Богословски беседи във Велико Търново
„В началото беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото” (Йоан 1:1).
Верни на думите на св. апостол и евангелист Йоан, студенти по теология от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” започнаха да водят богословски беседи за широка публика. Студентите се подготвят по различни актуални теми, като целта е да се запознаят участниците с духовното наследство на Православната Църква.
На хората се предоставя възможност да задават въпроси и да обсъждат в приятелска обстановка въпросите на вярата, които ги интересуват. Студентите са доброволци в Православния център „Проф. Тотю Коев“ към ВТУ и вземат активно участие в неговите дейности. Предстои организиране на подобни беседи и в затворническото общежитие във Велико Търново, което е от открит тип. В тази дейност участие ще вземат и студенти от новата специалност “Теология и социално служение” с цел практически опит в тяхното обучение.
В момента богословски беседи се водят в:
Дом за стари хора „Венета Ботева” – Велико Търново (вторник от 15 ч.);
Регионална народна библиотека „П. Р. Славейков” – филиал Бузлуджа – Велико Търново (вторник от 16:30 ч.);
Отдел Изкуство (отново в библиотеката) – Велико Търново (четвъртък от 14:30 ч.).
Всеки е добре дошъл да участва в беседите. Заповядайте да споделите своя опит!
За информация:
Православен център „Проф. Тотю Коев“
11 блок на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“
Тел. 062-618-296; 0896-78-64-62; 0878-69-28-13;
Търсете Ивелина Димитрова или свещ. Зоран Мамучевски
Снимки – от Дом за стари хора „Венета Ботева” – В. Търново.
Текст и снимки: Ивелина Димитрова
„В начало“, а не „В началото“ (разликата е о г р о м н а; по-малкото е, че е и „Иоан“, а не „Йоан“). Ревността на неофитството е хубава, но – по правило – може би е добре „разясняването“ първо да не е навън, а в себе си – с голямо натрупване на о п и т от тиха работа вътре в себе си… Тогава ще видим, че да сме верни към думите на свети ап. Иоан (1:1) съвсем не е в това, което е написала Ивелина. И че за малцина е да бъдат учители.
[quote name=“евтимия“]“В начало“, а не „В началото“ (разликата е о г р о м н а; по-малкото е, че е и „Иоан“, а не „Йоан“). Ревността на неофитството е хубава, но – по правило – може би е добре „разясняването“ първо да не е навън, а в себе си – с голямо натрупване на о п и т от тиха работа вътре в себе си… Тогава ще видим, че да сме верни към думите на свети ап. Иоан (1:1) съвсем не е в това, което е написала Ивелина. И че за малцина е да бъдат учители.[/quote]
„Опитът е лош учител, защото първо допуска до изпит, а след това преподава урока“ (Върнън Лоу).
Какво казват фактите? Държавата подготвя кадрите на БПЦ, частни фондации и сдружения се грижат за религията, а БПЦ дори не ни казва какви са изкушенията на нашето време, какъв е духът на времето, не бройната дата на календара за почитане на светии и служби в храмовете и дори не ни казва добра дума, което според св.Йоан Златоуст е най-малкото, което можем да направим като добро на хората. БПЦ като добър ученик на историческия материализъм прави материя на култа, макар да се знае, че комунизмът атакува хората и продукцията на религията като слово и квалификация, а не разруши сградите освен в няколко случая, които са изключение, потвръждаващо правилото. Духовност, но това значи грамата на гръцки, което според елинските приятели на БПЦ, които са им по-близки от сънародниците е Божие дело и човека, който притежава способност за словесност е фактически Божи човек – та кой от БПЦ го търси в България?Духът на времето?
http://www.bg-history.info/5410/Za-viarata-i-idolite-na-istoriiata.html
предупреждавам вярващите у нас, които не уастват в политиката и научната констелация, които са с нехристиянски религиозни измерения от познатото ни досега като християнство – в България има политически опит да се смеси идеята на революционера и светията, идеята за социално-икономически промени с нравствено съвършенство и така да се легализира новата власт на комунистите у нас. И естествено, неврокопския митрополит Натанаил не е прав да твърди , че изнасянето на досиетат цели срутване на „Църквата“ – от културна гледна точка с вселенски иземрения на явленията БПЦ следва да се отбелязва с кавички, когато се пише за нея като Църква – има опити за поставянето на „Църквата“ в зависимост, но това е зависимостта на истината, достойноството ,честността и грижата за ближния – фактори, от които БПЦ не е зависима, а е зависима от желанието си да живее без работа и в комфорт при беден народ. Натанил пише „милата Родина“ – та какво е Родината ако не хората – археологически останки и природа?!
Оскар Уайлд, ако не се лъжа, има една забележка – тази сутрин минах край Художествената академия и видях група хора, преоблечени като художници да говорят за изкуство – има ли преоблечени расоносци в БПЦ?
http://www.bg-history.info/5410/Za-viarata-i-idolite-na-istoriiata.html
[quote name=“евтимия“]“В начало“, а не „В началото“ (разликата е о г р о м н а; по-малкото е, че е и „Иоан“, а не „Йоан“). Ревността на неофитството е хубава, но – по правило – може би е добре „разясняването“ първо да не е навън, а в себе си – с голямо натрупване на о п и т от тиха работа вътре в себе си… Тогава ще видим, че да сме верни към думите на свети ап. Иоан (1:1) съвсем не е в това, което е написала Ивелина. И че за малцина е да бъдат учители.[/quote]
😆 Изглежда за Вас е трудно да направите разлика в значението думите [b]беседа[/b] и [b]лекция[/b] ! 😉
@Fr. Pavel
В невръстните си години си събирах „мисли“ в една тетрадка от какви ли не имена и аз … На здраво би било, ако нещо ни казваше цитат от Господа, апостолите Му, светите Отци, светите Му. Натрупването на опита е точно да си научиш урока; и бавно да видиш за какво всъщност става дума… Православието иска най-малко първо да говориш. И когато нещо от този урок се научи, тогава може би може и нещо да проговориш. Това открива живота на Господа, житията на светиите… Учителството е дар за много трудове (не кабинетни, а сърдечни).
Чудесна инициатива! Поздравявам участниците и им пожелавам на добър час. Така се печелят души за Христос.
@евтимия
Едно от най-подвеждащите (и опасни!) неща в богословието – за съжаление за мнозина – е да се правят тълкувания и да се вадят заключения от ПРЕВОДА на Свещ. Писание, а не от оригинала. Не забравяйте, че всеки превод е тълкувание (казвам го като преводач) на преводача. Не случайно, например, Септуагинта се нарича „превод на 70-те тълковници“!
Пред мен е гръцкият НЗ и там ясно пише: „Ἐν ἀρχῇ ἦν ὁ Λόγος“ – без определителен член пред „ἀρχῇ „.
А колкото до начина на изписване на името Йоан/Иоан – вижте в правописния речник.
И да ви кажа – тъжно е, че ние сме единствената нация, където името на Божия Син се пише по различен начин от християните 🙁
Поздравления за тази чудесна инициатива! Да пожелая на участниците на добър час. Така се печелят души за Христос!
@ евтимия
Едно от най-подвеждащите (и опасни!) неща в богословието – за съжаление, за мнозина – е да се правят тълкувания и да се вадят заключения от ПРЕВОДА, а не от оригинала на свещения текст. Нека не забравяме, че всеки превод е вид тълкование (казвам го като преводач). Затова, например, Септуагинта е известен още като „превод на 70-те тълковници”.
Пред мен е гръцкият Нов Завет и там ясно пише: „Ἐν ἀρχῇ ἦν ὁ Λόγος” (без определителен член пред „ἀρχῇ”.
Колкото до начина на изписване на името Йоан/Иоан – посъветвайте се с правописния речник.
Апропо, мисля, че ние сме единствената нация, където, за съжаление, името на Божия Син се изписва различно от християните. 🙁
[quote name=“евтимия“]@Fr. Pavel
В невръстните си години си събирах „мисли“ в една тетрадка от какви ли не имена и аз … На здраво би било, ако нещо ни казваше цитат от Господа, апостолите Му, светите Отци, светите Му. Натрупването на опита е точно да си научиш урока; и бавно да видиш за какво всъщност става дума… [/quote]
Виждам, че имате голямо самочувствие, съдейки по псевдонима Ви – Евтимия, което означава ‘доброчестна’ или ‘доброславна’. Бог на Страшния съд ще раздава присъдите и епитетите, а не ние приживе.