Арт-инсталация срещу аборта представя млад художник
В продължение на една седмица Самуил Стоянов ежедневно ще прави по около 500 дупки в една от централните колони на изложбеното пространство в галерия „Васка Емануилова”. Действието няма да има фатални последствия за сградата, неговият деструктивен жест е натоварен по-скоро с нематериални характеристики и патос.
Акцент в акцията е личното преживяване на автора, натоварено с травматично съдържание. Броят на дупките, които художникът ще прави всеки ден в стената, ще съответства на броя на извършваните в същото време аборти в България според среднодневна статистика по официални и неофициални данни. Акцията е част от цялостен изложбен проект, с който Самуил Стоянов поставя този специфичен проблем в изложбеното пространство. В проекта са включени и слайдшоу, обект и графити, които визуално създават среда за дискутиране на темата.
„Абортът убива деца” е известен про-лайф лозунг, който за едни е очевидна истина, а за други е израз на нарушаване на личната свобода и право на избор. Самуил Стоянов го използва като отправна точка в проекта си. Авторът е от художниците, за които самият процес на създаване на дадена творба не е от значение, важна е неговата основна цел, която освен да илюстрира проблема в самата акция, се стреми да постави ясно определена позиция, която да бъде дори “емоционално” документирана чрез реакциите и спонтанните чувства на художника.
Като част от инициативата „Отворено пространство / демократични граждани” на шведския художник Пер Хаселберг, проектът „Абортът убива деца” разисква някой от основните демократични права и принципи, сред които са правото на живот, правото на информирано вземане на решения, а също и въпроса, дали абортът не е дискриминация, чрез налагане позицията на по-възрастните, по-силните и по-многобройните, и дали в крайна сметка това не води до разрушителни процеси.
Самуил Стоянов е роден през 1975 в Добрич, където живее със семейството си и днес. Средното си образование получава в Пловдив, а през 2001 завършва Националната художествена академия. Реализирал е няколко самостоятелни изложби в различни галерии.
Авторът ще бъде в галерия „Васка Емануилова” всеки ден от изложбения период в 10 ч. сутринта, когато ще нанася нов брой дупки върху стената.
Галерия "Васка Емануилова" е филиал на Софийската градска художествена галерия (СГХГ) и се намира на адрес бул. “Янко Сакъзов” 15 в София.
„….жест е натоварен по-скоро с нематериални характеристики и патос.“ Не знам кой е писал тия думи, но явно е човек без християнско съзнание. Думата патос означава страст, а всичко, което носи страстност не е от Бога. Бог е Творец, Създател, а не разрушител. Да се мотивират хората да не правят аборти е дело добро, да се правят дупки, за да покавеш, колко си абстрактен е дело суетно, ама нали Баш майстора казваше: Правим дупки всякакви!
Не е ли добре, че срещу аборта се изправят и хора на съвременното изкуство, със средства, които са им близки и чрез които се изразяват? Лично аз не съм почитател на инсталациите, но със сигурност има много хора, които обичат това изкуство; затова подкрепям изцяло инициативата.
🙂 Ей, че ядене на букви (буквоядство)! „Човек без християнско съзнание“ – да, лесно можем да определим кой е за ада и за рая от няколко понятия, които използва. Ако патоса не е от Бога, понеже е страст, то какво са Страстите Христови?! На Христос страстите… Ето пред вас разкрих, че Христос не е от Бога!!!!!
Разбира се, думата „страст“ отдавна е загубила смисъла си, поради… де да знам. Да не говорим за думата „патос“, за която просто имаме интуиция, какво може би означава.
Патос – от гр. pathos – усещане, страдание, разчувстваност.
И така. 🙂
Това, че думата „страст“ в езиковото пространство предимно значи пот и животински секс, е проблем на ниската култура, постигната съзнателно или несъзнателно. Всеки извън Църквата се подсмива като чуе за Страсти Христови, понеже се сеща за друго, но не и за страданието.
На хората трябва да им се говори и на техния език.
Не е суетно да се опитваш да изразиш страданието си за неродените убити дечица. И е чудесно, че се е намерил човек, който го изразява така, че да го усетят и съвсем младите, и дано някои да го чуят.
Г-н Пенев, хубавото при Вас е, че Вие си задавате въпросите и сам си отговаряте на тях. Ако си играете със значението на думите, далеко ще стигнете. Подобни съвременни бездарни „творци“, дето впечатляват със своята агресия, за да събудят мъртвия труп на съвременнто общество, де факто прокламират себе си или по-скоро своята бездарност, облечена в дрехата на псевдо изкуство, което за слепите е светлина. И сега за да не ме обвините, че не знам какво говоря, трябва да Ви кажа, че съм завършила Богословския факултет в София, после правих специализация 3 години по История на изкуството във Виена и Берн, така, че повярвайте, знам за какво говоря.
Аз пък грам не разбирам от изкуство и не коментирам въпросната проява, но коментирах Вашите думи. В случая какво образование имате няма значение, нито пък каква вяра изповядвате. Но отсъдихте за делото, намирайки думи в текста, които свързвате със злото – по-конкретно патос. Признайте, че не се бяхте сетил за значението й като страдание, тежко чувство, обземащо човека. Това е, което ме впечатли. Но без да искам се увлякох в така приятния спорт „наддумване/затапване“, който се практикува по форумите по принцип, за което моля да бъда извинен – и аз съм човек грешен и страстен.
И сега вече по темата – истината е, че гояма част от съвременното изкуство е пълна боза, защото се прави от малки човечета-божества, егоцентрични и дръзки. Това не означава че няма и сполучливи попадения именно във тази сфера. Пък и апостола ни съветва всичко да изследваме и към доброто да се придържаме, а същите свещени текстове ни уверяват, че светлината свети в мрака и той няма да я обземе, т.е. което е така- е така, няма значение кой го казва или показва.
С това, че излиза в публичното пространство въпросният художник приема присъдата да бъде обсъждан и критикуван – за дорбо или за зло. Нека ако някой е посетил тази акция да коментира самия акт на творчество, неговите плюсове и минуси. Пък да видим Самуил Стоянов сполучлив творец ли е или не. А до колко праведен е той си е Божа работа.
Изкуството е носител на идеите на авторите,които го създават…Тази инсталация- пърформънс е доказателство,че авторът е стойностен и оригинален творец…поздрави за което!