослов, повлиян от по-малкия с няколко секунди Игнат.
Владиката е сменил бетона с расо, търсейки своето място в обществото. Завършил е техникум по строителство и архитектура в Сливен. Дядо му обаче го спечелва за църквата. Горящо кандило остава в детското му съзнание и го води по-късно към манастира. Така се отказва и от бъдещата спортна кариера, която му е била в кърпа вързана. Още като ученик Игнат става шампион на България за юноши младша възраст по лека атлетика. Любимата му дисциплина е 1500 м и от нея печели половин дузина награди. Въпреки че зарязва светските шансове и става монах, новият епископ не губи борбения си и неспокоен дух. Никога не е доволен от себе си. Не се свени и да признае, че изпитва гняв. Без него ставаме безчувствени човеци, обяснява Игнатий.
„…да получиш власт над умовете на вярващите…“ с това Георги Мангинов удря направо в десетката и показва същината на православието, както и защо то никога няма да играе творческа роля в обществото, а е просто култова сбирщина.
…..so sad………
Демоне,
Ако Православието не бе играло творческа роля в българската история, щеше ли сега да има Българска църква, българска държава, българска култура, българско образование и най-сетне този български форум, в който ти редовно пускаш по някой и друг екскремент?
Каква българска църква, каква българска държава, какво българско образование, какви пет лева?????!!!!
Ти сериозно ли мислиш, че това балканско образУвание има някакъв духовен принос; че ти и твоите събратя ежесекундно опровергавате това, а освен това постоянно фабрикувате инвалиди (миряни) над които да издевателствате. Но всички думи са излишни…ще дойде времето и на „източната реформация“(тук да не се разбира някакво пристрастие) …тя, разбира се няма да има нищо общо със западната, тъй като ние добре знаем, че нищо в историята не се повтаря, но все пак ще бъде неизбежна в своя естествен ход; хората ще търпят до време и ще осъзнаят, че не искат да са духовни инвалиди вечно, а да са свободни. Всяко духовно робство си има край, жалкото е че много души още ще паднат, заради такива като вас…Ти уважаеми шуменски гноме си част от „любовната“ православна матрица, която на дело показва доста често „някой и друг екскремент“;но аз друго не съм и очаквал; знам ви и кътните зъби. А за това колко сте велики, цял свят може да се обеди, не са необходими никакви усилия да се докаже това, вие сами го показвате, като пазите всичко друго, но не и л_ _ _ _ _ а (пиша го това защото вие изобщо не знаете смисъла на тази дума
Изуми ме в текста изразът: „… изпитва гняв. Без него ставаме безчувствени човеци, обяснява Игнатий“. Едва ли не, именно гневът ни прави чувстващи човеци, или по-скоро ни запазва като такива. Всъщност, както в св. Писание, така и в аскетическата литература отношението към гнева съвсем не е такова, каквото е това на въпросния Игнатий.
Също така, може би Ангел Небесен е прав, че ужасните девиации в съвременното българско православие (свързани от своя страна, с „кадровия му състав“), го превръщат до голяма степен именно в неспособно да бъде по-значим фактор и да играе някаква по-смислена и принципна роля в обществото.
Вие сте се запознали с Православието от евтини пиетистки книжки, а не от вещи духовници, каквито в България почти няма. Гневът не е непременно порок. Ако четете внимателно Евангелията, ще почувствате как Христос се гневи доста често, но това не е още грях. Затова апостолът предупреждава: „Гневете се, но не грешете“ (Ефес. 4:26). Т.е. има и праведен гняв – гняв за Бога, гняв срещу греха, гняв за съвършенство. Гняв, който се излива не в разрушение и анархия, а в творчество и ревност за съвършенство.
Имам предвид това, че в текста стои, относно гневът, следното разбиране: „без него ставаме безчувствени човеци“, като в случая това изобщо не е поставено в контекста на т. нар. „свещения гняв“, т.е. от текстът изобщо не става ясно това, че се говори именно за един такъв специфичен вид гняв.
Поредната срамна хиротония,на разплетената кошница БПЦ. Да съградим нова Църква.
Писнало ми е от драскачи, които пишат за нашата църква като за светско събитие със сензационен тон. А относно т.нар. християни – революциониери … няма да псувам.
„Да съградим нова Църква.“:
Чудесно, това е намислил и антихриста, но Вие бихте могли да започнете с нов сайт.
„Ако четете внимателно Евангелията…“ ще видиш, че такива като теб не трябва да съществуват (тоест като длъжност), не заради друго, а защото обиждат самият Бог с претенциите за водачество. Ясно е обаче, че и гневът може да се „определи“ „обективно“ точно от такива като вас според градивния му или разрушителен аспект. „Праведният“ гняв вие казвате кой е, за да държите в ПОДЧИНЕНИЕ! Творчеството и „съвършенството“ ви се изявяват като овчедушие, защото самата насоченост на църковната форма предполага това.
На 13 април се навършват 6 години от кончината на Проватския епископ Антоний.
Той беше истински духовен старец.
Да го поменем с добра дума и да се помолим за него.
“Само в Бога се успокоява душата ми:
от Него е моето спасение.” (Пс. 61:2).