Академична дискусия за руските богослови в България ще се проведе в София
Преподаватели, докторанти и студенти от Богословския факултет, с подкрепата на Московския културно-делови център „Дом на Москва” в София, организират съвместна културно-просветна и академична инициатива, посветена на ролята и приноса на руската емиграция за развитието на богословското образование в България.
В рамките на научно-изследователски проект на преподаватели от Катедра „Практическо богословие” на тема „Развитие на практическото и нравственото богословие в България през ХХ век”, който се реализира с финансовата подкрепа на Фонда за научни изследвания на СУ „Св.Климент Охридски”, на 2 юни в Дома на Москва в София от 13 до 17:30 часа се организира тематична научна сесия, посветена на ролята на руските емигранти – духовници и богослови, допринесли за институционалното и академично развитие на висшето богословско образование в България.
Научната дискусия на тема „Приносът на руските емигранти за развитието на богословската наука в България”, е посветена на живота и творчеството на големите руски духовници и богослови отец Георги Шавелски, проф. Николай Глубоковски, проф. Михаил Поснов, проф. Петър Бицили и други видни православни духовници и богослови, които са допринесли със своето активно научно и академично дело за изграждане на Богословския факултет и за развитие на богословската наука в България. Екипът на научния проект е включил в програмата на семинара докторанти и студенти, които ще представят свои доклади и експозета по темата на дискусията.
Поради необходимостта обсъжданата проблематика да достигне до по-широк кръг слушатели, и най-вече да бъде от полза за аудитория, която е свързана по-непосредствено и по-близко с руската културна традиция и православна духовност дискусията се провежда съвместно с представителите на руския културен център Дом на Москва в София.
Надяваме се, че предложената възможност за среща, интересен обмен на идеи и диалог между различни хора и изследователи от академични и научни центрове и други инстититуции ще съдейства за задълбочавене на интереса към историческото минало и ще възбуди интерес към проучването на нови аспекти или неизследвани области от културното и духовното наследство на руската емиграция в България. Убедени сме че това ще допринесе и за нови подобни академични, културни и просветни инициативи, които да подпомогнат проучването на ролята на Православната църква и връзките между българската и руската богословски школи.
За информация и заявки за участие в дискусиите: Доц. Костадин Нушев, Богословски факултет, СУ; e-mail: nushev@abv.bg
ПРОГРАМА
13.00 – 13.15 |
Регистрация |
13.15 – 13.30 |
ОТКРИВАНЕ Встъпителни думи и приветствия на официалните лица |
ПЪРВА СЕСИЯ Модератор: Йеромонах Зотик Гаевски, Храм „Св. Николай Чудотворец” |
|
13.30 – 13.50 |
Богословски подходи към християнската духовна култура и историята в научното творчество на руските емигранти в България (М. Поснов, П. Бицили, Н. Трубецкой, Г. Флоровски) Доц. Костадин Нушев, Богословски факултет, СУ |
13.50 – 14.10 |
Проф. Николай Н. Глубоковски и неговият принос за развитието на Богословския факултет при Софийския Университет Гл.ас. Ивайло Шалафов, Богословски факултет, СУ |
14.10 – 14.30 |
Проф. Николай Глубоковски – богословски трудове и творчески приноси Иван Йовчев, докторант по Църковно право |
14.30 – 14.50 |
Богословските идеи на Ф.М. Достоевски през погледа на руските емигранти в България Гл. ас. Людмила Савова, Богословски факултет, СУ |
14.50 – 15.00 |
Богословски теми в публикациите на руските емигранти в България -библиографски преглед (1920-1940 г.) Катя Стефанова, студент, Богословски факултет, СУ |
15.00 – 15.15 |
Дискусия |
15:15-15:30 |
Кафе – пауза |
ВТОРА СЕСИЯ Модератор: Доц. Костадин Нушев, Богословски факултет, СУ „Св. Климент Охридски” |
|
15.30 – 15.45 |
Архиепископ Серафим Соболев и неговите богословски възгледи Йеромонах Зотик Гаевски, докторант по Литургика |
15.45 – 16.00 |
Протопрезвитер Георги Шавелски и мястото му в развитието на Православното богословие в България Иво Янев, докторант по Пастирско богословие |
16.00 – 16.10 |
Из спомените на прот. Георги Шавелски Петко Маринов, студент І курс, Богословски факултет, СУ |
16.10 – 16. 20 |
Проф. Петър М. Бицили като историк на християнската култура Росен Банчев и Ванина Начева, студенти І курс, Богословски ф–т, СУ |
16.20 – 16.30 |
Личността на проф.прот. Александър П. Рождественски като православен духовник и преподавател Петко Дишков и Милена Клисарска, студенти І курс, Богословски ф–т, СУ |
ТРЕТА СЕСИЯ Модератор: Гл.ас. Людмила Савова, Богословскифакултет, СУ „Св. КлиментОхридски” |
|
16.30 – 16.40 |
Руските емигранти в България и Евразийството – съвременен поглед Алена Керезова, студент І курс, Богословски факултет, СУ |
16.40 – 16.50 |
Християнската живопис и творчеството на Андрей Грабар в България Мария Шипочка, студентІкурс, Богословски факултет, СУ |
16.50 – 17.00 |
Николай Ростовцев и православната християнска живопис в България Марина Мангалова, студент І курс, Богословски факултет, СУ |
17.00 – 17.15 |
Духовната атмосфера в творчеството на А.Т. Аверченко и Софийската културна сцена (Презентация) Иван Дириманов, студент, І курс, Богословски факултет, СУ |
17.15 – 17.30 |
Заключителна дискусия |
Руското богословие и изповядване на вярата е дворцово богословие. То винаги е ползвало подкрепата на владетелския двор и ресурса на Държавата. Българското богословие е богословието на прякото Божие откровение на мъченика и страдалеца, то е богословие на бедността и мъката и на реалната чудодейна намеса в живота на човека и народа. Затова ние ценим пророческото начало, а в българската народна култура има обичаи и обреди, които не се срещат в нито една овластена християнска Църква, но които обичаи са християнски по дух и смисъл на обреда и ритуала в тях. Затова българската вяра изисква специализирани ерудирани етнографски и богословски проучвания, които са характерни за типа религиозност на българите, която до 1878 година е най-важната черта на техния съзнателен и обществен живот. Ние сме свикнали попа да бъде един от нас и заедно с нас да преживява трудностите и страданията на хората. Затова руското дворцово православие е неадекватно за българите и много опасно като пример за БПЦ.
Руснаците малко трудно могат да обяснят своята мисия за народ-богоносец с провеждането на комунистическа революция и атеизъм в Русия в течение на 75 години. Като оставим настрана факта, че идеята за богоопределен народ е българска разработка на средновековните канцеларии, заради което руснаците крият средновековните славянски документи и се правят, че не знаят къде е библиотеката на Иван Грозни, комунистическото битие на руснаците поставя въпроси доколко е сериозно и задълбочено проведена тяхната християнизация. Това че имат големи богослови нищо не значи, защото за хората няма никаква полза, ако висшето богословие и статута на църквата е елитарно отделено от народа, който продължава да си бъде друговерец. Френският случай – високо богосоловие и слаба повсевместна християнизация и аналоговия руски случай станаха причина за революциите в тези страни, а днес ни се дават френски и руски богослови за образец. Затова БПЦ следва да е наясно, че е ако не е народна църква ще си има проблеми.
БПЦ е призвана да пази православието, славянобългаризма и националната традиция. Какво прави обаче БПЦ – европейският президент казва, че Европа се крепи на римското право, гръцката култура и идеите на Просвещението. БПЦ мълчи. Масоните, за които БПЦ ни заклева да се пазим от тях казват, че имат сериозна визия за познанието и мястото на човека в света. БПЦ мълчи. Българската наука става зависима от еврпопейски експерти и така през образованието се въвеждат необичайни за нас културни и познавателни норми. БПЦ мълчи. БПЦ се позовава на историческата традиция на Църквата, която е била поповете да бъдат част от народа и да споделят всичко с ближния си. Днес Църквата се изживява като върховна наднационална институция с международни политикономически връзки и така и чрез лукса и суетата си да бъде с властимащите у нас се отделя от хората. В миналото Църквата е издържала училища, болници, сиропиталища и приюти за бездомници. Днес няма нищо такова. Що е БПЦ?
http://geom-bg.com/?p=28966